Френската фирма “Веолия” иска вдигане на цената на водата на 2 лв. за кубик. Столичната община е категорично против новото увеличение. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която определя цените, вече осми месец мълчи и не взима решение.
Ефектът за софиянци е сравнително ниска цена на водата спрямо другите градове в страната, липса на канализация в една трета от столицата и високи загуби по остарялата мрежа, които се калкулират в сметките им.
“Веолия” и Столичната община са съдружници в концесионера “Софийска вода”, като френската група държи 77% от капитала на дружеството. Французите влязоха в България в края на 2010 г. изкупувайки британския дял на “Юнайтед Ютилитис” и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). След повече от две години мълчание за първи път председателят на борда на директорите на “Софийска вода” и заместник-главен изпълнителен директор на “Веолия Вода Европа” Етиен Пети реши публично да обяви намеренията на компанията на специална пресконференция. Поводът беше нарочното решение на Столичния общински съвет против повишаването на цената на водата, което беше изпратено и на ДКЕВР.
Освен това през определени периоди БСП, ВМРО и "Атака“ искат разваляне на концесионния договор с мотив, че е неизгоден за столичани. Мнозинството на ГЕРБ в СОС се съгласи да бъде създадена временна комисия, която да прегледа концесионния договор. Комисията работи почти четири години, колкото е и мандатът на СОС, и така този сериал се точи вече втори мандат без изглед да свърши скоро.
“Никога не ни е бил оказван натиск да напуснем България. По общо мнение, включително и на Министерството на регионалното развитие, ние сме най-добрият воден оператор в страната. Смятам, че ако управлението на компанията бъде върнато на държавата или общината, то това ще бъде бедствие”, каза Етиен Пети. Той отбеляза, че предишният премиер Бойко Борисов, с когото имаха среща през 2011 г., е бил много доволен, че “Веолия” е влязла на българския пазар. Комуникацията ни с него обаче не беше добра, защото не знаеше английски, затова пък с новия премиер Марин Райков ще може да си поговорим на френски, ако ни покани на среща, допълни Пети.
“Веолия груп” не се влияе от политическата конюнктура в страната и има дългосрочни интереси в България, каза Пети. Той допълни, че чрез публично-частно партньорство са готови дори да помогнат за по-доброто управление и повишаване на ефективността на “Топлофикация София”. Ако атаките срещу “Веолия” в България продължат, групата ще отговори на тях, каза Пети без да посочи как.
Концесионният договор за водата на София беше подписан в края на 1999 г. с британската “Интернешънъл уотър”, която препродаде по-късно акциите си. Концесията изтича в края на 2025 г. Инвестициите за този период трябваше да бъдат в размер на 150 млн. долара и трябваше да бъдат вложени през първите 15 години. Това е причината да не се плаща концесионна такса.
Сметката за вода, колкото две кила свинско
За да подчертае колко ниска е цената на водата на столичани, Етиен Пети сравни средната сметка на едно домакинство в София с цената на две кила свинско или четири големи сандвича от Макдоналдс. Средната сметка за мобилен телефон е два пъти по-висока от тази за вода. А сметката за парно – десет пъти по-висока, посочи Пети. Той допълни, че цената на водата в София е средно с 30% по-ниска спрямо деветте големи града в страната.
За да покаже, че хората не се интересуват от сметките за вода, защото не знаят колко струва един кубик, нито каква сметка плащат месечно, Етиен Пети не съобщи нито едно конкретно число.
В момента столичани плащат 1.76 лв. за кубик. За последно цената на водата беше вдигната с 2.86% от ДКЕВР от 1 юли 2012 г.. От “Веолия” бяха поискали тогава 12% ръст на цената. Месец по-късно през август 2012 г. французите внесоха ново искане за повишение на цената на водата на 2 лв. за кубик. Оттогава ДКЕВР мисли и отговор няма.
