Вили Лилков: "Котараците" в София ще ги познаете по качеството на ремонтите

На районите да се връща процент от парите, платени от хората като данъци и такси, предлага кандидатът-кметът на Реформаторския блок в София

Вили Лилков

Столицата се развива дебалансирано, имаме София на центъра и София на крайните квартали, която тъне в разруха, казва кандидатът на Реформаторския блок за кмет на града Вили Ликов. Той беше три мандата общински съветник и един от най-активните членове на градски парламент Сега е депутат от групата на Реформаторския блок и професор в Минно-геоложкия университет. В интервюто той развива идеите си за по-прозрачна администрация и големите проекти на София.

Г-н Лилков, какво трябва да се промени в София?

Сега в София имаме два града. Единият е София на центъра, на лъскавите ремонти за пред камерите, а другият София на крайните квартали, на старите жилищни комплекси, разбитите тротоари и занемарената градска среда. Градът от години се развива дебалансирано, с две много различаващи се части – южната и северната. Северът продължава да трупа бедност и мръсотия, а южният е под силен инвестиционен натиск и е на път да се компрометира. Южните витошки квартали нямат базова инфраструктура. Сега 70% от частните инвестиции са насочени към 30% от територията. Всичко това означава, че общината е отворила възможност за развитие за малка част от територията и допълнително засилва контрастите.

Ще дам няколко примера. За последните десет години 60 000 жилища в централната градска част са станали необитаеми, което изглежда парадоксално. В центъра се извършват най-големите инвестиции, а територията сякаш губи качества на среда за обитаване. Парадокс обаче няма. Хората напускат центъра, защото той е под засилващия се натиск на автомобилите, на офисите, на шума, безконтролното поведение на заведенията и липсата на сигурност. За цяла София от 600 000 жилищни единици 140 000 са необитаеми. Това създава трудности в управлението на етажната собственост. Получава се следният ефект. Хората, които имат повече възможности и живеят в някой деградиращ квартал, накрая решават да го напуснат. С напускането си те създават проблем за хората, които остават, защото те няма как да поддържат сградите. Ето как дебалансираното развитие създава сериозни проблеми вътре в града.

Какви са решенията?

Общината трябва да навлезе в цялата си територия с помощта на публично-частното партньорство. В момента фокусът е паднал върху харченето на целевите европейските пари. Те обаче няма да решат решат проблемите, за които говоря сега. Ще ви дам още примери. В София има 26 промишлени зони, които са напълно обезпечени с инфраструктура, но голяма част от тях деградират заради неефективноста на сградния фонд. Те губят качествата си на зони за производство и запустяват. Деградацията им заразява и околните жилищни зони, пречи им да се развиват. Деиндустриализацията на част от тези зони ще им даде нови перспективи. Всичко е въпрос на правилно планиране. Там може да се развива жилищно строителство, да се построят офиси. Така тези зони биха могли да станат центрове за развитие на града и да дадат живот и на съседните квартали.

Къде са грешките на сегашното ръководство на общината?

Те следват само дневния ред, който задават европейските пари. Занемарена е сигурността, осветлението, чистият въздух и борбата с шума. Нищо не се прави за зелената система на София. Преди десет години се реши да се строи парк "Възраждане", а едва сега има някакви наченки. Прекъснати са връзките на града с планините, северните територии са напълно занемарени. До тях се пътува най-малко час и половина, а там е сериозният жилищен потенциал на София – южните склонове на Стара планина. Вече десет години се борим с кризите, които бяха създадени до 2005 година – боклукът, детските градини и задръстванията. В тези приоритети се изсипаха европейските пари, но изпуснахме абсолютно всички останали сфери. Самата община си писа през 2013 година най-ниската възможна оценка за изпълнението на стратегическите приоритети на София. Представям си каква щеше да е оценката, ако беше я писал някой независим оценител.

Общината трябва да стимулира партньорството с хората и бизнеса, но за тази цел трябва да създаде добре работеща общинска инвестиционна компания, която да работи със сериозните инвеститори. Ако сега се появи стратегически партньор в София, няма кой в общината да го посрещне. Общината трябва да създаде агенция, която да съдейства на инвеститорите от клас "В", които откриват работни места. Законът позволява на общините да обслужват преференциално този вид бизнес, който трябва да получава директно обслужване, преференции и консултации. Ако бъда избран за кмет, ще дам право на местните общности да реализират важните за тях проекти. Това може да стане като на районите се връща процент от парите, които хората там плащат под формата на данъци и такси. Сега няма правила как се харчат тези пари. Общината има много голям резерв по отношение на рециклирането на отпадъците. Сметката се плаща от бизнеса. Сега столичните фирми произвеждат 30% от сметта, а плащат 70% от сметката. Всяка година софиянци плащат десетки милиони лева повече за такса "смет", отколкото общината е дала за чистене. В същото време хора с метли продължават да ходят по улиците.

Има ли "котараци" в Столичната община?

Вероятно има. Не мога да назова имена, но съдя за тях по факта, че едни и същи фирми печелят обществените поръчки. Качеството на работата също е показателно. Ако водещ елемент в обществената поръчка е качеството, а не цената, тогава щяхме да имаме съвсем други фирми да работят по улиците.

Как трябва да се реформира администрацията?

Трябва да стане много по-прозрачна. Това означава създаване на публични регистри за общинската собственост, обществените поръчки и задълженията. Сега никой не може да каже как се погасяват задълженията на общината. Често има задържане на плащания към едни фирми, а се плаща моментално на други, които са по-близки до управлението. Трябва да се въведе принципа "първи по време – първи по право", за да е честно. Общината като цяло трябва да въведе политика на отворените данни. Тя трябва да публикува всичко за своята дейност, за да могат гражданите да оценяват дали свършената работа съответства на дадените обещания. Има нужда и от реформа на бюджета на София. Трябва да се въведат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети, за да не стига до кризи. Ако преди десет години сме имали криза с боклука, сега имаме тежка криза с деградиращата градска среда в периферията. Ако инвестираш само в едно нещо, а междувременно друго изпадне в криза, това означава, че имаш проблем с планирането и не управляваш добре.

Какво може да се направи за периферията на града?

Има много готови проекти по интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, по които работата може да започне още от следващата година. Има план за центъра, има втори за кварталите "Красна поляна", "Обеля", "Надежда" и "Връбница". В третата зона, източната, която има сериозен потенциал за икономическо развитие, има също интегриран план. По предварителни оценки тези три плана струват около 4.5 милиарда лева и тяхната реализация предполага много сериозна координация между общината, частния бизнес и държавата. Парите ще дойдат от ЕС, от държавата, общината, но се предполага и участието на бизнеса. Тук вече говорим за тези публично-частни партньорства, които общината трябва да изгражда. Плановете засягат немалка част от територията, в която може да се влезе мощно и интегрирано. Там не може да се работи на парче, както е досега. Трябва да се влезе в един квартал и да се оправи целия наведнъж. Това е сериозния подход.

Другият тлеещ от години проблем са гетата. Проблемите там се знаят. Има нужда от въвеждане първо на ред и сигурност, а след това и от изработване на подробни устройствени планове. В противен случай гетата ще продължат да деградират и да заплашват околните райони.

В София обаче по-често се говори за плавателния канал на Перловска река.

Реките на София наистина са богатство. През града минават 20 реки. Общо седем от тях минават през район "Връбница", но нито една от тях не може да бъде забелязана, защото са превърнати или в канали, или в блато. Експонирането на тези реки създава невероятна възможност за съчетаването им с пешеходни алеи и велоалеи. В "Модерно предградие" минава река Беравица, която се е превърнала в блато, което наводнява домовете на хората. Става дума за смрад, храсти и кал. Хората в цивилизования свят използват всяко поточе, превеждат го гостоприемно през града си и му се радват, а ние ги правим канали.

Бих искал да получа възможност да започна реализацията на хидропарк "Искър". Това ще е парк, който свързва Панчарево с подножието на Стара планина. Невероятен проект, който ще обхване множеството езера около София и коритото на река Искър. Друг проект, който ми е много на сърце, е за част от бившата околовръстна жп-линия, която бе демонтирана. Тя започва от кв. "Хладилника" и стига до кв. "Слатина". Линията може да се превърне в едно прекрасно велосипедно и пешеходно трасе, което минава през уникални квартали с най-различен характер. Великолепен проект, който позволи на хората да се разхождат през зелена среда от неолитното селище в "Слатина" до Южния парк. Това трасе може да се комбинира с фитнеси на открито, с капанчета, със спортните комплекси около гара Пионер, да се направи музей на околовръстната жп линия на открито около гара Пионер. Няколко реки се събират около това трасе. В София има прекрасни места. Има невероятни малки квартали като "Триъгълника". Той е пълен с градинки, много зеленина, но всичко е разбито. Общината само трябва да направи благоустройствените мероприятия и хората сами ще дойдат. Това заразява атмосферата и в съседните места. Трябва да помним, че домът не свършва до входната врата, той достига до училището, където учат децата ни, до кварталната градинка където се разхождаме със семейството си, до площадите които споделяме с приятелите. София е град изпълнен с възможности.

*Предизборна кампания "Местни избори 2015". Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Споделяне
Още от Интервюта