Ветото върху антикорупционния закон бе отхвърлено в правната комисия

Президентът Румен Радев. Снимка: БГНЕС

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" в сряда парламентарната правна комисия отхвърли президентското вето върху антикорупционния закон. В подкрепа на ветото гласуваха само депутатите от БСП.

Президентът Румен Радев реагира бързо с думите, че мнозинството в парламента е показало, че "няма политическа воля за реална, всеобхватна и ефективна борба с корупцията".

"Това (отхвърлянето на ветото) не е изненадващо за мен. Всички дебати около антикорупционния закон и особено събитията от днес (сряда) показват, че наистина няма политическа воля за реална, всеобхватна и ефективна борба с корупцията. Явно тази борба ще продължи да се води от гражданите и медиите. Това е моята оценка за това, което става днес, за съжаление", каза президентът. Той повтори тезата си, че антикорупционният закон няма да доведе до по-ефективна борба с корупцията.

Президентът се закани да наложи вето върху закона преди окончателното му приемане от Народното събрание през декември. Още на 2 януари той изпълни обещанието си с аргумента, че оспорва нормативния акт в цялост. Това е първият цялостен закон, върху който Румен Радев налага вето.

Той смята, че има риск от политическо овладяване на антикорупционната комисия, която ще прилага закона. Причината е в това, че целият състав на комисия ще се назначава от Народното събрание, а след това членовете могат да се махат с обикновено мнозинство

Освен това той предупреждава за възможни злоупотреби със СРС-та и нарушение на човешки права. Радев се обявява и срещу липсата на защита за авторите на корупционни сигнали и липсата на съдебен контрол върху действията на новата комисия.

Още при подготвянето на новия антикорупционен закон на ГЕРБ президентът заяви, че законът няма да свърши работа, тъй като комисията "Антикорупция" няма да има разследващи функции, за каквито настояваше БСП. В проектозакона на БСП, който бе отхвърлен, се предвиждаше също председателят на антикорупционния орган да бъде назначаван от президента, а не от парламента, както приеха управляващите.

"Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване", се казва в аргументите на президента.

Дебатът в правна комисия

Първа думата взе проф Емилия Друмева, която е шеф на правния съвет на президента. Бившият конституционен съдия обясни на депутатите, че мотивите на президента са подготвени "професионално и най-вече добронамерено". Тя допълни, че във ветото са изложени юридически, а не политически аргументи. Това бе препратка към тезата на Данаил Кирилов (ГЕРБ), който обясни, че ветото на Радев съдържа "замаскирани политически аргументи".

Проф. Друмева направи и дълъг анализ на смисъла от съществуването на президентското вето, включително като част от системата от проверки и баланси между властите.

Заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов отговори на това с тезата, че президентът просто има друга концепция за борба с корупцията. Той напомни за проекта на БСП, който предлагаше създаването на специален антикорупционен разследващ орган. Евгени Стоянов каза, че в България разследващи функции имат прокуратурата и МВР. Той пропусна да отбележи, че преди време такива правомощия имаше и ДАНС.

"Корупцията е по-широко понятие от състав на престъпление, както е в Наказателния кодекс. Ние смятаме, че това е едно социално явление", каза Стоянов. Така той мотивира тезата си, че прокуратурата ще се бори с "корупционните" престъпления, а антикорупционната комисия с нейните други непрестъпни прояви – конфликт на интереси, необяснимо обогатяване и други.

"Попитайте средностатистическия българин "Що е то корупция" и вижте дали той няма да опише съществуващ престъпен състав. Не е ясно с какво ще се занимава новият антикорупционен орган, но е ясно, че няма да се бори с корупцията", отговори Крум Зарков от БСП.

В този момент в дебата се включи и председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който напомни, че корупцията може да се бори и с отнемане на имущество с незаконен произход. Спорът в правната комисия изобилстваше от множество гафове и подвеждащи тези.

Димитър Лазаров (ГЕРБ) защити правото на антикорупционната комисия да подслушва, въпреки че не разследва престъпления, с аргумента, че ДАНС също може да подслушва. "От 2013 г. ДАНС няма разследващи правомощия", каза Лазаров. Тезата на депутата е подвеждаща, защото ДАНС се занимава с контраразузнаване и няма как да не използва специални разузнавателни средства. Антикорупционната комисия обаче се бори основно конфликта на интереси, което не е престъпление и води граждански дела за конфискация на имущество.

Данаил Кирилов (ГЕРБ) обясни, че подслушването от комисията ще помогне в борбата с корупцията, защото събраните веществени доказателства ще се предават на прокуратурата. Истината е, че прокуратурата няма как да използва пред съда данните от това подслушване, защото те не са събрани от реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Крум Зарков (БСП) обяви, че новата антикорупционна комисия може да прави проверка на имущество само срещу обвиняемо лице. Това също не е вярно, а законът дава още три други хипотези, при които проверка може да започне.

Очаква се ветото на държавния глава да бъде преодоляно сравнително лесно и в пленарната зала на Народното събрание.

Още по темата
Още от България