Росен Плевнелиев:

Ветото ми беше, за да се сблъскат аргументите, а не автобусите

Страната е в уникална ситуация – доверието е на най-ниското ниво от 23 години насам

Ветото ми беше, за да се сблъскат аргументите, а не автобусите

Моето вето беше именно това - да се сблъскат не автобусите, а аргументите. Това заяви в неделя президентът Росен Плавнелиев в интервю за БНР, в което той изрази разочарованието си от петъчния дебат в парламента около актуализацията на бюджета, от нападките, отправени срещу него по този и други поводи, и определи днешната ситуация като уникална заради най-ниското от 23 години насам ниво на обществено доверие към политиците и институциите.

Плевнелиев каза, че не е откликнал на поканата да присъства в парламента по време на дебата по ветото, тъй като в българската политическа практика няма такава традиция.

„Повече от 23 години президентите на България са налагали вето и се надявам винаги да са действали така, както и аз се опитвам днес да действам, а именно вето с аргументи. И то не с политически, а с ясни, категорични, разумни аргументи. От тази гледна точка традицията на президентската институция повелява, че президентът в писмен вид показва своите аргументи и, разбира се, дебатите се случват в парламентарната зала. Уважих една традиция”, обясни президентът.

Отстъпление от демократичните принципи

„Това, което се чу от трибуната на Народното събрание в този дебат, беше наистина, бих казал, в някои отношения отстъп от демократичните принципи. Лично аз не разбирам защо управляващите, както и пропагандната машина, която работи заедно с тях, не разбраха, че моето вето беше шанс, беше подадена ръка , за да може да се чуят аргументи, за да може да се обясни за какво ще се харчат народните пари, за какво и как ще бъде взет този допълнителен дълг. Това беше шанс”, подчерта Плевнелиев, връщайки се към събитията от петък.

Той изрази учудване от факта, че още при споменаването на вероятността от президентско вето управляващите са избрали да го изтълкуват като „обявяване на война” от страна на президента.

„Питам:  правото на вето не е ли конституционно право на държавния глава. Каква война? Кой измисли тази война? Аз имам елементарното право. А нещо повече - голяма част от обществото имаше своите съмнения. Така че моите аргументи бяха всичко друго, но не и политически... В моята позиция няма преднамереност. Напротив, има добронамереност. Всяко едно от ветото, които аз съм налагал и към предишните управляващи, и към тези, има своята ясна обосновка. Извинете, ама за каква войта става въпрос, при положение че 42-ото Народно събрание са минали вече 27 законопроекта. Аз съм наложил вето само на два... Включително аз вярвах, че мога да бъда полезен на управляващите, защото давам шанс да обяснят по-точно за какво, така че и нацията да бъде спокойна”, каза държавният глава.

Доверието – най-ниско от 23 години насам

Той посвети значителна част от интервюто на притеснението си, че в момента общественото доверие към политиците и институциите е на най-ниското си ниво от 23 години насам.

„Ситуацията е уникална именно с това, че доверието на хората е толкова ниско”, каза Плевнелиев.

„От друга гледна точка има много силно политическо противопоставяне и практически и към днешна дата много малко предпоставки за бързо сядане на масата на преговорите и постигане на договорености и бих казал някакъв консенсус по големите за нацията въпроси. Дали това ще бъде по програмата за еврофондовете до 2020 г., дали ще бъде в сектор сигурност, дали ще бъдат най-важните реформи, за които и до момента не става дума, включително и в бюджета”, допълни президентът.

В отговор на обвиненията

„Да, аз бях министър на регионалното развитие в правителството на Бойко Борисов и си вършех работата като министър на регионалното развитие. Вярвам, че със своите действия и там съм се опитвал да бъда полезен на нацията. А именно това е моята нагласа от ден първи в политиката. Българите трябва да бъдат сигурни и трябва да знаят, че ако принадлежа на една партия, това е партията на добрите хора, и ако действам по един начин, това е начинът на добронамереността”, заяви президентът по повод препратките в петъчния дебат към ролята и отговорностите му като бивш министър.

Той каза, че ако бившият финансов министър Симеон Дянков или бившето правителство като цяло е допускало грешки, „тези грешки трябва да бъдат показани и не трябва да бъдат повтаряни”.

„И именно това е една от големите теми за петъчния дебат. Спомнете си, че голяма част от аргументите за защита на начина, по който се направи тази актуализация вече през 2013 г., беше: да, ама и през 2010 г. всички разходи бяха сложени в един кюп; да, ама през 2010 г. бяха намалени очакванията за приходи. Добре, ако това е било грешка, която се критикува сериозно от нацията, защо не я подобрим? Защо в този момент този път не спазим елементарната логика на бюджета, а именно всяко едно министерство да знае много точно какви пари ще получи с актуализацията и да може в рамките на тези пари да се простира”, попита Плевнелиев.

Той посочи разликите между днешния момент и големия срив на „турболентните времена” в началото на световната икономическа криза през 2009-та и 2010-та година, когато е било трудно да се правят прогнози.

„Но днес, през 2013 г., ние вече знаем много повече за икономическата криза. И аз имам едно друго голямо притеснение, а то е, че Европа вече излиза от рецесията. Европа излиза от кризата. За съжаление обаче в България ние тепърва говорим за влизане в рецесия, това няма как да не ме притеснява. И решението е пълна мобилизация. Не Националната агенция по приходите или съответно националната митническа агенция, както и другите, днес да стоят частично с ръководни кадри, частично обаче без, някъде в едно странно пространство на промяна на хора и може би и модели на управление, а всеки ден да се надграждат, всеки ден да се работи за ефективност и за резултати. Това беше моето очакване”, обясни президентът.

Той отдели време и на обвиненията, че е „послушен” президент и „разединител”.

„Дори вчера в официоза на Българската социалистическа партия имаше внушение за президент, който мрази бедните. Наистина самият аз съм изненадан от тази агресия, която намирам за безпочвена и необоснована. Защото с нито едно свое действие, с нито една моя теза, с нито една моя реч аз не съм работил за това, за разделяне и не съм работил, за да има каквито и да било съмнения, че в президентството ще се коват някакви коалиции и тъмни сделки. Разбира се, нацията сама за себе си ще намери отговорите кой има интерес днес от това и защо политическото противопоставяне достига нови висоти, включително и чрез такива форми на елементарно неуважение към президентската институция”, каза той.

Президентът подчерта, че никога не е употребявал думата „контрапротестиращи”., а винаги е говорил за протестиращи граждани със своите различни искания, „които трябва да бъдат чути и същевременно да станат част от дневния ред на институциите”. „Българските граждани с всичките си най-различни искания и начини, по които протестираха, някои протестираха с децата и внуците си, някои се самозапалиха. Но в крайна сметка всички те излязоха и изкрещяха нещо много силно нещо важно: има проблем, искаме промяна, очакваме отговорно отношение. Аз вярвам, че демонстрирам такова отговорно отношение”, добави Росен Плевнелиев.

Той изрази тревога и от факта, че вече 23 години нито един от големите проекти на нацията като че ли не е довършен до своя успешен край.

„Демокрацията хората казаха, че е станала по-скоро фасадна, отколкото европейска. Системата на правораздаване може да раздава повече справедливост. Погледнете дори магистралите, които не успяхме да довършим вече 49 години. Крайно време е да се хванем да намерим обединението и консенсуса по големите проекти на нацията и независимо кой е на власт те да се случват. Това е нещо, за което аз се боря от първия ден. И няма значение кой ще реже лентите, но много е важно да има поводи за рязане на ленти”, заяви Росен Плевнелиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България