Венеция – звезди на земята, силно кино и скандали при наградите

Те се усмихваха от гондолите по каналите и разминавайки се с туристи при разходките им из Бурано и Мурано. Непринудено отговаряха на въпросите и поздравите на случайни минувачи и журналисти при спонатнните срещи в малките закътани ресторантчета на Лидо. И не пропуснаха нито една среща с феновете си. До гала вечерта във Венеция  звездите на световното кино бяха преди всичко свободни туристи из перлата на Канал Гранде. През последните два дни на кинофестивала местните жители - особен род европейски туземци, според Дъстин Хофман - не им обръщаха повече внимание, отколкото на всеки друг свой гост.

Венеция се радваше из улиците си по вода и суша на непринуденото присъствие на Мерил Стрийп, Сандра Бълок, Хелън Мирън, Ан Хадъуей, Рейчъл Уайз, Линдзи Лоън, Скарлет Йохансън, Джош Хартнет, Хилъри Суонк, Боб Хоскинс, Бен Афлек, Йтън Хаук, Кенет Брана, Емилио Естевез, Дайън Ленд, Ерън Екхард, Изабела Ферари, Катрин Деньов, Жулиет Бинош, Оливър Стоун, Дейвид Линч, Дъстин Хофман, Алън Рикман, Брус Уилис, Спайк Лий и още много други техни колеги.

Кметът Масимо Качиари коментира иронично преди закриването на фестивала, че гълъбите, с които това лято градските служби се бореха, са тези, с чиито претенции и досадно поведение се е наложило да се занимава. “Звездите на Холивуд и европейското кино се оказаха непроблематични и естествени личности, за разлика от ятата гълъби, с които се борим ежедневно.”

Изненадата в Лидо вечерта на 9 септември беше филмът “Тих живот” на китайския режисьор Цанг-Ке. Той спечели Златния лъв за най-добър филм на тазгодишния кинофестивал във Венеция. Неочакваното решение на журито в конкурсната програма беше съпроводено със скандални изказвания на колеги на китаеца и остри думи на филмовите критици към журито на Биеналето.

Вина едва ли има Цанг-Ке, който представи силна творба –  меланхоличен, съзерцателен филм за съдбата на жителите в китайската провинция при строежа на язовира-гигант на реката Янгце. 35-годишният режисьор сподели в интервюто след награждаването, че се радва на възможността да представи живота на обикновените хора в Китай. Зависими от бюрокрацията и бедността, властващи в дълбоката провинция на социалистически Китай. Изоставени сред природните бедствия. Стотици милиони китайци са обречени годишно на стихиите и дават жертви, следствие на отказаната помощ от правителството в Пекин, което се разпорежда с местожителството и живота им.

Фактът, че китайците все още не получават заплата за работата си в селата във вътрешността, а купони, и че нямат право да напускат районите си без разрешително, намира отражение във филма само периферно. Но въпреки това Цанг-Ке не филтрира действителността. Той принадлежи към новата генерация китайски режисьори, които имат възможност да творят, макар при ограничени условия, относително свободно и в родината си. Привилегия, добита с много усилия и тъжни компромиси, както сподели Цанг-Ке.

Младият режисьор привлича от около три години вниманието на критиците и публиката на фестивалите в Кан и Берлин с другите си три социално-критични филми за Китай – “Малкият Ву”, “На перона” и “Безгрижен и свободен”.

В програмата тази година нямаше слаби филми и този факт, който бе преимущество за дошлите от цял свят във Венеция киномани, се оказа голям проблем за журито. Парадоксален е изборът за голямата награда, предвид конкуренцията на изключително силните филми на известни режисьори.

Според членове на журито, решението за китаеца е наложила с гласа си председателката Катрин Деньов. По време на гласуването и след нейното своеобразно вето над мнозинството се е стигало до скандални кавги между членовете. Директорът на фестивала Марко Мюлер също изрази учудване от резултата в категорията за най-добър филм. Той включи филма в последния  момент в програмата, по принцип филмът изобщо не бе предвиден за тазгодишното Биенале.

Конкурентите за Голямата награда бяха сред големите продукции, с които фестивалът впечатли тази година и излезе успешно от финансовия колапс, в който се намираше през последното десетилетие. Гиганти на киното този път си тръгнаха без статуетките в злато и сребро от Венеция, въпреки висококачествените си филми: Брайън Де Палма с “Черната Далия”,  Дъглас Макграт с “Лоша репутация”, Спайк Лий с най-силната документация за пораженията на урагана Катрина “Когато дигите се рушат – Реквием в 4 акта”, Оливър Стоун с изключително реалистичната си и неидеологизирана драма, посветена на жертвите на атентата на 11 септември 2001 г. в Световния търговски център, Том Тиквер и Дъстин Хофман с “Парфюмът”, Алън Култър със “Собственост на Холивуд”, Емилио Ествез с “Боби”...  

Кенет Брана беше също фаворизиран за наградата за екранизацията си на “Вълшебната флейта” на Волфганг Амадеус Моцарт, със своеобразен сценарий на постмодерен мюзикъл и изключително силна игра на певиците Любов Петрова и Джо Еми Карсън. Дейвид Франкел се погрижи с комедията си “Дяволът носи Прада” за спекулации, че наградата тази година ще получи социалната сатира - с феноменалната Мерил Стрийп в образа на персонифицираното зло в света на модата и медиите, с Ан Хадъуй и Стенли Тучи, които успешно развиват във филма комедийния си талант около образа на Стрийп.

