Виктор Лилов: В София трябва да се изгради система от паркинги, а ромските гета да започнат да се узаконяват

Настояваме за включването на жълтите павета в нова пешеходна зона, обяснява кандидатът за кмет на партия ДЕОС

Виктор Лилов: В София трябва да се изгради система от паркинги, а ромските гета да започнат да се узаконяват

Градът се управлява от хора с комплекси, които искат да живеят в Рим или Париж (затова строим колизеуми и лувъри) и които си представят града омотан с многолентови магистрали на две-три нива, така че да не се налага да спират с джиповете си по светофарите на път за Бояна. С подобни хора начело на града трудно ще заприличаме на европейска столица, по-скоро сме на път да се превърнем в образ и подобие на объркания им свят. Това трябва да бъде спряно и то сега, утре ще е късно“, твърди кандидатът за кмет на София от партия ДЕОС Виктор Лилов в интервю за Mediapool.


Кандидатирате се за кмет на София. Какво смятате, че трябва да се промени в столицата?

Искам да започна оттам, че съм излъчен за кандидат за кмет на София от партия ДЕОС след проведени вътрешни избори. Нашата членска маса е изключително мобилна, информирана и космополитно настроена. За нас критерият за сравнение са най-проспериращите градове в света.

Ние искаме София да играе не в А-група, нито в Лига Европа, а само и единствено в Шампионската лига. Това, което бих променил, е свързано с мечтата ми да живея в един зелен град на хората. Град с чист въздух, в който свободно да избираме най-удобния и приятен начин за придвижване, да се разхождаме по озеленени алеи денем и осветени улици вечер, да не се притесняваме за цвета на кожата ни или формата на очите си, да работим за мечтите си свободни и щастливи.

Бяхте съветник на депутат от Реформаторския блок (РБ), а преди това и в гражданския съвет на РБ. Защо излязохте в пряка конкуренция за София?

В началото РБ беше една нехомогенна маса от партии и личности с различни убеждения, от либерали до неоконсерватори, обединени около антикомунизма. С течение на времето се намести в дясното пространство в политическия спектър, а аз съм убеден либерал. В допълнение дойде встъпването в управленска коалиция с ГЕРБ, за смисъла от което аз храня сериозни резерви. В това отношение ДЕОС е мястото, където се чувствам сред съмишленици.

Има ли вид София на европейска столица? Аргументирайте мнението си.

Категорично не. Нещо повече, като софиянец ми е неприятно да призная факта, че редица български и чужди градове с далеч по-скромна икономическа база са успели да приведат поне възловите си места във видимо по-естетичен вид, отколкото моят град. Причината е очевидна - градът се управлява от хора с комплекси, които искат да живеят в Рим или Париж (затова строим колизеуми и лувъри) и които си представят града омотан с многолентови магистрали на две-три нива, така че да не се налага да спират с джиповете си по светофарите на път за Бояна.

С подобни хора начело на града трудно ще заприличаме на европейска столица, по-скоро сме на път да се превърнем в образ и подобие на обърканият им свят. Това трябва да бъде спряно и то сега, утре ще е късно.

Смятате ли, че имате шанс, при положение, че някак си негласно всички твърдят, че е твърде вероятно дори да не се стигне до балотаж?

Никога не съм си правил усилието да пресмятам изборни шансове. Ние първи обявихме своята управленска програма, за да установим днес с изненада, че заявените в нея ключови намерения са заразили ред чужди платформи. Това значи, че нашите схващания се харесват, възприемат и си пробиват път още преди да сме спечелили един единствен глас. Ние сме алтернатива на статуквото в Столичния общински съвет (СОС) и подкрепата на гражданите ще бъде послание, че така повече не може да продължава.

Какви са позициите ви по застрояването на София?

Отчитаме световната тенденция населението да се концентрира в по-уплътнени градски ареали и причината за това е, че животът в тях е просто по-удобен. Застрояването само по себе си не може да е проблем, ако има балансирано, устойчиво урбанистично развитие, без пренебрегнати социални групи, обществени сфери и квартали. А точно това се случи в София с пешеходците, гражданите в неравностойно положение, с чистотата на въздуха, местата в детските градини, гетата – все изтървани от контрол проблеми, които един "интелигентен град“ не може да си позволи.

Трябва ли 2% от данъците да се връщат на местно ниво за града, в който живее данъкоплатеца?

Категорично да, при условие че това са 2% от 10% данък общ доход, а не 2% над този данък, каквато идея лансира министърът на финансите. Особено добре би било, ако дадем на гражданите възможност сами да избират къде да се превежда този данък, ако имат различни регистрации по постоянен и настоящ адрес. Така ще може всяка година да гласуваме за най-добрата община в България

Смятате ли, че в София трябва да има повече пешеходни зони и зелени площи? Къде могат да бъдат обособени?

