Вестниците са добри или лоши, а не електронни или хартиениВестниците са добри или лоши, а не електронни или хартиениВестниците са добри или лоши, а не електронни или хартиени

"Вие и аз се различаваме по 2,1 милиона генетични букви, но вероятно едва няколко хиляди от тези разлики отговарят за биологическите различия между хората, което означава, че всички ние сме близнаци в същността си", казва Крейг Вентър от компанията Celera. Международен екип от учени публикува първата последователност на човешкия геном, което ще бъде от стратегическо значение за бъдещето на медицината и науката. Анализите бяха направени от 20 групи учени и компанията за биотехнологии Celera Genomics Corp.

Анализите са извършвани още през миналата година, когато учените си поставиха амбициозната задача да разчетат "буквите" в ДНК. 3 милиардният буквен код, наречен геном, представлява химическа последователност, която съдържа основната информация за структурата и функционирането на човешкото тяло. За първи път имаме глобален поглед - към Земята от Луната, и това е доста вълнуващо, заяви доктор Харолд Вармус от екипа.

Двата екипа работеха независимо един от друг и изчислиха, че хората имат от 26 000 до 39 000 гени, според Celera, и от 30 000 до 40 000 гени, според консорциума от учени. Това е учудващо малко количество, два пъти по-малко, отколкото се смяташе преди разчитането на генома. За сравнение, някои видове червеи имат около 19 000 гена, а обикновената муха има 13 600 гена. Друга изненада се крие във факта, че стотици гени изглежда "са донесени" от бактерии, въпреки че учените все още не знаят как е станало това. Засега са открити 1778 болестни гени, като мъжката хромозома Y предизвиква повече промени, причиняващи болести, отколкото други. Така учените стигат до извода, че мъжете са носителите на промените, след като само те имат хромозомата Y.

Потвърдено е също така, че няма генетична основа за това, което хората наричат раса, защото има незначителни разлики, разделящи един човек от друг.

Резултатите от проучването на Celera ще бъдат оповестени в американското списание Science, а резултатите на консорциума от учени ще излязат в британското издание Nature.

Разчитането на целия геном тепърва започва и ще отнеме години, но учените смятат, че той ще предизвика пробив в лекуването на рака, болести на сърцето, пристрастяването към наркотици и умствени нарушения. В бъдеще един от трима души на Запад ще развива рак и един от петима ще умира от болестта, така че откриването на 20 "лоши" гени при 200 вида рак е примамлива задача, смятат изследователите. Всички видове рак се дължат на аномалии в последователността на ДНК.

Другият пробив при разчитането на генома ще бъде свързан с разработването на качествено нови лекарства, които ще се основават на индивидуални генетични профили и ще се използват при ранна диагностика, когато болестта още не се е проявила симптоматично, а е на клетъчно ниво. В момента изследователите се целят в 500 лоши гени при разработването на нови лекарства, докато в бъдеще този брой ще достигне няколко хиляди целеви групи.