Уникални сме в световен мащаб с два регулатора за едно и също нещо
Инвестиционна програма на “Софийска вода” се определя от Столичната община, а цената на водата и показателите за качество на услугата – от ДКЕВР, посочи Етиен Пети. С удивление той попита как така два регулаторни органа определят едно нещо – цената на водата. “Това е уникален пример не само за Европа, но и в световен мащаб”, каза Етиен Пети.
Инвестиционната програма на концесионера действително се одобрява от Столичния общински съвет. Тя обаче влиза за одобрение и от ДКЕВР и е един от компонентите, въз основа на които регулаторът взима решение дали да повиши цената на водата и с колко.
Инвестиции във ВиК мрежата, загубите на вода и обществените поръчки
Най-големите спорове между Столична община и “Веолия” са по отношение на инвестициите във ВиК мрежата, загубите на вода по тръбите и обществените поръчки.
Според Николай Стойнев, зам.-председател на СОС от ГЕРБ, “Софийска вода” не изпълнява бизнес плана си. Вместо да подменя тръби, инвестира в покупката на автомобили. Загубите по мрежата са 59% в края на 2011 г. при обещано в бизнес плана 42%, каза Николай Стойнев на 14 март. Тогава СОС взе решение, с което настоява ДКЕВР да не уважи исканото увеличение на цената на водата на “Веолия”, както и да им се наложи санкция заради неизпълнение на бизнес плана.
“В гаража на “Софийска вода” няма “Астън Мартин” и “Ферари”, а автомобили, с които предоставяме услуги на нашите клиенти”, каза Мариана Итева, прокурист на “Софийска вода”. Тя уточни, че са купени 20 автомобила за нуждите на дружеството, от които четири са били каналочистачни машини.
“Нивата в бизнес плана, заложени от предишното ръководство, са абсолютно нереалистични. Затова през октомври 2012 г. подадохме чернова на нов бизнес план за периода 2014-2019 г. със заложени реалистични цели. Още чакаме отговор по него”, каза Пети. Той отказа да съобщи какви са новите реалистични цели по трите основни показатели – цена, инвестиции, загуби по мрежата. Оправданието беше, че няма одобрен бизнес план. Пети уточни единствено, че се предвижда “плавна еволюция на цената на водата”.
Данните на “Веолия” показват, че загубите на вода по мрежата са близо 54% към края на 2012 г., посочи Итева. За 2011 и 2012 г. сме ги намалили с 3%, каза Пети. Той отчете пълна прозрачност при провеждането на обществените поръчки, които се публикуват на интернет страницата на дружеството.
Ръст на несъбраните сметки
Притеснителен факт по думите на Мариана Итева са неплатените сметки за вода. Те се увеличават и вече достигат 65 млн. лв. От тях 89% се падат на домакинствата.
Общинският дълг към “Софийска вода” е над 5 млн. лв., като основните задължения се трупат от живеещите в общинските жилища, които не си плащат сметките не само за вода, но и за парно и това на практика се пише на сметката на останалите столичани. Този проблем е поставян многократно на сесии на СОС, но решение няма. Столичната община дори не успява да събере данни колко от хората в общинските жилища не плащат сметките си и на колко възлизат неплатените дългове за различните комунални услуги.
Държавното предприятие “Врана” пък дължи над 1 млн. лв. на “Софийска вода”. С него се съдим, уточни Итева.
Към момента не е ясно как ще бъде решен конфликтът между “Веолия”, Столичната община и ДКЕВР, които вече повече от година и половина са в положението на "орел, рак и щука“.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
55 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В момента в ЕС тече гражданската инициатива "Водата - основно човешко право", която събира подписи от всички европейски граждани с цел да призове Европейската комисия да изисква от правителствата да гарантират и снабдяват всички граждани с достатъчно и чиста питейна вода и санитарно-хигиенни условия и да изключат ВиК от процеса на либерализация на публичните услуги в Европа: http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/initiatives/ongoing/details/2012/000003?lg=bg Можете да се подпишете на: https://signature.right2water.eu/oct-web-public/?lang=bg
Каква е тази Виолия пък сега. Тия трябва да ги навържат на въжета един за друг и да ги удавят в яз. Искър
При сегашните нормативни условия, на фирми „В и К" се осигурява възстановяване на разходите и получаване на печалбата независимо от количеството на разпиляната вода. Фирмите не отговарят нито финансово, нито количествено за получените на входа на водоснабдителната система водни маси и не са заинтересовани от намаление на загубите до консуматора. А тези загуби, поради некачествено изграждане и десетки години лошото поддържане на водоснабдителните системи, са драстично по-високи от тези в нормалните …
европейски държави. Сега тези загуби са фирмена тайна, до които трудно може човек да се добере.
