Веригите и Танева се разбраха за достъпа на регионалните храни до хипермаркетите

Задължението ще важи за всеки търговец с над 10 обекта

Земеделският министър Десислава Танева и големите търговски вериги постигнаха примирие след острия спор около инициираното от Танева правителствено постановление, задължаващо хипермаркетите да предлагат повече регионални храни и така да спасят българските производители в настоящата криза. "Аз война с никой не водя", декларира в сряда Танева, въпреки предишните ѝ изказвания в съвсем различен дух.

До "заравянето на томахавките" се е стигнало след неизбежната намеса на премиера Бойко Борисов. Така земеделският министър, заедно с шефа на  "Лидл България" Мария Драгийска и Георги Гърневски, който ръководи директната работа с българските производители в "Метро", заявиха на пресконференция в сряда, че са се обединили около по-смислени мерки за улесняване достъпа на дребните производители на български храни до големите търговски обекти.


Помирителната среща при премиера, сн. МС

Веригите трябва да заредят с регионални продукти до две седмици след като постановлението бъде обнародвано в Държавен вестник идния вторник. Според публикувания в правната система на Министерския съвет документ в техните обекти задължително трябва да има места, където задължително се предлагат мляко и млечни продукти, произведени изцяло от българско сурово мляко, риба и рибни продукти, прясно месо и яйца, пчелен мед, сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални ферми, разположени в областта на обекта или съседна. В постановлението е посочено, че минимум 90 процента от асортимента млечни продукти трябва да е на български производители, вписани в Националния електронен регистър на производителите на храни, воден от агенцията по храните. Веригите трябва да купуват директно от тези фирми, да не искат от тях плащания за предлагането на продукцията им и да им погасяват дължимите суми до 14 дни.

Първоначалното Танева искаше хипермаркетите да отделят 1/2 от пространството си за специални български щандове и да доставят от регионални производители в радиус от 200 км на съответния търговски обект.

Сдружението за модерна търговия, обединяващо най-големите търговски вериги, отвърна, че така се нарушава конкуренцията на пазара. След това изискването на земеделския министър бе сведено до това хипермаркетите да отделят достатъчно място за български храни – каквото и да значи това, в противен случай подлежат на солени глоби, които бяха приети преди ден от парламента. Част от големите оператори обвиниха Танева в деструктивно поведение и преразпределяне на пазара в полза на олигарх, а не на дребните фирми. Тя на свой ред нарече изявлението им лична война срещу нея и памфлет, а в сряда пред БНТ коментира, че нападките срещу нея били в стил "предизборна кампания".

Малко по-късно през деня след среща при премиера, двете страни излязоха видимо помирени. Преди това Танева и министър-председателят са разговаряли във видеоконферентна връзка и с български производители на храни.

Изискването за верига с над 10 обекта

На съвместната пресконференция Танева обясни, че с веригите са били обсъдени регионалните къси канали за доставки на български храни и е бил уточнен обхватът на постановлението. То ще обхваща всеки оператор с над 10 обекта и не засяга само веригите от Сдружението за модерна търговия.

Танева призна, че част от хипермаркетите от година-две работят по изисквания сега от правителството принцип и зареждат български храни, "но сегашната криза, сегашната пандемия ни налага да вземем бързи ликвидни мерки за минимизиране на щетите от загубата на свитите пазари в Европа и света, изхвърлянето на храна и да оцелеят нашите фермери в най-уязвимите сектори като животновъдство, млекопроизводство, плодове и зеленчуци и свързаните с тях хранителни предприятия".

Земеделското министерство може да улесни търговците, като им предостави списъци с регионални производители и преработватели. "В страната има 100 хил. фермери, от които 16 хил. отглеждат плодове и зеленчуци. Около 75% от тези 16 хил. са пазарно неустойчиви, неорганизирани, за тях е проблем влизането във веригите. Но всеки търговски оператор е свободен да договаря по начин, обем и т.н., който е най-приемлив за него. Министерството друго не може да направи", каза Танева.

Шефката на "Лидл" посочи, че има и разбиране за това по смислен начин да бъде подпомогнат българският производител. Веригите са представили мерки, с които да се предложат по-добри канали за достигане на продукцията на малките производители до потребителите.

