Висока смъртност е сериозният демографски проблем у нас

Коефициентът на общата смъртност в България е 14,1 на хиляда /промила/ за 2000 г., който е значително по-висок от страните членки на ЕС, където варира между 8,8 и 11 на хиляда, обясни Йордан Калчев от Националния статистически институт /НСИ/, цитиран от БТА. Сериозният проблем в демографската ситуация у нас не е раждаемостта, а сравнително поддържаното високо равнище на смъртността сред населението, смятат от НСИ.

Данните показват, че смъртността сред мъжете продължава да бъде по-висока от тази при жените. През 2000-та г. броят на ражданията се е увеличил, но заради увеличения брой на умиранията, коефициентът на естествения прираст слабо нараства и достига минус 5,1 на хиляда, посочиха от НСИ.

Данните на текущата демографска статистика на НСИ за постоянното население на България се различават от получените при последното преброяване, като постоянното население на страната към 31.12.2000 г. е 8 149,5 хил. души, а не 7, 973 хил. души. Разликата се дължи на това, че не са обхванати хората, напуснали страната за повече от 1 година, обясни Йордан Калчев от НСИ.

Налага се свободният модел на съжителство
През 2000 г. са сключени 33 500 граждански брака, докато през 1990 г. броят на сключените бракове е бил 60 000. Покачва се средната възраст за сключване на първи граждански брак, посочи г-н Калчев. За жените тя е 24,8 г. , а за мъжете - 28,1 г.

Нараства относителният дял на извънбрачните раждания в страната. През 1990 г. те са съставлявали 12 %, през 1999 г. - 35%, а през 2000 г. - 38%. Извънбрачната раждаемост е резултат от появата на семейни модели, които изключват юридическия брак, е мнението на Йордан Калчев. Средната възраст при разтрогването на брака за жените е 34,7 г. , при мъжете е 38,1 г., а средната продължителност на брака е 12 години.

Моделът с едно дете се поддържа
През 2000 г. в България са родени 74 234 деца, а 99,3% от тях са живородени. В сравнение с 1999 г. живородените деца са с 1388 повече. Според НСИ коефициентът на раждаемост (живородени на 1000 души от населението), който непрекъснато намаляваше през последните няколко десетилетия, след 1998 г. започва да се покачва и през 2000 г. е достигнал 9 на 1000 души. В страната продължава да се поддържа еднодетният модел, добави той.

През 2000 г. населението е намаляло в резултат на естественото си движение /разликата на броя на ражданията и броя на умиранията/ с 41 408 души или с 0,5 на сто. Процесът на остаряване на населението у нас се задълбочава. Средната възраст на населението през 2000 г. е 39,9 години, докато през 1990 г. е била 37,5 г. Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете.

В резултат на естественото си движение населението на страната след 1990 г. непрекъснато намалява, казаха от института. Най-голям е бил отрицателният прираст през 1997 г. - минус 7,0 на хиляда, а през 1999 г. е бил минус 4,8 на хиляда.

От страните кандидатки за членство в ЕС единствено Латвия има по-висок отрицателен прираст от нас - минус 5,5 на хиляда. Всички страни от Източна Европа са с отрицателен естествен прираст, с изключение на Словакия, която има положителен естествен прираст - под 1 промил, добавиха от НСИ.