"Великолепният век" и управляващата класа в Гърция

Турският премиер Ердоган на фона на кадър от филма "Великолепният век"

Започнах да следя сериала "Великолепният век", за да видя как се представят историческите събития от онази (ренесансова) епоха. Докато сериалът се развиваше, забелязах някои исторически неточности и установих, че действието бързо се ограничи до интригите във и извън сараите на султана. И накрая падна до нивото на една безвкусна измислица. Не се лиши от основните предпочитания на широката общественост за незаконни любовни връзки, интриги и клюкарстване, за да постигне възможно най-голяма гледаемост.

И го направи! Фантасмагоричният сериал се излъчва в много държави с успех. Дали това е само търговски успех? Със сигурност не! Сценаристите и режисьорът успяха наред с това да възродят международния интерес към Турция и традициите ѝ - факт, който се очаква да даде отражение най-малкото на туристическия сектор. Те предизвикаха желание у много хора към изучаване на турски език, тъй като зрителите привикват към маниера на говорене, който драстично се различава от звученето на други езици. Четох, че именно поради тази причина турците забраняват дублирането на сериала.

Явна (или нарочна) е липсата на религиозен елемент. Не се чуват мюезини от минаретата, не се появяват забрадени жени, не се разгръщат килими за молитва по пет пъти дневно. Така Турция се представя повече като западна и по-малко като мюсюлманска държава. Това се подсилва и от прозападното музикално озвучаване.

Всички момичета са стройни в разрез с тогавашната мода на закръглените жени. Те са гримирани по европейски и облечени във впечатляващи дрехи с деколтета - все неща, които спадат към много по-късни епохи.

С други думи чрез сериала се рекламира една много "разкрасена" представа за Турция през 16-ти век, която в много отношения напомня на Запада, като се запазват и много особености на Изтока. Със самочувствие се представя културата на палата, намеквайки че няма за какво да се завижда на Запада! Всичко това е за външна и вътрешна употреба...

Управляващата класа в Турция има знание, последователност и търпение. Тя знае какво иска и как да инвестира, за да го постигне в точния момент. Погрижила се е да има добри кадри. Налага закона без изключения. И сега, в рамките на модернизацията, развива бързо една средна класа и ѝ помага да работи в икономиката, управлението и изкуството. Има и дългосрочни планове за системно използване на предимствата на голямото ѝ и младо население и важната ѝ геополитическа позиция. Използва даже и талантливи безработни гърци! Поздравления Турция!

Без съмнение напредъкът на Турция в последните години е следствие главно на една съзнателна и способна власт, която смята себе си за пазител на наследството на една бивша империя. В същото време какво става с нас? Една малка държава с робско минало?

За съжаление, тук робството продължава. Нашата управляваща класа (политици, държавни дейци, медии, академици, синдикалисти, крупни бизнесмени) не е способна да се самоопредели, да работи самостоятелно и както показа кризата - не знае нито какво иска, нито какво да направи, за да го постигне. За това няма ясна причина. Резултатът от всичко е създаването на набързо скалъпени закони, които си противоречат или се изключват взаимно. Тъй като не се налагат строго, не се зачитат и от гражданите.

Явно не стигат 180 години, за да се създаде една модерна държава с правилните кадри. Подценява се всичко и главно образованието. Лансират се "нашите хора" като се прогонват честните и талантливите. Възпрепятстват се полезните инициативи. Няма визия и планове. Управляващата класа не инвестира и не осигурява последователност за доброто на държавата. Оставиха страната да се наводни с нелегални имигранти. Защитават само собствените си интереси и налагат всякакъв тип мерки, които излагат на опасност бъдещето на държавата ни. Доказано е, че средната класа в напредналите държави е засегната в резултат главно на глобализацията. Тук, в условия на криза, обществото насилствено се разделя на такива, които са "горе" и такива, които са "долу", изравнявайки със земята всичко и унищожавайки всяка следа на справедливост, управление на способните хора и перспектива. Така държавата и гражданите биват водени към позор и унижение.

Нашият "елит" няма съзнание за мисията си. Не се интересува или не приема каква би трябвало да е ролята му, морала, задълженията и границите на неговите права в рамките на една истинска демокрация и с мисълта за висшия интерес на обществото. Политиците и синдикалистите се интересуват главно от властта и от преизбирането си. Избягват, но и не знаят как да водят съществен диалог. Не чувстват задължението да дават отчет за действията си. Надменно презират и заблуждават обществото.

Искат рая, а не зрели граждани. Постоянно се карат за глупости, вместо да си сътрудничат за правилното и навременното решение на проблемите. Тази ситуация се усеща във всички социални групи, предизвиква несигурност и недоверие и кара хората да се държат враждебно, като анархисти или да бъдат фаталисти. Без морал, доверие и управление на способните хора не е възможно едно общество да върви напред. А само се води към бунтове...

Турция е смела и напредва! Ние склонни ли сме да станем сериозни?

Манталитетът не се променя лесно. Нека поне внимаваме кого ще посочим с вота си и главно какво ще изискваме от него. Засега нека си направим самооценка и да подкрепим нужните реформи, за да се въведе ред и да се задвижи двигателят на развитието. Сега е моментът.

Споделяне
Още от Балкани

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?