Варианти за финансиране и доставки от малки фирми

Търговците са работили и по варианти за финансиране и улесняване на логистиката за доставки на регионални храни от малки фирми.

"Искам да уверя, че българските производители могат да са спокойни, тъй като сме убедени, че тази подкрепа е изключително важна в този момент. Поискахме от Министерството на земеделието да скъсим пътя на комуникация, за да можем по места да помогнем на най-спешните, които буквално утре биха извадили продукция и на които им е отказан износ", каза още Драгийска.

Тя заяви, че търговците подкрепят българските млечни продукти задължително да са произведени с поне 90 процента българско сурово мляко. Според Танева обаче въведеното изискване млечните продукти да са изцяло произведени от българско сурово мляко цели да подпомогнат животновъдите и да се реализира тяхното мляко, (чиито цени започнали да се сриват в Европа.

Стоки има достатъчно, изборът е на потребителя

Драгийска обясни, че в "Лидл" са вкарали много нови млечни продукти, което никак не е лесно и желанието на правителството да помогне на местните производители не трябва да доведе до ограничаване на предлагането на млечни продукти от други държави като Германия, Франция, Италия и т.н. "Това ще попречи на износа към тях и ограничение на избора на потребителя. Трябва да намерим баланс между защитата на производителя и интересите на потребителя", каза още Драгийска. По думите ѝ плащанията ще се извършват от 7 до 14 дни.

Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия каза, че качествената българска продукция ще продължи да бъде на рафтовете: "Изборът е на българския потребител, затова апелираме към потребителите да изберат българското, това е мъдрото решение".

"Още 2016 г. започнахме програма за работа с малки производители. Вече имаме над 300 малки регионални производители, които доставят на "Метро". Сега обаче не е време за напрежение и спорове, а трябва да се обединим, защото всички са в трудно положение. Продукцията е по полето и тя трябва да намери най-бърз път до магазините. Това за локални, директни доставки е много важно, защото имаме стратегическа задача да запазим типичните български сортове продукти, които не могат да минават през дълги вериги на доставка", посочи Георги Гърневски.

Според него българската стока трябва да е на видно място без значение на площта, тъй като стоката се подновява непрекъснато.

Веригите: Пазим българските сортове и храни

Георги Гърневски каза, че и без споразумението "Метро" изпълнява тази политика. "Имаме задача да запазим типичните български сортове и продукти и да им осигурим най-прекия път до потребителя", посочи той.

Представителят на "Метро" увери, че от страна на веригите няма да има спекулативни цени, но те зависят и от това самите производители колко ще поискат за продукцията си. Той допълни, че разчита на разума на производителите. Йордан Матеев поясни, че пазарът е най-добрият регулатор на цените и не е нужна държавна намеса.

Преди това Борисов и Танева са разговаряли онлайн с животновъди, зеленчукопроизводители, рибари и пчелари, на които премиерът обяснил, че държавата прави всичко по силите си, за да подкрепи земеделския сектор и родното производство.


Видеоконферентната връзка с производителите, сн. МС

"Най-важно е да ви запазим живи, после всичко останало ще дойде от само себе си, ще се стегнем и ще го направим. Сега се мъчим с такива мерки да ви помагаме, каквото може да се направи. Първата цел ми е да сме живи", заявил Борисов, цитиран от правителствената пресслужба.

Производителите искат постановлението да е перманентно

Агроминистърът повторила, че стремежът е да бъдат подкрепени малките и местни български производители, за да се запази поминъкът им.

Различните браншове подкрепили усилията на кабинета и декларирали, че искат да продават стоката си в България и по думите им, именно търговските вериги са канал за реализация на продукцията им. Те настояли също така срокът на постановлението да не е само до края на 2020 г., а да продължи да действа без ограничение.

Танева обаче коментира по-късно, че това подлежи на анализ.

Междувременно Асоциацията на земеделските производители в България съобщи, че заедно с агроминистерството започват национална "Избирам 380". Това са цифрите от кода за всички произведени в България стоки.

Според организаторите икономическият патриотизъм е концепция, която се обсъжда все по-често в редица европейски държави като мярка срещу кризата.

Кампанията "Избирам 380" неслучайно започва точно преди Великден, но е замислена като дългосрочна инициатива с периодични пикове около националните празници, когато традиционно потребителската активност е най-висока.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?