Високата цена на свободата

Вземете пет български медицински сестри и един палестински лекар, които работят  в лошо оборудвана болница. Обвинете ги погрешно в заразяването на 426 деца с вируса на СПИН чрез кръв за преливане. След това ги затворете за 8 години, извлечете показания от тях чрез мъчения и ги осъдете на смърт. Крайният резултат е сделка за пълно патньорство с ЕС. Точно това се случи току-що с Либия. Освобождаването на сестрите е приветствано, но не за първи път либийският лидер Муамар Кадафи получи награда за престъпления в миналото.

Полковникът снабдяваше Ирландската републиканска армия с бойни оръжия, а след това даваше на Великобритания подробности за предишни доставки. Той предаде двама служители на разузнаването за тяхното участие в свалянето на полет 103 на Пан Ам над Локърби и плати 3 милиарда компенсации на семействата на жертвите с този полет, както и за жертвите на френския самолет, който неговите агенти свалиха през 1989 година в Нигер. През 2003 година Кадафи предаде своята ядрена програма на САЩ, разкривайки ценна тайна информация за международната търговия с оборудване за производство на бомби. Резултатът днес е опашки от западни инвеститори за модернизирането на богатата на петрол страна.

Съмнителни компромиси, много неизвестни

Българите не веднъж са се питали защо именно техните граждани бяха подложени за съдебно преследване, тъй като в болницата в Бенгази работеха и хора с друга националност. Но когато СПИН епидемията там беше разкрита в края на 90-те години на миналия век, България беше най-уязвимата държава в либийския списък на изкупителни жертви с цел да се прикрият лошите хигиенни условия в болницата в Бенгази, пише вестник "Таймс".

Още

Последната фаза на осемгодишната драма с българските медицински сестри бе внимателно хореографирана и все още не е ясно кой какво плати и на кого. Нито българите, нето ЕС искат да бъде смятано, че те плащат компенсации на семействата на 426-те деца, тъй като това ще се приеме за признаване на вина. Фондация бе създадена от Сейф ал Ислам, син и вероятен наследник на Кадафи, но както съобщи миналата седмица "Файненшъл таймс", компенсационният пакет от 460 милиона долара може би идва от Либия. България, ЕС и САЩ са дали отделно пари за модернизирането на болницата в Бенгази, където бяха заразени децата, но сделката позволи и на Либия и на ЕС да спасят репутацията си с твърдението, че другата страна е платила.

Сделката бе договорена от ЕС, но при странен обрат в тъжната сага съпругата на Никола Саркози се озова без покана в Триполи, за да транспортира сестрите. Появата на първата френска дама като хуманитарна акушерка вероятно има повече общо с нейните бурни отношения със съпруга ѝ, отколкото със сложната игра за сключване на сделка с Либия. Депутатът Даниел Кон-Бендит заяви вчера, че пътуването ѝ просто е било част от семейната терапия на двойката.

Като оставим настрана френските акробатики, либийската сделка е поредно постижение за прехвалената "мека сила" на ЕС, т.е. способността да се влияе на дадена страна чрез санкции,  а не с груба сила. Това обаче включва премахване на моралната преценка и съсредоточаване върху резултата, а не върху отговорността. Както видяхме в случая с невинните български заложници това не е толкова лесно, колкото изглежда.

По БТА

Още по темата
Още от Свят