Весела Чернева: САЩ отправят сигнал към алчните балкански лидери

Весела Чернева, снимка БГНЕС

Санкциите на САЩ по глобалния закон "Магнитски" са директно предупреждение от американския президент Джо Байдън към алчните и безогледни лидери на Балканите, че корупцията е ключов въпрос за решаване. Това каза в интервю за Mediapool Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика. Тя подчерта, че България вече е възприемана от Европейския парламент като един от най-проблемните членове на ЕС заедно с Полша и Унгария. Според Чернева може да се очаква налагане на финансови санкции от Европейската комисия.

Защо САЩ се решиха на санкциите срещу Пеевски и Божков сега?

Защото САЩ искаха да дадат знак, че така повече не може да продължава. Стана ясно, че с всеки изминал ден нещата ще се влошават, а прокуратурата не действа.

Как еволюира тази позиция на САЩ на Балканите?

Трябва да припомним, че имаше градация в американските външнополитически действия. Всичко започна с речта на Байдън по време на Мюнхенската конференция за сигурността, когато той каза, че корупцията е заплаха, защото нейните мрежи помагат за навлизането на руското и въобще на чуждото влияние в страни от НАТО. Корупцията отслабва институциите. Тогава повечето български медии не отразиха това изказване. След това се появи писмото на двамата американски сенатори от Демократическата и Републиканската партия. То символизираше американския консенсус и отправи силен сигнал към България, че има голям проблем с корупцията. Тогава този въпрос пак бе омаловажен. Накрая, когато стана ясно, че няма никакво противодействие и реакция от институциите в България, се стигна до тези санкции. От външнополитическа гледна точка това е ясен сигнал от Вашингтон, че корупцията е много сериозен проблем за сигурността, а страните, които искат да бъдат в близки партньорски отношения със САЩ, не могат да си позволят да бъдат с такива пробити институции.

Имаше ли влияние на акцията на прокуратурата по ловене на руски шпиони в Министерството на отбраната върху нещата, които се случиха след това?

Може акцията е целяла да има влияние, но не се получи. Фактът е, че прокуратурата не е действала по всички тези много по-сериозни казуси, включително с онези служители на Държавната агенция за българите в чужбина, на които са издавани фалшиви удостоверения за български произход. Този фалшив документ дава възможност за издаване на български паспорт. За това се знае от много време, но срещу обвинените все още няма присъди. Никой не е съобщил на партньорите какво точно е фалшифицирано. Този тип действия показват, че българските институции нямат намерение да се справят със сериозните въпроси, а са предлагали на партньорите само дребни риби.

Какъв е сигналът към региона?

Току-що публикуваната заповед на президента Байдън по отношение на страните от Западните Балкани е много по-обща, в нея няма конкретни имена и фирми - но тя предупреждава и вероятно ще притъпи алчността и безогледността на някои балкански лидери. Преди няколко седмици видяхме, че има санкции срещу бившия албански премиер Сали Бериша. В региона има много лидери със съмнителна репутация и на много места корупция е съединителната тъкан на управлението.

Искам да напомня, че България е член на НАТО и ЕС, така че тук САЩ могат да действат на партньорска основа. В Западните Балкани ситуацията не е точно такава. За тях все пак сигналът е, че корупцията няма да бъде толерирана и че администрацията на Байдън много сериозно се е захванала с този въпрос.

Въпросът е какво точно целят САЩ на Балканите с тези действия? В някои държави те биха могли да създадат проблеми в отношенията с Вашингтон.

В България, въпреки всичко, институциите могат да понесат такъв тип външен шок. В много други страни от Балканите това не е сигурно. Например в сложни мултиетнически държави като Босна или пък в държави, където има много силен антиамериканизъм, като Сърбия. Балканите се отличават в момента с три неща. Едното е липсата на реформи. Второто е вредната намеса на външни фактори като Русия и Китай. Третото е огромното изтичане на хора - на Балканите имаме огромен демографски проблем. И трите тенденции са свързани с корупцията. Корупцията е причината хората на Балканите да не живеят добре и да напускат страните си. Така че този въпрос все повече ще трябва да е на вниманието на европейските правителства, не само на американското.

