Вината на богатите страни

Лидерите от Г-8 са изправени пред трудно предизвикателство: как да осигурят на милиони хора, изключени от промените на глобалната икономика, същите възможности за подобряване на живота им, които населенията на богатите страни смятат за даденост.

Неотложността на този проблем не подлежи на дискусия. През последните десетилетия настъпиха значителни подобрения от гледна точка на здравеопазването и образованието: по-ниска детска смъртност в сравнение с преди 5 години, по-голяма посещаемост на училищата, особено при момичетата.

Подобриха се и доходите. Остава си обаче фактът, че половината от световното население живее с по-малко от 2 долара дневно и че през 2025 г. тази цифра може да стигне до 4 милиарда. 100 милиона деца, предимно момичета, не посещават начални училища, над 30 милиона души са носители на вируса на СПИН.

За да решим тези проблеми сме длъжни да изградим коалиция от партньори на световно равнище, готова да вземе необходимите решения, за да се постигнат трайни резултати. През миналия век силите на глобализацията бяха сред тези, които най-много допринесоха за голямото подобряване на благоденствието на човечеството и които позволиха на милиони хора да преодолеят бедността.

В бъдеще тези сили могат да продължат да дават приноса си за бедните, но по какъв начин и до каква степен ще зависи винаги от важни фактори като макроикономическите и политически стратегии, от работата на институциите и от инвестициите, които отделните правителства са готови да направят.

След като е ясно, че процесът на глобализацията не може да бъде спрян, нашата задача е да го превърнем в средство за откриване на възможности и за участие. За да откликне на това предизвикателство Световната банка се зае да проучи задълбочено явлението бедност, както и необходимите мерки, за да се даде тласък на справедливо и трайно развитие.

Знаем , че бедността се изразява в един повече от мизерен доход и в ниско равнище на развитие на човешката личност. Днес обаче можем да кажем, че бедността има и много други измерения. Става дума за съществена липса на свобода на действие, на избор, на възможности, за усещането ,че нямаш думата, усещане за безсилие, за унижение.

Знаем, че икономическите реформи, ориентирани към пазара, съпроводени със социално и гражданско развитие, могат да доведат да икономически растеж сред безимотните слоеве. Въпреки това икономическият растеж не е достатъчен сам по себе си. През последните 6 години Световната банка даде начало на процес на непрекъснатото обновление.

През 1995 г. не съществуваше специален механизъм за заличаване на дълговете на най-бедните страни. Днес 22 страни започнаха да се ползват с облекчения в този смисъл. Все пак споразуменията за опрощаване на дълговете не са достатъчни. Те трябва да бъдат координирани със специални стратегии за развитие, насочени към намаляване на бедността.

Средствата, получавани за заличаване на дълговете, биват реинвестирани в приоритетни инициативи като здравеопазване и образование.

В Генуа лидерите на богатите страни трябва да признаят, че заличаването на дълговете трябва да бъде съпроводено с отварянето на пазарите им за износа от развиващите се страни. За много потенциално експортни продукти африканските страни трябва да плащат високи митнически тарифи.

Митата за месото, плодовете и зеленчуците понякога надхвърлят 100 процента, докато тези за текстилните изделия и обувките са от 15 до 30 на сто.

Освен свалянето на митническите бариери, богатите страни трябва да изпълняват ангажимента си да отделят 0, 7 на сто от годишният си БВП за международни помощи. Помощите за развитие, предназначени за Африка намаляха от 32 долара на човек през 1990 само на 19 долара през 1998 г., въпреки очевидната ефективност на помощите в онези страни, които прилагат последователна икономическа и социална политика.

Неприемливо е днес в Африка едно на 7 деца да не достига до 5-годишна възраст. В епоха на безпрецедентно благоденствие богатите страни трябва да увеличават, а не да намаляват своите помощи, трябва да протегнат ръка, е не да обръщат гръб на Африка и нейните деца. Трябва да се отправи ясен апел до държавните глави на основните страни донори, за да стане ясно един път завинаги, че помощите за развитие не са милостиня, а инвестиция за мира и глобалната сигурност.

Трябва да им припомним, че сегашното равнище на помощите, около 0,24 на сто от годишния БВП е доста по-ниско от изискваните 0, 7 на сто, които бяха обещали да достигнат.

Преди 6 години Световната банка отпусна 36 милиона долара за борба със СПИН, а днес достигнахме до 1 милиард, увеличение почти 30 пъти.

Преди 6 години в Световната банка никога не говорехме за корупция, смятахме я за чисто политическо явление и бяхме убедени, че е почти невъзможно да се обуздае. Днес участваме с програма за борба с корупцията и за добро управление в 95 страни.

Ние смятаме, че на хората, които живеят в бедност не трябва да се гледа като на пречка пред нас, а като на човешки ресурс, способен да допринесе за изкореняване на язвата на бедността. Бедните са първите, които не желаят милостиня, а да им се дадат възможности и именно програмите за развитие могат да им ги предоставят.

През следващите 25 години световното население ще се увеличи с 2 милиарда, достигайки 8 милиарда души и 98 на сто от увеличението ще бъде именно в развиващите се страни. Ако действаме всички заедно още отсега към 2015 г. можем да постигнем една от основните цели - да намалим наполовина броя на хората, които живеят в условия на бедност.

Ние трябва да станем първото поколение хора, които мислят както като граждани на собствената си страна, така и като граждани на света, един свят, който става все по-малък и вътрешно свързан. Ако не се борим решително с бедността, няма да има мир и стабилност в света. Нашите деца ще наследят света, който ние ще създадем. А бъдещето на децата ни ще бъде последица от нашите решения, от нашия кураж и нашите способности.