Министърът на културата Вежди Рашидов е против намеренията на Столичната община за демонтиране на паметника "1300 години България" и преместването на фигурите му от площада пред НДК в Музея на София. Същевременно той подкрепя възстановяването на мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк, само че не на оригиналното им място, откъдето те бяха премахнати през 1977 година.
В края на миналата година Столичният общински съвет гласува монументът "1300 години България" да бъде демонтиран и фигурите от композицията да бъдат временно преместени в Музея на София. На негово място ще бъде възстановен събореният през 1977 г. войнишки паметник.
Запазването на паметника "1300 години България" и възстановяването на мемориалните плочи на Първи и Шести софийски пехотен полк при НДК не трябва да се противопоставят, заяви Рашидов в петък по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на напусналия Патриотичния фронт депутат Велизар Енчев.
"Не смятате ли, че така се погазва авторското право", попита Енчев и добави, че преместването на паметника "1300 години България" ще бъде ваднализъм, също като действията на талибаните, унищожили статуи на Буда. Именно с талибаните депутатът сравни общинските съветници на ГЕРБ и Реформаторския блок в Столичния общински съвет, които подхождали към казуса идеологически.
По думите на Рашидов Министерството на културата ще отстоява позицията за обогатяване на композицията северно от НДК с убедително архитектурно-пластично решение, което да включва различните паметни знаци.
Решението на Специализирания експертен съвет по изобразително изкуство към министъра на културата, утвърдено от четирима министри, било паметникът "1300 години България" да остане и да бъде възстановен или да бъде променен - само със съгласието на автора проф. Валентин Старчев.
Промени и реконструкции на паметника са възможни само със съгласието на автора - това е становището и на дирекцията "Авторско право" в МК, посочи Рашидов.
Министърът подкрепя възстановяването на мемориалните плочи на Първи и Шести софийски пехотен полк при НДК и дори намира, че искането за това е закъсняло. Не е съгласен обаче то да се обвързва с разрушаването на паметника "1300 години България", както и с противопоставянето при търсенето на решения на двата проблема.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
19 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ако винкела и бетона бъдат премахнати, отливките не са чак толкова лоши и по-лесно могат да бъдат преместени - дали у Старчеви или в с. Гълъбово, Старозагорско, или в двора на Веждито, все ми е едно! Много се ядосвам от нахалството на "творците" около Людмила Живкова! Само си помислете как Св. Русев окепази черквата в Рупите! Корифеите ОЩЕ са тук, налагат "творчеството" си на беззащитния български народ и ни срамят пред чужденците!
Вандализъм е оскверняването на войнишкия паметник. Преместването, на издигнатия на неговото място, паметник "1300 г. България" на ново място е акт на искане на прошка от българския народ за злосторството. Отношението към този въпрос е лакмусува хартия за морала на политиците в България. Защото без саможертвата на воините, чийто паметник е разрушен, (а и на милиони други в хилядолетната ни история) нямаше да я има България сега.
Много се мотаят от кметсктвото. Проведоха допитване, разбраха мнението на софиянци, на какво прилича паметника се вижда с просто око и от самолет.... Вероятно и ще го махнат, ама след местните избори.... Българска работа, дай да се мотаем...Явно ще чакат да настъпи някой нещастен случай с падащи части от паметника, като убие или осакати накои тогава ще се разбързат.....
С безпросветници и глупаци трябваше да сравни ченгето по Югославски въпроси Енчев съветниците в СОС, депутати, министри и др. „държавници”, издигнали в Южния парк класически паметник на сръбския крал Милош Обренович, проводник на антибългарската великосръбска доктрина на Гарашанин, според която на Балканите нямало българи, а само „сърбо-българи” до Търново и до Тунджа. Насрещният сръбски „принос” в Белград е 1 камък с изчегъртани лицата на Раковски и Левски, проливали кръвта си за сърбите. Вместо паметник на княз Александър I при Пирот и на цар Фердинанд на Косово поле, ама Енчев не се сеща.
"Не смятате ли, че така се погазва авторското право", трябваше да попита русофилското ченге Енчев, т.к. разрушаването на паметника на загиналите във Войните за национално обединение и освобождение беше ваднализъм на руските талибани-намесници в България. Също като болшевишките талибани, унищожили в цяла Русия 40 000 църкви и всички паметници на руските си царе, та сал Александър II в България остана единствен в цяла Европа за мостра. Паметникът на 1-ви и 6-ти полк от „Желязната дивизия”, прославила се в Добруджа 1915-1918, беше точно на мястото на Старчевото недоразумение и там му е мястото.
Спомням си паметника като нов. Никога не е бил хубав. Да не говорим сега колко е грозен. Виждала сам много паметници на патриотична основа, особено във Вашингтон и знам че е възможно да бъдат изящни, приятни на окото и едномременно въздействащи. Този пред НДК-то със сигурност няма нито една от тези характеристики и загрозява НДК-то, което е доста красива сграда.
Другото, което не трябва да пропускаме, е че все пак Веждито е министър на влюбения във фамилията живкови Борисов, който няма да може да спи, ако някой посегне на творенията на принцесата, така че може би е най-добре да го инсталират на някое площадче близо до дома на премиера в Банкя, за да може и сутрин и вечер да му се наслаждава и да си спомня колко добри хора бяха живкови. Ама на! Така се случи.
Веждито нали си е роднина на Настрадин Хожа, като него отсъжда - Ти си прав, но и ти си прав! Т.е. гарван гарвану око не вади - авторът само можел да разреши промени - пак искат някой милион да си разделят. Ами да му го преместят на автора в собстевния двор в оригинален вид и там да си гледа тази грозотия, която са допуснали художествените съветници на тошовата щерка, които все още така са окопани в държавата, че успяха да прогонят в чужбина всички читави млади творци на изкуството.
Посредствеността срещу интелекта и паметта. Искат да премахнат (преместят) най-авангардния паметник от времето на тоталитаризма. Паметник, който се подигра с празноглавието на тогавашните управници. На него, хиляда и триста годишната история на България бе разделена на два периода. Инкрустираните цифри бяха 681-1944-1981 и софиянци се подсмихваха на глупостта на властта и удивляваха от смелостта на автора. Тоталитарните режими премахват паметници, защото се страхуват от паметта на хората, от материализираното …
й изражение – Прим.: Паметникът на Петър Ченгелов в центъра на Пловдив бе преместен през шестдесетте години на миналия век „някъде”, но след 1989г. отново възстановен на площада.
И Айфеловата кула щеше да е рухнала в развалини, ако не бе поддържана ЕЖЕДНЕВНО от парижани. Защитниците на разрушението действат на първосигнално ниво. Явно не виждат завета на един велик българин поставен на паметника 1300 години България "ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО".
Тотално е сгрешена отправната точка в спора за съдбата на паметника 1300 години България. Не може и не трябва да се противопоставят два несъпоставими израза: Те се допълват, а не се противопоставят. Единият е гордостта на България, другият е нейната мъка, горест, Гордостта се ИЗРАЗЯВА мощно, на площада, сред възторженото множество, мъката се ИЗЖИВЯВА в тишина и спокойствие (за "упокой на душите"). И двата паметника имат място на този площад - единият, където е сега, а другият - на най-тихото и спокойно …
място, далеч от шумовете, страстите и суетата на съвременния живот
Паметникът 1300 години България е събирателен. Проследете идеята на автора - в него, на интелектуално ниво е показана нашата история, вплетена е и мъката на майка България по загиналите и синове. Паметникът не е шоу, а интелектуално упражнение - той не трябва да се гледа, а да се разглежда, да се чете. Разглеждайки го ще откриете безброй "линкове" които препращат в нашата героична (но и скръбна) история. Това е силата на изкуството, господа, Другото е креслива "чалга".
Паметникът е твърде динамичен (и плашещ, може би), за свикналия на тоталитарни статични паметници средностатистически българин.