Планът "Мусман" предвижда София да се превърне в град градина, в който парковете са свързани чрез зелени рингове, а човек може да върви под зеленина от самия център на града до полите на Витоша. Визията на Мусман е валидна и днес, неговият план си остава най-цитираният документ, когато говорим за бъдещето на столицата.

Софиянци показват с краката си, от какво имат нужда. Малкото паркове отдавна са тесни за столичани. Въпреки многото забележки по качеството на изпълнение, новата ул. “Витошка“ беше превзета от човешкия поток веднага след откриването си. Не случайно ние се застъпваме за удължаване на това пешеходно пространство през пл. “Св. Неделя“ - Жълтите павета – Княжеската градина – Борисовата градина.

Колите в града никога няма да се свършат. Колкото и пътна инфраструктура да построите, все няма да им е достатъчна. Приоритизирането на автомобилното движение е точно тази пагубна политика, която не води до никъде. Ние обръщаме приоритета в полза на пешеходеца. Забележете, че по отношение на жълтите павета има решение на СОС да кандидатстват за паметник на културата, но нито една партия или личност, гласувала за решението, в момента не се застъпва за спиране на движението по тях. Правим го ние и още 1-2 неформални групи. Не случайно мотото на нашата кампания е “София за хората“.

Културната политика на града - какво ѝ липсва и какво трябва да се промени.

Управлението на културата е доведено до ръба на абсурда. Убеден съм, че дори и на Йожен Йонеско не би му хрумнало да сложи в бюджета за култура парите за издръжката на зоопарка. Днес в София се "реставрират" бутафории, подменя се историята на града, а уникалният му архитектурен облик се унищожава, подменен от новобогаташки кич и безвкусица. Провалите в тази област са особено болезнени, ако се сетим за провала на кандидатурата за европейска столица на културата - проект, който, уви, напразно, концентрира усилията на много творци и експерти.

Културната политика би могла да бъде мощен приобщаващ инструмент, особено когато знаем, че големи общности, живеещи в София, са напълно лишени от достъп до култура. Творците са оставени без пространство за изява, затова и напливът да се вдигат всевъзможни и несъвместими паметници в едни и същи централни градинки. Аз лично не бих продължил мандата на заместник-кмета по култура. София трябва да реализира цялостна културна стратегия, която да направи достъпа до култура много по- непосредствен, да поощри творческите и културни индустрии, да се превърне в мощен интеграционен инструмент за по-незаможните групи граждани.

Кои са основните ви приоритети?

Прозрачна електронна община, включително и прозрачно управление на общинските фирми, чист въздух, който не застрашава здравето на хората и старт на регулацията на ромските гетата, снабдяване с документи за собственост там, където е законово възможно.

Има ли шанс ДЕОС за пробив в Общинския съвет?

Колкото и нескромно да звучи – да. Ние предлагаме нашите отговори на нерешените проблеми на града. Правим го, защото знаем, че на други места по света те отдавна са проработили. Ако достигнем до избирателя и той ни повярва – толкова по-добре. Ако не, тогава имаме още работа, това няма да ни спре. Решенията ни са изпробвани, наше задължение е да убедим в тях нашите съграждани.

Лесно ли се прави дребен бизнес в София и как средата за това може да бъде подобрена?

Тук попаднахте на правилния събеседник. Самият аз съм представител на малкия бизнес в столицата, изхранвам се с това повече от 15 години. От първо лице единствено число мога да ви отговоря – главният проблем на дребното предприемачество в София е, че в града не постъпват достатъчно пари. Няма ни на глобалната туристическа и икономическа карта, няма с какво да задържим гостите на града за повече от 1 ден.

Не можем да привлечем инвестиции в добре платени сектори, емиграцията на мозъци продължава. Това значи по-малко оборот за магазинчето, ресторантчето, книжарницата, семейния хотел, шофьора на таксито, на щанда за сладолед. Затова в своята програма заговорихме за отваряне на града към Витоша – един повод престоят на туриста да бъде удължен от един на два-три дена, тоест двойно и тройно.

Другият проблем е, че от 1.5 млрд. лева общински бюджет, несъществена част стига до по-дребния бизнес. Не казваме да се субсидира, а да бъде допуснат до съревнование. Миенето на улиците, разделното събиране на отпадъци, ремонтите, доставките за общински фирми по правило са парцелирани на едри лотове, до които малката фирма може да се дореди само като подизпълнител на всички посредници по веригата. Третият основен проблем за всички, но най-вече за бизнеса, е торпилираната мобилност в града. Сами разбирате какво струва, когато микробус с 8 работника губи 2 часа дневно в задръстване и търсене на паркомясто, а фирмите за доставки на място не могат да си вършат работата нормално, защото няма къде да паркират за 10 минути, докато си разтоварят стоката.

Време е да се помисли или за разширяване на зоните за платено паркиране, или за изграждане на цялостна система от паркинги, което ще е по-малката злина в сравнение с днешното положение на град със запушени артерии и много по-високи, невидими разходи от загуба на време, гориво и дишане на автомобилни газове.

Споделяне
Още от Интервюта

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?