Какво показаха САЩ на българската прокуратура?

Според мен САЩ са спрели да се надяват, че българската прокуратура ще свърши някаква работа срещу корупцията. Това е причината за това радикално действие. Оттук нататък е работа на нас, гражданите, да поискаме прокуратурата да си свърши работата, защото това наистина е работа на българските институции. Тук трябва да кажем, че събитията се разиграват в момент, в който Европейската прокуратура си стъпва на краката. Тази очевидна немощ на българските институции със сигурност ще е сред първите приоритети на Европейската прокуратура.

Вероятно не е случайно, че човек като Лаура Кьовеши, който отлично познава региона, бе назначен за европейски главен прокурор, защото тук са най-големите проблеми.

Абсолютно.

Как изглежда българската политика на международната сцена в момента?

Днес заглавията в Европа не се отнасят до България, а до Чехия. Чешкият премиер Бабиш е замесен в голяма корупционна афера с европейски субсидии, получени от неговата фирма. Ден преди това беше Полша и поредните ѝ проблеми с върховенството на закона. Преди това беше Унгария и връзките ѝ с Китай. Всеки ден Централна и Източна Европа сервира по един голям скандал и нито една от тези страни не изглежда добре в момента. Това показва, че ЕС продължава да има огромен вътрешен проблем: над 30 години след падането на комунизма нашето икономическо сближаване някак върви, но политически изглежда, че ние не се сближаваме. Това, което ние смятахме, че по-лесно ще ни се получи, се получава всъщност много по-трудно и бавно. Наше, на ЕСВП социологическо проучване показва, че голяма част от европейците искат ЕС да бъде символ на демокрация и човешки права в глобалнен мащаб. Изключение правят само в България и Унгария. В тези две държави мнозинството от гражданите смятат, че ЕС трябва да защитава традиционните ценности.

ЕС може да има живот, когато има обща цел за посоката, към която се движи. Тази цел изглежда, че е много по-близка до това, което говори Байдън за демокрацията, справедливостта и борбата с корупцията, отколкото до тезите на Орбан. Българските политици трябва да си направят много ясен извод, че ЕС тръгва в посока, в която интересите и ценностите ще са ръка за ръка през цялото време. Ние няма да можем да си избираме само неща, от които имаме интерес. Ще трябва да споделяме и ценностите.

Може ли да се каже, че България вече официално е част от проблемните страни в ЕС, наред с Полша и Унгария?

Все повече европейски медии третират България по този начин. Европейската комисия засега не я третира така, но Европейският парламент все повече се отнася с България точно така. Решаваща роля ще има Европейската народна партия, защото тя би трябвало да катализира някакви реформи в ГЕРБ.

Може ли да очакваме изостряне на тона на Брюксел към България?

Можем да очакваме Европейската комисия да прилага механизма за върховенството назакона, който е обвързан с новата бюджетна рамка на ЕС.

Вие очаквате по-скоро финансови санкции, отколкото по-остро говорене?

По-скоро да. Брюксел само трябва да приложи този механизъм така, както е разписан.

Може ли ветото на България върху преговорния процес със Скопие да катализира допълнително негативно отношение срещу страната ни в ЕС?

Тук тонът на страните членки вече е достатъчно твърд. Аз лично смятам, че по този въпрос има положително развитие през последните седмици. С течение на времето отношенията между София и Скопие трябва да се превърнат в пълнокръвни, каквито трябва да бъдат отношенията между две толкова близки съседни страни. За България пътят напред е сферата на стабилност на Балканите е да се разширява. Ние нямаме полза от това да сме остров на стабилност. Ние трябва да сме част от една голяма зона на стабилност. Това може да стане само със средствата на европейската интеграция.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта