Венецианската комисия подкрепи орязването на властта на президента

Венецианската комисия обяви във вторник принципната си подкрепа за орязването на властта на президента върху служебното правителство, както и за повечето идеи, залегнали в конституционна реформа, но настоява за сериозни редакции и критикува управляващите за липсата на мотиви към законопроекта.

Едно от важните уточнения в доклада на Венецианската комисия е, че предложенията на "сглобката" не са преценявани от гледна точка на нуждата от свикване на Велико народно събрание (ВНС). Това означава, че те са одобрени само като идеи, но не и от гледна точка на практиката на българския Конституционен съд, което може да се окаже проблем.

Има критики за това, че внасянето на промените в конституцията не е предшествано от голям обществен дебат.

Един от висящите въпроси е предложението за ограничаване на властта на президента върху назначаването на служебното правителство. Този въпрос стана особено актуален след двете години политическа криза, когато президентът Румен Радев управляваше парламентарната република като президентска държава. Служебните министри (за разлика от редовно избраните) не могат да бъдат уволнявани от парламента, който може единствено да ги привиква за даване на обяснения.

"Ако се запази институцията на служебен министър-председател, препоръчително е да се ограничи преценката на президента до избор между няколко души", се казва в позицията на Венецианската комисия.

Председателите на парламента и Конституционния съд (КС) са сметнати за крайно неподходящи за служебни премиери, а именно те са предложени като основни варианти от управляващите. Единият е политическо лице, а другият осъществява конституционен контрол, включително върху инициативи на правителството.

Единствено срещу назначаването на управителя на БНБ няма възражения. Това означава, че парламентът трябва да се насочи към изброяването на няколко фигури със сходен експертен профил, от които президентът да избира служебен премиер.

Остава отворен въпросът дали за подобна промяна е необходимо Велико народно събрание (ВНС), но този спор може да бъде решен само в българския КС. Президентството твърди, че това може да се приеме само от ВНС, защото променя радикално баланса между властите. С тази позиция, изказана от президентския съветник Емилия Друмева, бе анонсирана и бъдещата атака на президента Румен Радев в КС.

Съдебна власт

Венецианската комисия признава, че най-важните изменения в конституцията засягат съда и прокуратурата. Премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет, както и създаването на два независими съвета за прокурори и съдии, е оценено като цяло положително.

"Премахването на Пленума на ВСС адресира опасенията, че прокурорите и в частност главният прокурор, участват прекомерно в съдийското самоуправление", се казва в доклада на комисията.

Въпреки че се препоръчва премахването на Пленума като институция, комисията настоява да се разгледат възможности за адекватни контакти между съдии и прокурори с цел обмен информация и най-добри практики.

Въпреки одобрението от Венецианската комисия, премахването на Пленума на ВС може да се окаже невъзможна задача. Повечето експерти по българско конституционно право са категорични, че за подобна промяна е нужно Велико народно събрание. Поради това управляващите разглеждат вариант за запазване на Пленума на ВСС, но с много ограничени правомощия.

Венецианската комисия одобрява като цяло политическите и професионалните квоти в прокурорския и съдебния съвет, но има ключова препоръка към парламента.

Членовете на ВСС се избират с огромно парламентарно мнозинство от 160 гласа и затова е нужен механизъм срещу блокиране на избора. Ако парламентът не е способен да излъчи такива членове, комисията препоръчва други институции (президент, омбудсман и др.) да излъчват временни членове на съвета.

Има критика към тласкането на Прокурорския съвет към прекомерна политизация.

Прокуратура

Може би най-много са критиките, които Венецианската комисия има срещу предложенията за реформа на прокуратурата. В доклада се казва, че предложението главният прокурор да бъде само администратор на институцията, а не прокурор, не е в съответствие с принципа на прокурорска независимост и трябва да се промени.

Реформата има за цел да обърне досегашната тенденция и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, но същевременно трябва да избягва и от риска за прекомерно политическо влияние върху прокуратурите, казва Венецианската комисия.

Поради това се препоръчва известно преразглеждане на предлагания състав на Прокурорския съвет, в който ще има сериозна доминация (6 към 3) в полза на представителите на парламента. В същото време не се препоръчва обръщане на цялата концепция, което би довело проекта до корекция на съотношението (5 към 4).

Венецианската комисия се обявява и за запазване на правомощието на главния прокурор да администрира цялата система, макар и не с подобна на сегашната желязна хватка.

Друга сериозна критика е за несъобразяването на проекта с предишни препоръки на Венецианската комисия за съдебния инспекторат. Институцията призовава членовете на този орган да бъдат предлагани от съдебната власт и избирани от парламента, за да се избегне сегашното изцяло политическо начало на органа.

Регулаторите в конституцията

Въпреки че признава, че предложеното изменение на конституцията не трябва да се тълкува като мандат за създаване на нови независими органи, Венецианската комисия препоръчва на България независимите регулаторни и контролни органи да бъдат вписани в конституцията.

"Това трябва да покрива гаранциите за тяхната независимост, като например процедурата за назначаване (от квалифицирано мнозинство в парламента, с подходящи механизми за предотвратяване на безизходица) и сигурност на за продължителността на техния мандат", се казва в доклада.

Поради факта, че регулаторите са най-различни, би било по-подходящо, вместо само една обща разпоредба, да се въведат конкретни разпоредби за всяка една институция, съветва Венецианската комисия.