Вход само за здрави

Какво ще стане, ако се наложи здравословното състояние да бъде потвърждавано документално? Дигиталният сертификат за ваксинация може да доведе до по-голяма биологизация на обществото, пише в свой анализ германското издание Die Tageszeitung.

Вече няколко седмици, откакто се разгоря спорът за това дали трябва в бъдеще при влизане в някоя страна наред със задграничния паспорт да се показва и сертификат за ваксинация. Австралийската авиокомпания Qantas, впрочем, още миналата година обяви, че ще качва на международните си полети само пътници със свидетелство, че са ваксинирани. Технологични концерни като Microsoft, Oracle и Salesforce работят върху създаването на дигитален сертификат за ваксинация. А в един огръг в Лос Анжелис гражданите, които са ваксинирани срещу коронавирус, могат да си свалят електронен сертификат за ваксинацията на своя iPhone. Не само при влизане в една или друга държава на летището, но също така в кафенетата и ресторантите сертификатите за ваксинация скоро могат да станат задължителни, пише по-нататък германското издание.

Колкото повече организацаии и институции започнат да изискват свидетелство за ваксинация, толкова повече подобен документ ще придобива характера на пропуск. Това, че имунизацията е съпътствана от биологизация на обществото, е тенденция, наблюдавана вече няколко месеца. Сътрудниците на филиал на заведенията за бързо хранене Subway в Лос Анжелис всекидневно са подложени на проверка на температурата с устройство с технология за лицево разпознаване, за да не би да внесат инфекция. Все повече компании залагат на топловизьори и безконтактни термометри за проверка на здравословното състояние на своите сътрудници и клиенти. Онези, чиято температура се окаже повишена, се налага да останат отвън.

Но ако сега този биологизъм бъде подкрепен официално с помощта на сертификати за ваксинация, в известна степен ще се промени "деловата основа" на демократичното общество: принадлежността към (биологически определяемото) "тяло на народа" сега ще зависи не само от получените права, но и от физическата "неопетненост" на отделния човек. Това превръща центровете за ваксинация в паспортни бюра, отбелязва авторът на анализа. И припомня, че френският философ Мишел Фуко говори в своите лекции за "одържавяване на биологическото", за "биовласт" на държавата, управляваща организмите.

Във времето на пандемия, когато врагът в лицето на вируса дебне на всеки ъгъл, здравето внезапно се превърна в нещо, което трябва документално да бъде потвърждавано. Нещо повече – заради болестта хора са заклеймявани, а обществото ги отхвърля.

Френският писател Бернар-Анри Леви пише в есето си "Този вирус ни подлудява", че "общественият договор" се заменя от "медицински договор": вместо, както по-рано, да се отказва от част от личните си интереси в полза на обществения интерес, гражданинът заменя свободата си за "антивирусна гаранция" и с това дава съгласието си за преход от социална към полицейска държава.

Колко бързо сме готови да развалим този обществен отговор доказват дебатите за особените права на хората, ваксинирани срещу коронавирус: в надеждата се върне "предишният живот" фактически се осъществява социален подбор – тук ваксинираните, там неваксинираните.

Това нарушава централният принцип на правовата държава – равенството на хората пред закона. Разхлабването на ограниченията за ваксинирани при условие, че те не са заразни, не само дава мълчаливо съгласие за неравно отношение към ваксинирани и неваксинирани, но и поставя осъществяването на основни права в зависимост от биологически признаци.

В Сингапур, който се смята за модел в борбата с пандемията чрез проследяване на контакти, хората, кандидатстващи за разрешение за дългосрочно пребиваване, трябва да имат отрицателен тест за ХИВ. ХИВ положителните, които нямат брак с гражданин на Сингапур, могат да пребивават в страната не повече от 90 дни. Преди две години в авторитарния град-държава в резултат на изтичане на информация общодостъпни се оказаха данните на 14 200 пациенти с ХИВ. Имена, адреси, телефонни номера – всичко това бе достъпно в мрежата.

Това показва колко деликатно може да бъде централното пазене на конфиденциални медицински данни. В края на краищата крехкият гражданин се оказва не само беззащитен, но и "бездокументен", пише в заключение Die Tageszeitung.