Велислав Минеков: Тезата за колекционерите - спасители на антики, е смешна

Велислав Минеков: Тезата за колекционерите - спасители на антики, е смешна

Скулпторът Велислав Минеков е член на работната група от експерти към парламентарната комисия по култура, подготвяща нов закон за културното наследство. Очаква се да бъде готов през май. Сега  действащият закон е от 1969 г. 

Какво е отношението ви към частните колекции и музеи?

Съмнявам се в съществуването на частни музеи със законно събран инвентар, а иманярски находки и крадени икони не могат да бъдат част от тях. Интересно е също да се знае кой би се занимавал с поддръжката на подобни музеи - дали лицата, които ги организират, или държавата? Кой ще ги охранява? Кой ще реставрира и поддържа? Мога да дам и банално обяснение за щетите от тези колекции - на всички ни е известно, че иманярите не работят с лопатка и с метличка. Докато се получи един предмет, сто се унищожават. Работи се с трактори и булдозери. На мястото, където са минали иманярите, остава дупка, но по-лошото е, че остава и дупка в историята. А частните колекции са истинско облекчение за иманярите, защото не им се налага да прекосяват граници - връзката е директно до купувача. Трябва да се наложи забрана на уредите, с които работят. Нещата са стигнали дотам, че съм виждал овчар с металотърсач в ръцете.

Да, но досега не е имало случай на доказано незаконен инвентар в частна колекция.

Държавата може още в този момент да направи проверка и да отнеме незаконно придобитите археологически находки. И точно тук е моментът да се запитаме какво прави онази служба, която се грижи точно за това в ГДБОП. На правен език се нарича престъпно бездействие. Също, какво прави онази служба със странното за данъкоплатеца име ДОИ? Защото никой не знае какво стана с торбите монети, които изнесе братът на бившия главен прокурор, или какво стана с колекцията на банка "Славяни", или да се сетим дори за продажбата на ордените на дядото на Кобургготски - тогава на държавата не ѝ хрумна да се намеси. Изобщо, какви предмети има до момента върнати с помощта на държавата? Защо известните иманяри Бузата, Рижия, Желязко Демирев не бяха представени и те като колекционери родолюбци? По-скоро се говори за амнистия. Точно така, но това е абсурд. За амнистия може да се говори само тогава, когато има доказано престъпление. Амнистия може да има за хора, подпомогнали следствието и разкрили своите съучастници.

Доби популярност тезата, че ако не са колекционерите тук, ценните предмети ще бъдат изнесени.

Това е много смешно. Подобна теза е изградена върху презумпцията, че няма държава. Има хиляди чиновници, които отговарят точно за това, полицаи, митничари. Всъщност това е нещо, което е незаконно. Интересен е случаят с кариерата на г-н Кирил Христосков, който беше началник на отдела в НСБОП, а в момента е изпълнителен директор на фондация "Тракия" (свързана с колекционера Васил Божков - бел. ред.). Той трябваше да пребори иманярите и търговците. По негово време имаше традиция да се обявяват цените на заловените вещи - най-често икони, и когато тези цени гръмваха с голямото количество нули, кьораво и сакато хукваше да краде и разбива църкви.

Какви ще бъдат вашите конкретни предложения към закона?

Нека уточня, че не ги предадох навреме, очаквайки развитие на ситуацията. Ще предложа създаването на обществени съвети, които да управляват музейните колекции и галериите. Това означава край на едноличната подредба на експонатите. Такъв съвет не би допуснал да има рокля или гащи на Калина или сувенири като пепелници, байрячета и химикалки на съвременни министри. Обществените съвети ще се занимават с дарителските фондове, бюджетите, също и със станалата напоследък модерна практика на кръщаването на зали в музеите. Ще предложа нова, изключително подробна дигитална регистрация на музейните колекции. Така няма да има възможност за подмяна на монети и предмети в колекциите, което е една от най-честите измами. Ще предложа и нов режим за разрешение за изнасяне на произведения на изобразителните изкуства. Старият е невъзможен и архаичен. Спокойно може да се вземе пример от Италия - всеки има право да продава и купува всичко в рамките на сто години. Сертификат се търси само ако предметът е на повече от век.

Аз съм и за регистрация на нумизматичните колекции, въпреки че на много нумизмати ще им настръхнат косите. Това се оказва най-лекото и достойно предложение, когато става дума за почтени колекционери -те самите доброволно да си регистрират колекциите и да подават годишни декларации за промяна в колекцията.

За концесионирането на паметници на културата би трябвало да има задължителна реставрация на обекта и поддръжка, също и непрекъснат контрол от държавата, за да не изникне някоя кебапчийница под тракийската гробница. Ще поддържам и забраната за търговия с антични предмети.

По всичко личи, че няма да откликнете на призива да се застане на колене пред колекционерите.

Унизителна поза. В нея е преминало битието на нашите интелектуални слънца. Тук му е мястото да кажа, че изложбата в Брюксел с експонати от античната колекция на Васил Божков премина от съмнително в срамно дело. Тя се отнасяше повече до величието на собственика, отколкото до величието на България. Нещо като Лепа Брена в Карнеги хол.

Дали предложенията ви ще бъдат приети?

Не очаквам, че ще бъдат възприети с възторг. Ако това стане, някои депутати ще останат без спонсор. Все пак се надявам на силен закон, а не на пародия. 

Публикуваме интервюто на Велислав Минеков от в. “Дневник”

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: