ВиК-секторът в омагьосания кръг на високите загуби и ниските цени

ВиК-секторът в омагьосания кръг на високите загуби и ниските цени

Водният сектор у нас продължава да се лута в омагьосания кръг на високите загуби при преноса на вода, които обаче не могат да бъдат намалени заради невъзможността да се набавят средства за инвестиции в мрежата заради ниските цени на питейната течност. Това стана ясно в понеделник по време на конференция за намаляване на загубите на вода при преноса ѝ, на която за пореден път бяха маркирани проблемите в областта на водоснабдяването и канализацията, но не и конкретните мерки за преодоляването им.

Поддържа се една изкуствено ниска цена на водата, която не позволява никакви капиталови вложения в мрежата за намаляване на загубите, заяви по време на форума Атанас Паскалев, зам.-председател на Българската асоциация по водите. Според него така средните загуби в страната остават 60 процента, а авариите по мрежата у нас са двойно повече от европейския стандарт. Докато по еврокритериите на километър водопроводна мрежа трябва да става 0.5 броя аварии, у нас те са 1.09.

Нищожно малко са инвестициите в ремонт и подмяна на водопроводната мрежа, сочи още изнесената от Паскалев статистика. Подмяната на водопроводната мрежа за година трябва да бъде около 1-1.5%, а у нас данните показват 0.1% годишно, каза още той. В същото време от европейските фондове са дошли не повече от 20% като капиталови вложения за подмяна и рехабилитация на водната мрежа.

Точни разчети за нужните инвестиции за привеждане на водопреносната мрежа у нас в добро състояние ще има след година-година и половина, заяви пред журналисти по време на форума назначеният в края на октомври зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството Димитър Симидчиев.

Сегашните разчети са за необходимите средства за ремонт на водоснабдителната мрежа са за около 4-5 млрд. лв., допълни той.


В последните около десет години са коментирани най-различни суми, необходими за инвестиции във водния сектор, най-голямата от която обявявана досега е за 9 млрд. евро, но в нея са включени и средствата за канализация и пречиствателни станции.

Каква обаче ще е точната сума за водопреносната мрежа, ще стане ясно, след като се изготвят така наречените мастер планове за управление на водната инфраструктура по региони. С тях за всяко населено място ще може да се подготви индивидуална инвестиционна програма, която да предвиди специфичните мерки за подобряване на състоянието на мрежата, каза Симидчиев.

И в момента всяко ВиК има разработени петгодишни инвестиционни планове, на чиято база са одобрени цените им, за да могат да генерират приходи за ремонт и подмяна на мрежата.

В същото време направата на 51 генерални регионални планове за развитието на сектора се бави, въпреки отпуснатия още при предишното правителство заем от Световната банка. Тяхното изготвяне трябваше да се съфинансира от бюджета, но липсата на пари замрази за известно време работата по тях. Миналата седмица обаче регионалният министър Лиляна Павлова обеща мастер плановете да са готови до 2013 г., когато изтича и крайният срок за усвояването на заема от Световната банка за сектора.

Средствата за инвестиции в подмяна на мрежата не могат да дойдат само от цената на водата, коментира Симидчиев. По думите му финансиране трябва да се осигури и от еврофондовете, от заеми при благоприятни условия, както и чрез публично-частно партньорство.

Ако разчитаме само на цената на водата, за да се осигурят необходимите инвестиции, ще трябва да отидем до европейските ѝ равнища, които са непосилни за България, допълни зам.-министърът.

Той каза още, че по-голямата част от водопреносната мрежа в страната е изчерпила нормалния си експлоатационен живот. Добрите практики показват, че за да се поддържа една система в добро състояние, трябва да се подменят 2-3 до 5 процента от нея годишно, а у нас се подменят само 0.1 на сто.

На форума отново бяха цитирани данните, че повече от половината питейна течност изтича от водопровода.

Симидчиев, който доскоро бе шеф на дирекция в "Софийска вода", цитира данни за загубите на вода в столицата, които за миналата година са били около 57 процента. Това е едно от най-ниските нива в страната, при положение, че има водни дружества в страната със загуби от близо 80 на сто, посочи зам.-министърът. По думите му проблемът е не само това, че в страната загубите са високи, а и в това, че заради липсата на инвестиции те се увеличават.

Същевременно не повече от 20 на сто от средствата по ИСПА са усвоени като капитални вложения за подмяна и рехабилитация на мрежата.

Средно за страната загубата на вода при преноса са около 60 процента и то основно заради аварии, сочат данни на Националния статистически институт. Европейският стандарт за брой аварии на километър е 0.5, докато у нас стават близо четири пъти повече - 1.09 броя аварии.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?