Вигенин обмисля да махне изцяло политическата квота за посланици

25% от посланиците и 65% от генералните консули били извън дипломатическата служба

Кристиан Вигенин. Сн: БГНЕС

Външният министър Кристиан Вигенин съобщи, че обмисля да премахне изцяло т.нар. политическа квота при назначенията на посланици, тъй като според него в последния мандат се е стигнало до крайности в това отношение. Той съобщи, че политическите назначения на посланици в момента са 25%, а при генералните консули този процент стигал до 65.

Законът за дипломатическата служба позволява 20% от ръководителите на задгранични представителства да са хора извън дипломатическата служба, но проблемът е че няма ясна дефиниция за политическа квота.

Вигенин не даде данни за политическите назначение при предишните правителства, нито конкретни примери за такива назначения при управлението на кабинета "Борисов".

Той обясни, че според него всички назначения, които не са на хора поне с ранг "съветник" са политически. Той обаче бе категоричен, че няма да връща посланици от така нар. политическа квота.

Вигенин отбеляза и проблем с назначения на посланици в региони, които не са в тяхната специалност.

Новите външните министри традиционно започват мандатите си с обещания за намаляване на политическите назначения, но в крайна сметка не изпълняват плановете си и под натиска на партийните централи назначават партийни деятели за посланици, често в страни по техен избор.

Новият външен министър обяви още, че подготвя промени в Закона за дипломатическата служба, нов Устройствен правилник и Наредба за кариерно развитие на дипломатическите служители.

Вигенин коментира в отговор на въпрос, че не може да намери своя сериозна грешка по отношение на работата си по досието, свързано с европейския дебат за Хизбула.

"Направих две много важни неща – поисках спешно допълнителна информация, която ми беше нужна, и успях да съгласувам обща позиция на всички институции. За първи път по моя инициатива имаме ясна позиция за Хизбула, която е съгласувана с всички институции, а не просто нахвърляни реплики", посочи Вигенин.

Непремерено негово изявление, че "няма категорични доказателства, че проиранската групировка е свързана с атентата в Бургас, а косвени следи", разпали допълнителни дебата в ЕС и въпреки че след това Вигенин се поправи и обясни на няколко пъти, че всъщност нямало промяна в българската позиция, България стресна много от партньорите си в ЕС.

Той коментира, че включването на военното крило на "Хизбула" в "черния списък" с терористични организации на Европейския съюз няма да увеличи пряко риска за България.

Според него една година след атентата на бургаското летище Сарафово способността на нашите служби да реагират на подобни заплахи е по-голяма.

България има ангажимент да продължи разследването на атентата в Сарафово, каза още Вигенин, но не се ангажира със срокове за вкарването на разследването в съда, като препрати въпросите към прокуратурата.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?