Вигенин: Украйна трябва да бъде оставена сама да избира как да се развива

София вижда "желание" в Скопие да се намери решение за спорните въпроси

Вигенин: Украйна трябва да бъде оставена сама да избира как да се развива

Украйна трябва да бъде оставена сама да избира в каква посока да се развива, заяви външният министър Кристиан Вигенин, който във вторник участва в заседание на външните министри на страните членки на ЕС в Брюксел.

 

Някои от дипломатите критикуваха натиска на Кремъл върху Киев. Отказът президентът Виктор Янукович да подпише Споразумение за асоцииране с Европейския съюз и да завие към Москва предизвика масови демонстрации в Украйна.

 

Вигенин заяви, че на срещата на европейските външни министри с техния руски колега Сергей Лавров пред ден е било получено уверението, че за Москва в случая не става дума за геостратегически аспирации към Украйна. Стабилна и просперираща Украйна е в интерес на ЕС и на Русия, коментира Вигенин. Той посочи още, че очаква "адекватни стъпки от украинското ръководство".

 

"Ако намеренията им за подписване са сериозни, това трябва да се отрази вътре в страната. Имам подозрения, че те са достатъчно сериозни да продължат европейския път на Украйна" заяви Вигенин, цитиран от БТА.

 

В неделя Европейската комисия обяви, че прекъсва преговорите по споразумението за асоцииране на Украйна с Европейския съюз (ЕС), но външните министри на страните-членки заявиха, че вратата за Украйна остава отворена. В Брюксел обаче се забеляза разделение в ЕС по отношение на политиката към Украйна, като холандският външен министър Франс Тимерманс критикува остро решението на еврокомисаря за разширяването Щефан Фюле за прекратяване на преговорите.

 

Преговорите със Скопие постигнали минимален напредък

 

Външният министър Кристиан Вигени коментира още, че не се очаква решение на ЕС за напредък по пътя на Македония към Европейския съюз. Той посочи, че преговорите между София и Скопие за подписването на двустранно споразумение за добросъседство не се нуждаят от бързане. "Постигнали сме минимален напредък, но не сме пред непосредствено подписване", каза Вигенин.

 

България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на кабинета "Борисов" стана една от страните, които отказаха определянето на дата за начало на преговори с ЕС. От Скопие обаче все още идват смесени сигнали по отношение на договора.

 

"Подхождаме принципно, виждам желание от македонска страна да намерим съгласие по спорните теми. Днес съм малко по-голям оптимист отпреди два месеца. От бързане няма нужда, желанието и на двете страни е да придвижим нещата възможно по-бързо, но не

прибързано", каза Вигенин.

 

Сред спорните въпроси е искането на България за гаранции, че конституцията на Македония не е основание за намеса във вътрешните ни работи. Става въпрос за член 49, според който Македония трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.

 

Двете страни не могат да се разберат и на какъв език да бъде подписан документът, а остава открит и въпросът за историята.

 

Вигенин съобщи, че по въпроса за разширяването на ЕС към Западните Балкани нашата страна е подписала писмо, в което се подкрепя даването на Албания на статут на кандидат за членство. "Това е политически знак от наша страна, на ЕС не струва нищо, а иначе може да има последици за албанското население в региона", обясни Вигенин.

 

По повод присъединяването на Сърбия Вигенин изрази очакване най-късно през януари да започнат преговорите с Белград.

 

Българите и румънците не са проблем за Великобритания

 

Вигенин коментира и темата за падането на ограниченията на пазара на труда за българи във Великобритания и притесненията там във връзка с това.

 

Според българския външен министър българите и румънците в никакъв случай не са проблем за Великобритания.

 

Той съобщи, че е отложил пътуването си до Лондон за януари догодина, за да не бъде в сянката на кампанията срещу българските и румънските работници.

 

"Двете страни преценихме, че сега атмосферата не е подходяща. Към края на януари ще бъде ясно, че наплив от българи и румънци няма да има, посещението ще може да премине в много по-спокойна обстановка", обясни външният министър.

 

Той отново коментира намеренията на британските власти за въвеждането на промени в законодателството, свързани с имиграцията, като посочи, че ако има дискриминационни мерки, България е готова, в координация с ЕК, да работи за това такива мерки да не бъдат предлагани и приемани, а ако бъдат приети - да бъдат предприети съответните действия.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?