Съгласно досегашната практика определянето на себестойността на водата се основава на принципа, че годишните разходи, се разпределят върху реализираната, т.е. фактурираната водна маса.
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ РАЗХОДИТЕ ЗА ВСИЧКАТА ВОДА, КОЯТО Е РАЗПИЛЯНА ПРЕДИ ВОДОМЕРИТЕ НА КОНСУМАТОРА, А ТАКА СЪЩО И ТАЗИ, КОЯТО ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА НЕ Е ПЛАТЕНА, И СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ Е ФАКТУРИРАНА, АВТОМАТИЧЕСКИ СЕ ВКЛЮЧВАТ В ЦЕНАТА НА ВОДАТА, КОЯТО СЕ ПЛАЩА ОТ РЕДОВНИТЕ КОНСУМАТОРИ.
А тези разходи съвсем не са малки, особено ако водоснабдяването е съпроводено с разход на електрическа енергия за помпене, както е при редица водоснабдителни системи в Добруджа..
Нещо по-лошо! „В и К" фирми имат интерес от увеличение на загубите, защото им се признава по-висок процент печалба ужким за подобряване на водопроводната мрежа и второ - това води до увеличение на себестойността, а от там и на печалбата като процент от тази себестойност.
НЕРЕАЛНО Е ДА СЕ СЧИТА, ЧЕ ЗАГУБИТЕ НА ВОДА ВЪВ ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ МОГАТ С МАГИЧЕСКА ПРЪЧКА ДРАСТИЧНО ДА СЕ НАМАЛЯТ ЗА ЕДНА ГОДИНА. И естествано е, че те трябва да се включат в себестойността на водата. Иначе „В и К" фирмите ще фалират и ще се стигне до безисходното положение на колапс във водоснабдяването на населението. Това никой управник не може да си го позволи.
Но методиката по която се определя цената на водата обезателно трябва да включва МЕХАНИЗЪМ, ЧРЕЗ КОЙТО ДА СЕ ЗАДЪЛЖИ ПРЕДПРИЯТИЕТО ФИНАНСОВО И КОЛИЧЕСТВЕНО С ПОСТЪПИЛАТА ВЪВ ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА ВОДА и да го принуди да приведе постепенно дейността си към параметрите на нормалната европейска практика. И това може да стане просто и логично, при засилени интереси и ползи за фирмите чрез включването в методиката и спазването на три основни принципи:
ПЪРВИ ПРИНЦИП:
Цената на водата трябва да се формира на база на РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗХОДИТЕ по нейното добиване, пречистване, доставяне до потребителя и прочие НА ПОСТЪПИЛОТО ВОДНО КОЛИЧЕСТВО НА ВХОДА НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА И СЛЕД ТОВА, ПОЛУЧЕНАТА СТОЙНОСТ ДА СЕ УВЕЛИЧИ СЪОБРАЗНО ПРОЦЕНТА НА ПРИЗНАТИТЕ ЗАГУБИ.
ВТОРИ ПРИНЦИП:
НАЧИСЛЯВАНЕТО НА ГОДИШНАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА ДА СТАВА не на отчетената по водомерите водна маса, а НА ПОСТЪПИЛАТА НА ВХОДА НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА ВОДА.