Италианската звезда Серджо Кастелито и родената в Китай актриса Тай Линг бяха едни от претендентите за големите награди за мъжка и женска роля в меланхоличния филм на италианския майстор Джани Амелио “Звездата, която не съществува”. Историята на един мъж, току що преполовил живота си, изправен пред не една личностна криза и пред разочароващата равносметка от нереализираното в живота. Загубилият се по време на бизнес пътуване в Шанхай италианец успява да намери пътя към себе си в едно своеобразно пътуване из лабиринта на чуждия град и далекоизточната култура.

Рейчъл Уайз, която спечели тази пролет Оскар за ролята си във “Вечният градинар”, беше посрещната горещо от публика и критици при пристигането ѝ във Вененция. Толкова по-голям беше шокът на актрисата от реакциите на зрителите, изпратили прожекцията на новия ѝ филм “Фонтан” с викове на недоволство и освиркване. За инцидента няма рационално обяснение – филмът е силен и успешен в киносалоните в САЩ (в Европа идва през януари 2007), а Оскарът на Уайз е заслужен. Сценарият е на режисьора и сценариста Дерън Аронофски, с когото Рейчъл Уайз живее от 5 години. Аронофски, който работи от години с Робърт Редфорд, изгражда една интимна и сложна история за любовта, смъртта и мистичното в живота между две на пръв поглед антагонистични души. Химн за крехкостта на човешкото съществуване, нарече филма не някой друг, а самият Копола в коментар. Филм, който непознаващият изкуството на Аронофски би допуснал, че е правен от Редфорд. Кое в този силен филм не удовлетвори италианците в залата – отговор на въпроса нямаше и директорът на фестивала Марко Мюлер, който се извини лично на актрисата Рейчъл Уайз.

Бен Афлек се погрижи за поредния скандал, след този, който предизвика с изненадващото си решение за Златния лъв за най-добър филм председателката на журито Катрин Деньов. Награденият за най-добър актьор в “Собственост на Холивуд” Афлек не пожела да присъства на гала вечерта и изпрати в Лидо SMS до Марко Мюлер и журито. Краткото послание от Холивуд гласеше, изписано на видеостените, “Изненадан и поласкан.”

За разлика от него, наградата за най-добра актриса бе присъдена с много блясък, овации и всичко друго по протокол. Хелън Мирън в ролята на британската кралица Елизабет Втора във филма на Стивън Фриърс “Кралицата” спечели публиката още при представянето на филма. Над 30 минути продължиха аплодисментите след последната сцена на историята за кризата в кралското семейство на Острова през първата година след смъртта на Лейди Ди.

Италианските зрители имаха една причина повече да се радват на този фестивал. Емануеле Чриалезе получи Сребърния лъв за най-добър филм за своя силен филм “Новият свят”. Драмата е свързана с тема от живота на всяко италианско семейство – масовата имиграция преди 100 години на италианци в САЩ  оставя следи в почти всеки италиански род. Чувствителен филм за съдбите на заминаващите и оставащите им близки, за сладките и горчиви моменти в живота от двете страни на океана, “Новият свят” единодушно и с право филмовата критика в Лидо определи като голямата изненада на фестивала.

Сребърният лъв получи френският майстор Ален Ресно за трагикомедията си “Лични страхове на обществени места”. Както при другия си голям филм – “Smoking/ No Smoking”, 84- годишният Ресно отново използва театралния скрипт на големия британския сатирик Алън Айкбърн.

Специалната награда на журито в Лидо тази година бе присъдена на Махамат Харун от Чад за филма “Сух сезон”. Харун работи от 3 години с виенската продуцентска къща New Crowned Hope, която инициира и тазгодишния австрийски юбилеен Моцартов фестивал.  

Филмът е различен от типичното африканско кино, разказва драматичната история на обречените от сушата в климата и в междучовешките им отношения протагонисти, без да политизира. Африканецът направи впечатление на филмовата критика тази пролет на Берлиналето, а понастоящем е един от фаворитите на открития преди два дни кинофестивал в Торонто.

За цялостното си творчество Златния лъв получи големият майстор на киното, американският режисьор Дейвид Линч. По случай наградата и 60-годишния му юбилей във венецианските кина зрителите можеха да се радват на поредица от негови филми. Най-много публика салоните събраха през последните два дни със “Синьо кадифе”, “Историята на Страйт”, “Да прекосиш Мълхоланд” и последния му филм “Inland Empire”, след чиято премиера във Венеция с основание определен като творческата му кулминация.

Един филм, който изисква сила на възприятието от зрителя, за да издържи на насилието и мистерията в тъмната драма. Филм, който ще остане в историята на киното с типичното за Дейвид Линч влечение да изследва злото и корените му зад фасадата на спокойния на пръв поглед живот. Филм,  в който любимата актриса на режисьора Лора Дърн отново е олицетворение на доброто и силата в образа на ултимативната жена, която преодолява ужасни трудности, за да оцелее. Филм, който се превърна в култов за киноманите в Лидо преди всичко със сценария си – историята му е конструирана в рамката на втори филм, протичащ от своя страна в действието на трети.