Виенски хотел предлага надежда и трудови умения на своя персонал от бежанци

Много от хотелите във Виена предлагат на гостите си страхотни гледки, луксозни стаи и удобно местоположение, но има един хотел, който предлага нещо за бежанци - работа. Повечето от служителите на хотел "Магдас", от рецепционистите до чистачите, готвачите и електротехниците, са бежанци, получили убежище в Австрия. Пристигнали от 14 страни, много от тях са рискували да предприемат опасно пътуване, за да избягат от преследване и конфликти, пише агенция Ройтерс в репортаж от Виена.

Католическата благотворителна организация "Каритас" е инвестирала 1,5 милиона евро и е създала тази социална фирма, за да даде възможност на бежанците, работейки тук, да се научат на хотелиерство.

Хотелът, който се намира на територията на бивш старчески дом, отворил врати през февруари и се оказал спасително въже за мнозина, които не са работили или години наред не са имали право да работят, чакайки решение по молбата им за убежище.

"През цялото това време, докато чакаш, трябва да си силен, иначе няма да издържиш", казва пред агенцията Динис, 29-годишен бивш активист от Гвинея.

Той избягал от политическо преследване в западноафриканската страна, като се качил нелегално на кораб за Европа и повече от десет години чакал да получи бежански статут в Австрия.

Мариам е на 38 години. Тя напуснала Мароко, след като била преследвана, защото е лесбийка, и чакала почти 13 години, за да получи убежище. Признава, че е работила нелегално, за да оцелее. "Аз съм активен човек. Не искам да живея от социални помощи, искам просто да работя", заявява тя.

Молбите за бежански статут в Австрия са се увеличили с близо 160 процента за първите четири месеца на 2015 г. и са 14 225, сочат официалните данни. Миналата седмица австрийският министър на вътрешните работи Йохана Микъл-Лайтнер бе цитирана да казва, че Австрия е спряла да обработва молби за бежански статут, за да притисне европейските държави да направят повече за приема на хилядите мигранти, прекосяващи Средиземно море с несигурни плавателни съдове.

Мариам и Динис са минали обучение, проявили са инициатива и са научили немски, за да подобрят изгледите си да бъдат взети на работа, но при липсата на какъвто и да е трудов опит им е било трудно да си намерят работа, докато не чули за хотел "Магдас".

Макар, че сега всичко е наред и те работят, не всички техни колеги са имали такъв късмет. В хотела работел афганистанец, който по-късно го напуснал. Той избягал от родината си, след като талибаните го заплашили, защото помагал на западни неправителствени организации. Стигнал до Европа през Турция и успял да получи бежански статут, но не могъл да се справи с травмата.

"За него беше трудно да работи", казва управителят на хотела Себастиан де Фос. "Виждаше се, че работи, но умът му е някъде другаде, личеше си, че нещо го мъчи".

Двадесет и една годишен алжирски работник, който отказал да си каже името, посочва, че е срещал трудности, още откакто като дете е пристигнал в Австрия със семейството. Животът станал по-лек, когато получил бежански статут, вече не живеел в неяснота и не го смятали за "паразит". "Когато си кандидат за бежански статут, ти се опитваш да избягаш от нещо. Искаш по-добър живот".

Но някои хора страдат от депресия, защото са чакали твърде дълго за статут. "Не могат да създадат семейство, избягали са сами, нямат съпруга, деца и са на 50 години", казва алжирският работник. Други просто изчезват, депортирани изведнъж в родните си страни, добавя той. "Имиграционните власти идват в 2 или 3 ч. сутринта и ги отвеждат. Трябва да се върнат у дома, в родните си страни, но те нямат дом. Нямат нищо".

Когато била легално наета, Мариам много се развълнувала и похарчила първата си заплата, за да плати сметки за лечението на майка си и други дългове. "В бъдеще бих искала да спестя малко пари, да направя някои хубави неща, като нормален човек", заявява тя.

По БТА