Тези два принципа имат изключително значение защото чрез тях се стимулира икономически подобряването на водоснабдителната система и ежегодното намаление на загубите на вода. По този начин В и К дружествата като доставчик на вода на населението се задължават с взетата от водоизточника водна маса и имат интерес да я продадат на потребителя с възможно най-малки загуби от течове и неуредени сметки и не повече от признатите им за годината.
ВСЯКА ГОДИНА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО В И К СЕ ПРИЗНАВАТ ЗАГУБИ НА ВОДА ПО-МАЛКИ ОТ ПОЛУЧЕНИТЕ ПРЕЗ ПРЕДИДУЩАТА ГОДИНА.
ПРОЦЕНТЪТ НА НАМАЛЕНИЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ СЛЕД ОБСТОЕН АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ МЕРКИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ВЗЕМАТ В ТЕЧЕНИЕ НА ГОДИНАТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА ТЕЧОВЕТЕ И ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ЗАГУБИ НА ВОДА И НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ СРЕДСТВА ЗА ТОВА. Този процент трябва да бъде обсъждан и одобряван ежегодно от Общинския съвет. Предприятието ще е заинтересовано не само да постигне плановото намаление на загубите на вода, за да избегне отрицателния финансов баланс в края на годината, но и да го надмине с което ще подобри още повече финансовото си състояние. Следващата година обаче ще стартира с по-малки признати загуби на вода отколкото предидущата. Така, ако няма инфлационни процеси в държавата цената на водата задължително ще намалява в периода до привеждането на загубите в водоснабдителната мрежа до технически допустимите.
С въвеждането на тези два принципи се осъществява още и въвеждането на ред в използването на водите и опазването им като държавна собственост, както е съгласно чл, 18 на Конституцията на РБ.
ТРЕТИ ПРИНЦИП:
Съгласно досегашната практика съществува нелогичната постановка, съгласно която, при необходимост на съществени ремонти се завишава печалбата на предприятието и тя да се използва за подобна цел. Но дали приходът от тази рентабилност няма да се стопи преди да отиде за реконструкция? И трябва ли фирмите при които загубите са под 30% да чакат (или да се стремят) да им се скапе и тяхната водоснабдителна система за да си осигурят средства за реконструкция и модернизация?
По-логично е да се предвиди
ЯСНО ФОРМУЛИРАНЕ НА АМОРТИЗАЦИОННИТЕ ОТЧИСЛЕНИЯ ПО ВИДОВЕ ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ И НАТРУПВАНЕТО ИМ ВЪВ ФОНД, КОЙТО ОСТАВА ВЪВ ФИРМА „В И К" И СЕ ИЗРАЗХОДВА ЕДИНСТВЕНО ЗА РЕМОНТ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА.
В днешните икономически условия, при които цената на водата трябва да включва своята реална себестойност, но голяма част от населението не е в състояние да я заплати от съществено значение се явява необходимостта от въвеждането на един:
ЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП:
ДИФЕРЕНЦИРАНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ВОДАТА В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОТРЕБЕНОТО КОЛИЧЕСТВО
Напълно осъществимо е въвеждането на цена на водата за първите 60-80 л потребени от жител на денонощие, която да е поносима от социално по-слабата прослойка от населението . При следващото стъпало, а е възможно и трето стъпало за тези които значително разхищават вода, цената да е по-висока от средната, така, че общо предприятието да възстанови средствата си и осигури планираната рентабилност.
Социалният ефект от въвеждането на този принцип е очевиден. Но той има и друг не по-маловажен ефект - пестеливо изразходване на водата и премахване на загубите на вода в дома с което може да бъде решен проблема с дефицита на питейна вода на много места в страната.
Разбира се това изисква съществено подобряване на управлението на водоснабдителните предприятия, макар и трудно но напълно осъществимо.
Въвеждане на социално подпомагане на социално слабите чрез компенисане на разходите им за водоползване, (Чл.345. Социално подпомагане на физически лица за заплащане на услугата за предоставяне на вода за питейно-битови цели се извършва по реда на Закона за социално подпомагане, когато месечното потребление на вода не превишава 2 куб.м. на човек)не е оправдано в контекста на една дясно ориентирана политика на управление
От всичко следва, че нормативните разпоредби трябва да се преработят в смисъла на казаното, защото в противен случай водоснабдяването на населените места ще затъва все повече и повече в порочния кръг на увеличение на разхода и цената на водата вследствие увеличение на нейното прахосване преди достигането й до потребителя.
Проф. Т. Христов 0878868405
До 49 Малко са хората, на които не е известно, че в края на 50-те и 60-те години ВиК мрежите се изградиха с етернитови тръби, сравнително евтини и вършеха добра работа. Оказаха се много крехки и трошливи, и загубите в тях в някои градове достигат до 50% и повече. До 44 и 50 А пък че кражби или неплащания има. Напр. държавнта фирма "Врана" дължала над 1 млн лв. Която и държавна фирма да хванеш - батак и .айна до брадата.
Прави са подозиращите активизацията на мераците този френски монополист с примиерството на Марин Райков. Ще видим до колко е останала някакав почтенност в него и по развитието на въпроса с френския концисионер. Между другото представител на фирмата е май една от девойките около злополучния ни министър на външните ралботи Стоян Ганев. Така, че базата за топла връзка е на лице.
Преди 7 години французите се появиха в София с идея да заместят Агентите на короната в Соф. вода. Още тогава изразиха мнение, че нве можело водата да е толкова евтина. Н ебило редно. Това, че разходите за ВиК в София били ниски по никакъв начин не можело да бъде основание доставкса за ниски цени.А цената е ниска защото софийската вода пристига при потребителите по гравитационен път, а не се изпомпва, т.е. - няма значителни оперативни разходи за доставката и освен заплати. Има инвестиционни разходи, …
но тях ги има навсякъде. Така, мче "Виолиа" дойде с голяма кожшница да получи в София най високата норма на печалба. Естекгнвено както и предшествениците им и те са платили на някой за да се наместят на яслата за ограбване на софиянците. Лош късмет имат - много обледняхме и няма да допусневм този номер дза мине.
Статията от предния пост е написана от г-н Евгени Дайнов
Има неща, които наистина не мога да разбера. Например: как така всички се оказаха толкова учудени, когато почна бунтът на народа – при положение, че неговият приближаващ тътен се чуваше още през миналото лято?
Или: какво чак толкова изненадващо има във включването на мустакатия Цветан в атаката срещу президента, водена от неговите медии вече седмици наред?
Ще ме прощавате, но това са елементарни неща. Явно повечето хора в повечето време ненужно ги усложняват.
За бунта вече съм писал. Да хванем …
случката „Мустака срещу държавния глава“. Става дума за нещо очаквано и елементарно: олигарх излиза на светло, за да си пази позициите…
Всички правителства от последните години използват част от властта и от ресурсите си, за да крепят свой олигархичен кръг, който да помага в трудни времена. Или просто да си плаща. Никога обаче не сме имали правителство като ГЕРБ – един кабинет, който вложи цялата си власт и всички достъпни ресурси в съпридружния му кръг олигарси, монополисти и групировки.
Държавата с всичките си ресурси – природни, материални, човешки – беше дадена за плячкосване на точно определени хора. Те станаха пословично богати не заради някакви свои извънредни качества, а защото властта им даваше неща, взети от нас. Така е в олигархиите – богатите са все по-богати, защото хората са все по-бедни. При капитализма е друго.
Та, зависейки изцяло от държавата – не от пазара, не от собствени умения – олигарсите имат един интерес. Нещата да продължат така, че държавата да продължава да им дава. Ако спре – те падат. Защото не могат да виреят в честна и отворена пазарна среда, подчинена на правила и закон.
Докато нещата са наред – т.е. докато държавен ресурс тече към тях, а обществото дреме и не пречи – олигарсите си стоят на тъмно и не правят излишни телодвижения. Защото по принцип този тип същества виреят в мрака; а българските олигарси – особено, бидейки до един биографично омотани с БКП, ДС или групировките от прехода.
