Вие ли отровихте Литвиненко?

Вследствие на разпространена в медиите информация за Андрей Луговой се заговори като за убиеца на бившия КГБ-агент Александър Литвиненко, който умря мъчително от радиоактивно отравяне в Лондон.

Андрей Луговой живее в Москва и ръководи от един хотел конгломерата си от множество фирми. Андреас Албес, кореспондент на сп. “Щерн”, се срещна на 1 март с Андрей Луговой в Москва и взе извънредно интервю от него.

Фирмата на Андрей Луговой (41 г.) е обозначена скромно с една малка месингова табелка. Тя виси на тежка, стоманена врата на първия етаж на московския хотел “Радисън”. На етажа се влиза през лоби, в средата на което е изложено сребристо Ламборджини. Няма звънец. За да се влезе на етажа, е необходимо предварително телефонно обаждане от рецепцията до Луговой, след което отваря секретарката му Ангелина. Андрей Луговой е собственик на няколко фирми, между които една търговска за напитки и една специализирана за охрана.

На 1 ноември 2006 г. Андрей Луговой се среща със своя търговски партньор Димитрий  Ковтун (42 г.) и бившия ФСБ-офицер Александър Литвиненко в бара на лондонския хотел “Милениум”. Предполага се, че в този ден и този бар е отровен Литвиненко. Чрез радиоактивен полоний 210, сипан в чая му.

Луговой, също бивш агент, е готов за интервюто. Той се усмихва зад писалището си, облечен в червен пуловер, с тридневна брада. На стените са окачени снимки, на които може да бъде видян с бившия министър-председател Гайдар и с олигарха Березовски, чийто охранител е бил. На бюрото му е броят на английския “Гардиан”, в който е публикувано твърдението, че Скотланд Ярд го бил разкрил като човека, отровил Литвиненко.

Междувременно, цял свят спряга името ви като заподозрения убиец.

Научих това едва от вестника и бях ужасно ядосан.

Наистина ли не сте отровил Литвиненко?

Разбира се, че не. И спрямо мен британските служби никога не са изричали подобни обвинения. При всички разпити, които не бяха малко на брой, траеха часове и бяха много сериозни, експлицитно ми се заявяваше от британска страна, че не съм считан за заподозрян, а съм свидетел по разследването.

Какво направихте, когато прочетохте във вестника, че Великобритания искала екстрадирането ви?

През Интернет намерихме телефона на Скотланд Ярд в Лондон, позвъних и поисках да говоря с агента, разследващ случая. Лицето се оказа някой Филип Бътс. Когато дойде на телефона, аз му казах: “Аз съм Андрей Луговой. Предполагам, че искате да говорите с мен. И така, да поговорим, г-н Бътс. Аз ли да летя до Вас или Вие ще дойдете тук?“ Първоначално последва дълго мълчание. След което ми каза, че ще ми позвъни обратно. Което не направи.

Но не може да отречете, че с вашия търговски партньор Ковтун сте оставили следа от полоний през Хамбург. И че почти всички места в Лондон, на които сте били двамата, са заразени радиоактивно.

Не, не отричам това. Но аз не съм убиецът на Литвиненко, въпреки тази следа. Отделно, за първи път в живота ми чух през ноември какво точно е полоният.

И нямате идея как сте се заразил?

Напротив, идея имам. Но не мога да говоря с пресата за това. Разказах абсолютно всичко подробно на британските и руските следователи, но с пресата нямам право да говоря и не желая да възпрепятствам разследването.

Не само вие, оказа се, че и вашата съпруга, и трите ви деца са заразени с радиоактивен полоний. Как сте със здравето, ще споделите ли?

Добре сме, всички сме добре. Здравето ни е отлично.

А вашият партньор Димитрий Ковтун?

Попитайте го лично, той е отсреща.

Колко силно все пак сте облъчен?

Това е информация, която е следствена тайна. Подписах документи, че няма да говоря за това. Но мога да ви уверя, че няма опасност.

Един от известните бегълци на Запад от средите на тайните служби, бившият КГБ-офицер Олег Гордиевски, който също живее в Лондон, каза наскоро, че не може да разбере целия шум около вашата предполагаема вина, вие така или иначе скоро ще умрете от радиоактивното облъчване. Не е ли цинично това?

Той е предател, когото по времето на СССР би заплашвало смъртно наказание. Не желая да коментирам глупостите, които хора като него говорят.  

Нека да поговорим отново за срещата ви на 1 ноември в бара на хотел “Милениум”, където би трябвало да е отровен Литвиненко. Присъствали сте вие, Димитрий Ковтун и още един друг приятел, бившият агент Вячеслав Соколенко. Той също принадлежи към кръга на заподозрените.

Соколенко дойде, когато ние вече напускахме бара. Но моят син беше при Литвиненко, за да го поздрави - синът ми също беше на срещата ни с него. Ние бързахме, тъй като отивахме на мача на Арсенал срещу ЦСКА Москва.

А какво се знае за мъжа с азиатски черти, за когото се писа в “Таймс”?

Той летял с фалшив ЕС-паспорт в същия самолет като Ковтун от Хамбург за Хитроу (летище в Лондон –б.р.). Но първо, Димитрий Ковтун летя сам, непридружаван от никого. И второ, Ковтун не летя до Хитроу, а до Гетуик (друго лондонско летище). Дали е имало азиатци, разбира се, не може да се изключи.

Кога говорихте с Литвиненко за последен път?

Когато вече лежеше в болницата. Ние се бяхме уговорили с него да се срещнем отново, в Испания, по-късно през ноември. Обадих му се в болницата, когато научих, и му казах: “Чух, че са те отровили.” А той ми отговори: “Да.”. И ми каза, че е убеден, че Марио Скарамела ...

...италианецът, с когото Литвиненко се е срещнал в суши-ресторанта на 1 ноември...

 ...го е направил. 

Вашият добър познат и бивш партньор Борис Березовски твърдеше съвсем скоро в интервю, че Литвиненко му бил доверил малко преди смъртта си, че Андрей Луговой, т.е. вие, сте го отровил.

Когато чух това, аз се обадих веднага на Березовски.

Сигурно бяхте много ядосан?

Не, наистина не бях. Водихме много конструктивен разговор с него. Около 30 минути. Но не мога да ви кажа за какво говорихме.

Нима искате да кажете, че съвсем спокойно сте приел изреченото по ваш адрес?

Березовски ми гарантира, че това не е неговото мнение, а че е предал само онова, което Литвиненко предсмъртно му е казал. Но аз разглеждам случая и така: Березовски е политически беглец и от време на време, с онова, което казва, той цели да напомни за себе си.

Березовски е обвинен в Русия в кражба на 600 млн. долара. Някои депутати на Думата поискаха вие да бъдете “разменен” срещу Березовски.

Такива искания са глупава пропаганда. Законите не позволяват подобно нещо.

Откъде познавахте изобщо Александър Литвиненко?

Първият път го видях преди десет години в бизнес клуба “Логовац” в Москва, където често се появяваше с Березовски. По онова време аз ръководех охраната на телевизия ОРТ, чийто акционер беше Березовски. Но тогава не съм разменял с Литвиненко повече думи от “Добър ден!” и “Довиждане!”. По онова време за мен той беше един далечен познат, нищо повече. Но когато емигрира във Великобритания, изведнъж ми се обади, позвъни ми през декември 2005 г. Попита ме дали съм още в руския охранителен бизнес. И настояваше, когато дойда в Лондон, да ме запознае непременно с някои хора, които искали да инвестират в Русия. И го направи.

Литвиненко се радваше на опеката на Борис Березовски. В знак на благодарност, че е предупредил олигарха за вероятен атентат срещу него през 1999 г. от страна на кръгове в ФСБ.  Березовски му купи къща в Лондон, осигури му работа и му плащаше дори месечни джобни. Какво е впечатлението ви от връзката и взаимоотношенията между двамата?

Знам, че през лятото на 2006 г. Литвиненко беше много ядосан на Березовски. Борис Березовски го беше уволнил и отделно му беше съкратил месечните джобни пари от 5000 паунда на 1500 паунда.

Руската прокуратура фаворизира версията, че Борис Березовски е дал поръчката за убийството.

Има много версии за поръчителите и изпълнителите. Коя е моята, не мога да ви кажа.

Една от версиите е, че ФСБ е отмъстила на предателя Александър Литвиненко. Вие също сте бил агент.

Аз не съм бил никога агент на ФСБ, принадлежах към службата за федерална охрана, ФСО, аз бях член на личната охрана на президента.

Това е абсолютният руски елит, 007 в Русия.  

Елит да, но не 007. Джеймс Бонд е шпионин и убива хора. Моята задача беше да пазя живота на президента. Нямам представа защо хората вярват, че съм забъркан в мръсни истории на тайните служби. Сякаш те могат да дойдат и да ми кажат - летиш до Лондон, отравяш Литвиненко и идваш обратно.

Снимката ви е всеки ден във вестниците. Как се промени животът ви?

Спират ме често и ме заговарят на улицата, в ресторанта, в клуба. Скоро бях една седмица на ски в Кавказ. Там ме фотографирали хора, изложили снимките ми в Интернет. Но повечето реакции са положителни. Идват хора и ми казват, “Русия е с теб!”, понякога идват разни момичета и ми искат автографи. Ситуацията е тежка преди всичко за семейството ми. Например, 20-годишната ми дъщеря следва в Швейцария и сподели, че един от доцентите ѝ по английска литература я гледал странно напоследък.

Какво ще предприемете, за да спре светът да вижда във вас убиеца на Литвиненко?

Обърнах се към една от големите лондонски адвокатски кантори и искам да стигна чрез тях до висшето отговорно лице в Скотланд Ярд, да ми даде обяснение за всичко това. До момента няма официална позиция на британските власти, досега не съм получил от Скотланд Ярд никакво изявление, няма обвинение, няма никакъв документ, няма нищо официално. Намирам за абсурдно някой да бъде осъждан публично, преди да се е доказала вината му.