Високият дефицит и лошата инфраструктура остават проблеми за България и на прага на ЕС

Националния план за развитие (НПР) през 2006-2013 година беше представен и обсъден днес на дискусионен форум, организиран от Министерството на финансите в пресклуба на БТА.

Стратегическите цели, залегнали в него са три. Достигане на нива на заетостта и доходите, осигуряващи висок жизнен стандарт на населението. Втората е поддържане на висок и устойчив икономически растеж, основан на повишаваща се конкурентноспособност, базирана на познанието, на ниво индустрия, компания и човешки ресурси. И третата, е повишаване на качеството на базисната инфраструктура и постигане на устойчиво и балансирано регионално развитие.

Пет са основните проблеми пред икономиката на България през 2006 г., които трябва да се преодолеят чрез НПР, сочи проучване на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП).

Проблемите са високият дефицит по текущата сметка, ниската мобилност на човешкия капитал, ниското качество на инфраструктурата, слабата способност за съфинансиране и управление на по-големи инфраструктурни проекти по общинските администрации и регионалните различия в термините на доходи, заетост и качество на инфраструктурата.

Изпълнителният директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози Румен Борисов отбеляза, че България остава една от най-енерегоемките икономики. Енергийната интензивност на икономиката у нас е с девет пъти повече за единица продукция в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.

По общи разходи за иновации и изследвания сме на едно от последните места със своите под 0,5% от брутния вътрешен продукт, но по показателя завършили средно образование все още страната ни държи висок процент от 76-77 на сто.

Според АИАП прогнозите по текущи цени сочат, че до 2006 г. се очаква относително висок реален растеж на брутния вътрешен продукт от над 5 процента. Той ще нараства съответно от 34.4 милиарда лева през 2003 г. на 37.8 милиарда лева през 2004 г., на 41.012 милиарда лева през 2005 г. и 44.488 милиарда лева през 2006 г.

Реалният ръст на инвестициите спрямо всяка предходна година през същия период ще бъде съответно 16.3% през 2003 г., 12% през 2004 г., 9.5% през 2005 г. и 8.5% през 2006 г.

Според агенцията потреблението ще има устойчив растеж от около 4 процента годишно до 2006 г., като основната част от приноса ще се дължи на частното потребление, което ще нараства средно за година с над 5 процента, като следва обема на потребителските кредити и разполагаемия доход.

През периода не се очаква ускоряване на инфлацията, а безработицата през 2006 г. се очаква да достигне 12.5 процента.

Националният план за развитие ще бъде в основата на дефинирането на икономическата политика на сегашното и следващите правителства, каза министърът на финансите Милен Велчев при откриването на дискусионния форум.

Според него планът трябва да бъде платформа за дефиниране на реалистична и разбираема за обществото икономическа политика.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии НПР трябва да очертае визията на българската икономика - дали тя ще бъде с високи, или с ниски данъци, дали ще бъде икономика, в която бизнес се започва лесно, или това ще бъде трудно, както и дали в тази икономика съдебната система ще решава един спор за 20 дни, или за 20 години.

Ганев коментира, че за дискусиите по дефицита по текущата сметка на платежния баланс "излишно се хаби експертно време", защото той се рефинансира успешно.

Според подуправителя на БНБ Цветан Манчев проблемът с дефицита по текущата сметка е, че инвестициите, направени през 2003 г., ще се материализират като износ едва през следващата година.

Икономистът Георги Ангелов от Института по пазарна икономика попита защо трябва да има НПР и дали ако страната ни не ползва пари от фондовете на ЕС, няма да се развива по-добре.

Според него средствата от еврофондовете "изкривяват" стимулите за предприемачите, тъй като, те вместо да мислят за това как да произвеждат по-качествена продукция, мислят как да подкупят някой министър, за да получат средства от тези фондове. "Може би не трябва да имаме такъв държавен план за развитие, а всеки човек и всяка фирма трябва да имат свой собствен план за развитие", посочи Ангелов.

В отговор Александър Божков от Центъра за икономическа политика заяви, че една държава не е само икономика. Според него целта на НПР е не да се развива българската икономика, а да се развива българската държава.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?