Изскачат на повърхността само когато се случва поне едно от следните неща. Първо, задава се опасността държавата да престане да ги храни с ресурс. И/или второ: обществото престава да дреме и натиска държавата да спре да захранва олигарсите.
Съществата на мрака, с една дума, преодоляват своята неприязън към дневната светлина и излизат на нея само тогава, когато усетят жегата зад ъгъла. Просто е.
Преди вече две години Валентин Златев, шефът на “Лукойл”, съветник на руския монопол “Росатом” и партньор по карти на премиера Борисов, пръв изскочи на повърхността. Защо? Защото имаше опасност да се изпълни първото от горепосочените опасни за всеки олигарх неща. Тогавашният икономически министър Трайков обяви, че сметките на “Лукойл” му се виждат доста съмнителни. Ще рече: размаха заплахата за разследване за злоупотреба с положение и документна измама. И Златев реагира светкавично, като публикува писмо до Трайков, в което с махленски език му обясняваше, че не можел да смята.
Тогава това проработи. Трайков получи последно предупреждение от премиера; и никой повече не се закачи с “Лукойл”.
Миналата лято на светло внезапни изскочи Цеко Минев. Години наред беше обяснявал, че няма нищо общо с „Витоша ски“. Не щеш ли, обществото се събуди, блокира Орлов мост и накрая президентът сложи вето върху новия закон за горите, известен като „закона Витоша ски“. Започнаха обсъждания и кръгли маси и – внезапно на тях се появи нямащият нищо общо Цеко Минев, за да защитава „Витоша ски“. В по-ново време се появи отново, за да защити фирмата „Юлен“ (с която инак пак нямал нищо общо), когато протестите блокираха намеренията й да застрои нови защитени територии над Банско.
Дори ТИМ, които инак предпочитат да твърдят, че не съществуват, в пика на протеста във Варна изскочиха пред прожекторите, за да обяснят, че били създавали една-десета от БВП на страната…
Къде, пита се, е изненадата от това, че и Цветан Василев се включи в тази поредица? Усетил е да се задава някаква жега и скача, за да си запази позициите. Очевидно е, че жегата не е от обществеността – няма протести срещу Корпоративна банка, застрахователно дружество „Виктория“, нито срещу “Виваком”, “Булгартабак”, ТВ7, „Монитор“, „Телеграф“ и пр…
Ще рече: жегата се задава откъм правителството.
В банката на Василев държавата държи над половината от парите на държавните фирми и почти 9/10 от парите на енергетиката. Ако си ги вземе – въпрос на един подпис – цялата империя рухва. Очевидно Василев е надушил подобна опасност, идентифицирал е президента Плевнелиев като неин носител – и затова неговите медии от седмици отстрелват държавния глава; затова той лично се запретна да го отстрелва чак от Виена.
Тъкмо написах горното изречение и се оказа, че съм прав. Служебното правителство обяви, че ще изработва правила за това, в коя банка ще държи парите ни. Властта пуска димен сигнал, че няма вече да е абонирана за банката Василева.
Чак не е за вярване, че някой във властта евентуално е решил да спре кранчето на някой олигарх. От друга страна – властта има ли друг полезен ход, като се има предвид, че олигархията окончателно задуши българския народ и той вече е готов да руши и пали?
Не бърникането на енергийния микс, а откачането на олигарсите от държавния ресурс ще даде глътка въздух на обществото, за да може то да се преподреди така, че да вирее, без да се пали. Би трябвало властта да е наясно с това. И ако е така, отсега мога да ви кажа (ама няма, сещайте се сами), кои още твари от тъмнината ще заизлизат на светло…
До 44 ЧЕЗ е държавно и едва ли е на загуба, ами е на яка печалба. На изпълнителния 100 бонки заплата всеки месец. Само че държавата е Чехия. Понимаиш? Зависи какви управляват държавата!