Венецианската комисия: Правителството да участва в кадруването в прокуратурата

Органът на ПАСЕ дава силна подкрепа на конституционните промени и насърчава задълбочаването на реформите

Венецианската комисия: Правителството да участва в кадруването в прокуратурата

Правителството да може да участва в изборите на главен прокурор и шефовете в държавното обвинение. Това радикално предложение се съдържа в окончателната позиция на Венецианската комисия за предстоящата съдебна реформа в България, публикувана в петък.

"Поради важността на преследването на престъпленията за ефективното функциониране на държавата би било разумно правителството да има някакво участие в назначението на главен прокурор", казва Венецианската комисия. Институцията допуска в този процес да бъдат намесени дори уважавани от обществото и ползващи се с доверието на правителството хора.

Наред с това експертите ясно заявяват, че държат на много по-голяма автономия на съда от заложената в сегашния вариант на конституционните промени. Мнението им е, че идеите за реформа могат да бъдат засилени, за да се получи по-силен ефект от реформата.

Общата препоръка е България да гарантира на своите съдии независимост, а на прокурорите – автономност. На прокуратурата в сегашния ѝ вид се гледа като на твърде "мощна" структура, което е остатък от времената на тоталитаризма. Венецианската комисия указва, че независимостта на съдиите е много по-важна от тази на прокуратурата, на която трябва да се поставят някакви политически юзди.

Експертният орган към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) не дава директни рецепти. В позицията се казва само, че Министерският съвет трябва да има "някакво участие" при избора на шефовете в държавното обвинение, но не казва точно какво. Очевидна е препоръката правителството да носи политическа отговорност за цялата борба с престъпността, включително и за случващото се в държавното обвинение. Позицията на комисията може да се разглежда и като намек към българските власти да създадат независима прокуратурата по румънски модел, което бе отхвърлено заради липсата на парламентарна подкрепа

И сега министърът на правосъдието може да номинира кандидати за главен прокурор и за шефове на върховните съдилища, но никога не се е възползвал от тези правомощия. Очевидно е, че Венецианската комисия говори за нещо повече. Експертите казват, че част от тези правомощия са недопустими и трябва да бъдат премахнати. Според експертите министърът няма работа в изборите на редови прокурори и следователи. Той не трябва да се бърка и процедурите по назначаване съдии, включително на председателите в системата.

Вие сте особен случай

Венецианската комисия директно казва, че бившите социалистически държави са особен случай и при тях има нужда от озаптяване на прокуратурата.

"В бившите социалистически страни са наследени твърде мощни прокурорски структури, които застрашават независимостта на съдиите. Прокурорите не трябва да имат думата при кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите", се казва в доклада за разделянето на ВСС.

Така комисията одобрява предлаганата реформа във Висшия съдебен съвет. Проектът за конституционни промени залага на разделянето на ВСС на две колегии – съдебна и прокурорска. В прокурорската ще има паритет между представителите на Народното събрание и тези на прокуратурата. В съдийската колегия съдиите ще бъдат с един повече от излъчваните от парламента членове.

За да се гарантира независимостта на съдебната власт, експертите настояват правосъдният министър да не председателства ВСС, нито да определя дневния ред на заседанията му, както е в момента. Наред с това се препоръчва той да продължи да управлява имуществото на съдебната система.

Експертите препоръчват на България пълна деполитизация на назначенията на съдии. Те дават идеята единствено върховните съдии да могат да номинират кандидати за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Сега номинирането и изборът се правят само във Висшия съдебен съвет и покрай това протича задкулисен лобистки процес, който трудно се поддава на описание.

Венецианската комисия препоръчва двете колегии да се натоварят с повечето правомощия за сметка на тези на пленума (общият състав на ВСС-бел.ред.). Колегиите, а не целият състав на съдебния съвет, да предлагат на президента да назначава съответно председатели на ВКС и ВАС (избрани от съдийската колегия) и главен прокурор (от прокурорската), съветва комисията.

Да отпадне тайното гласуване

Друга важна препоръка е да отпадне тайното гласуване във ВСС. "Работата на съдебните съвети трябва да е възможно най-прозрачна. Те трябва да се отчитат пред обществото, включително чрез широко разпространяване на доклади и информация. Това е от особено значение за българския ВСС с оглед неговата организация и състав и с оглед необходимостта от повишаване на общественото доверие", се казва в доклада.

Принципът на прозрачност също е от ключово значение, посочва комисията и предлага решенията по дисциплинарни производства да се взимат при явно гласуване и при гарантиране на справедлив съдебен процес в бъдещи съдебни производства по дисциплинарни дела.

Общата оценка на Венецианската комисия за конституционната реформа е положителна. Според институция предложенията за разделяне на ВСС е добро, а България е похвалена за реформаторските усилия. Институцията към ПАСЕ смята, че промените ще подобрят общата рамка на функциониране на съдебната ни система.

Политическата квота да се избира с 2/3 мнозинство

Международните експерти препоръчват членовете на парламентарната квота да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 или 160 депутатски гласа. Според тях така ще се избегнат обвиненията, че определен член на съвет е зависим от някоя партия. Така ще се избегне донякъде и темата за политическото влияние в прокурорската колегия.

Нуждата от повече гласове за излъчване на хората във ВСС ще принуди парламентарните сили да влизат в сделки, защото иначе ще попаднат в безизходица, смятат от комисията.

Институцията напомня, че сделката би могла да доведе до излъчване на наистина независими от политическите партии членове на съдебния съвет, както трябва да се случва в "една зряла демокрация". В случай на политически договорки най-малкото опозицията и управляващите ще са "квит" по въпроса за политическото влияние.

Авторитетното становище на Венецианската комисия влиза в конфликт с исканията на ДПС и АБВ, които настояват най-вече на това да се съхрани сегашният силно централизиран и безконтролен модел, по който функционира държавното обвинение. В предложенията си за промени в основния закон преди второто четене, партията на Георги Първанов дори стига още по-далеч, като предлага кадровите решения за съдии и прокурори да се взимат от съвместния пленум на двете колегии, което означава съхраняване на статуквото.

Венецианската комисия дава положителна оценка на предвидената възможност Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, което е подобрение за защита на правата и свободите на човека.

Комисията обаче предлага да се даде възможност не само на адвокатурата, но и на съдиите от всички нива да сезират КС, когато в хода на делото се поставят въпроси дали дадена разпоредба от закон е противоконституционна.

Венецианската комисия препоръчва българските власти да помислят дали да не въведат и пряката индивидуална жалба до Конституционния съд, но с определянето на "филтри за допустимост", за да не се задръсти КС. В идеалния случай могат да бъдат въведени и двата варианта, заключва Венецианската комисия.

Споделяне
Още по темата
Още от България