Ветото не мина, ГЕРБ създаде най-независимия си прокурор

снимка БГНЕС

През последните 12 години Бойко Борисов и ГЕРБ никога не са твърдяли, че има проблем с независимостта на прокурорите, но сега партията обяви създаването на най-независимия прокурор в републиката, който ще има право да разследва дори Иван Гешев. В сряда Народното събрание отхвърли президентското вето върху поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), чрез които бе въведена фигурата на специалния разследващ магистрат. Целта е да се създаде възможност да се разследва обективно и независимо цялото ръководство на прокуратурата.

Главният прокурор Иван Гешев казва, че такъв проблем не съществува и че е почти невъзможно да извърши престъпление по служба. Съветът на Европа, който настоява от повече от десетилетие за тези промени, твърди, че българската реформа няма да свърши работа, защото е непълна. Адвокатурата твърди същото, а Висшият съдебен съвет клони към аргументите на главния прокурор. ГЕРБ се оправдава, че за пълна реформа е нужна промяна в конституцията, която не може да се случи сега. Партията отказа да подложи на обществено обсъждане промените в НПК, въпреки сериозния интерес към темата.

Преди седмица президентът наложи вето върху поправките в закона. Според него действията на специалния прокурор, който ще разследва главния прокурор, също не подлежат на йерархичен контрол. Така се създава още един недосегаем магистрат, който може да оказва огромно влияние върху системата, твърди държавният глава. Румен Радев се солидаризира и с крититиките на Съвета на Европа, че реформата "не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник".

Дебатът по ветото

Крум Зарков от БСП обясни, че концепцията на ГЕРБ за независимия разследващ прокурор е "абсурдна и екстравагантна", без аналог в Европа. Той нарече срамна комуникацията на българските власти с Венецианската комисия, която от години настоява за цялостна реформа, включително на Висшия съдебен съвет.

"Това, което правите, ще е неефективно. И по погледите ви личи, че и вие много добре го разбирате. Големият проблем е, че прокуратурата функционира по начин, който позволява намеса във вътрешното убеждение на магистратите", каза Зарков. Той настоя за намаляване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет.

Неговият колега от БСП Филип Попов допълни, че "в този законопроект проличават ясно уродливите контури на срутището ГЕРБ". Явор Божанков (БСП) напомни, че ГЕРБ никога досега не са казвали къде точно е проблемът с главния прокурор, а сега правят реформа.

"Станахме експерти в замазване на очите на Венецианската комисия. С 200 ги излъгахте, както казва премиерът Бойко Борисов, Сега създавате една куха фигура, която ще запази статуквото", допълни Божанков.

Красимир Ципов отговори на критиките, че след 12 години това са първите промени, които адресират осъдителното решение срещу България по делото "Колеви срещу България". По това дело Европейският съд по правата на човека констатира пълната недосегаемост на главния прокурор и задължи страната да си промени законите. Ципов предпочете да не припомня, че от произнасянето на решението по "Колеви срещу България" на власт реално е само ГЕРБ.

"Тази тема наистина от 10 години стои на фокуса на вниманието на НС. Но едва днес се стигна до приемането на закон, който предлага решение", каза Ципов, което е вярно.

Той призна, че България е получила множество препоръки от Венецианската комисия и Съвета на Европа, но те всички са изисквали сериозни промени в конституционния модел.

"Нека кажем, че за да се постигне желаната от всички нас съдебна реформа, дебатът трябва да се води в рамките на промени в Конституцията. Трябва да водим дебат за промени в конституцията. Но може ли днес да кажем, че ще постигнем този консенсус?", попита Ципов.

Къде е проблемът?

В края на 2019 година премиерът Бойко Борисов гарантира, че България ще изпълни всички препоръки на Венецианската комисия. Това не се случи. После бе гарантирано много пъти, че България ще изпълни всички порепоръки на Европейската комисия. И това не се случи.

Още преди месец Съветът на Европа официално уведоми българските власти, че разглежда предлаганата от ГЕРБ реформа на прокуратурата като "временно" решение, което не дава отговор на всички висящи въпроси за отчетността на главния прокурор. Сега Красимир Ципов се съгласява с тезата, че реформата не е перфектна, но е единствената възможна в този момента. Проблемът е, че ГЕРБ я разглежда не като временнно решение, а като бетониране на статуквото.

Това проличава от приетата продължителност на мандата на независимия разследващ прокурор. Съветът на Европа предложи мандатът да е кратък – 3 години, за да може след това да се отпушат реформите. ГЕРБ игнорира и това просто искане и записа петгодишен мандат.

Имаше препоръка новият спецпрокурор да може да използва независими разследващи полицаи, за да си свърши работата. Това бе отказано и новият магистрат остана да виси буквално безпомощен, защото ще трябва да работи сам срещу цялата система. Ако изобщо работи нещо пет години, колкото е мандатът му. Не е ясно какво пречеше конституцията в това отношение.

В същото време специалният независим прокурор си остава прокурор, избран от мнозинството във ВСС, където главният прокурор е нещо като цар. Спецпрокурорът остава подвластен на Висшия съдебен съвет, който може да го отстранява за всякакви дисциплинарни провинения, включително недоказани.

ГЕРБ засега отказва дори да участва в дебат за реформиране на Висшия съдебен съвет, който да доведе до реформа за намаляване на огромното влияние на партиите и главния прокурор там, каквато бе препоръката на Венецианската комисия. Поради тази причина трудно може да се допусне, че новият спецпрокурор ще бъде изобщо независим, но ако работи в комбина с главния прокурор може наистина да стане недосегаем.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?