Високо напрежение между Китай и Индия високо в Хималаите

Високо напрежение  между Китай и Индия високо в Хималаите
От месец индийската и китайската армия са настръхнали една срещу друга в оспорван граничен участък от стратегическо хималайско плато. Спорът засилва напрежението между Пекин и Делхи, но също между Китай и малкото кралство Бутан.
 
Разположеното на запад от Бутан и източно от индийския щат Сиким хималайско плато Доклам (което в Китай наричат Дунлан) е арена на ожесточена конфронтация, откакто в средата на юни китайската армия започна работа по строежа на път.
 
Китай твърди, че строителството се извършва на негова територия, но Индия и Бутан не са съгласни и открито се безпокоят от засилване на китайското военно присъствие в района. 
Индия разположи въоръжени войници, за да се спре строежа, и това бързо покачи напрежението.
 
"Решението на този проблем е просто: индийските войски трябва да се изтеглят", каза тази седмица китайският външен министър Ван И преди визитата в Пекин на висш представител на индийската национална сигурност.
 
"По-лесно е да се премести планина, отколкото да бъде накарана Китайската народноосвободителна армия да отстъпи", отбеляза У Цян, говорител на китайското министерство на отбраната.
Делхи обаче изобщо не изглежда склонен на отстъпки: "Китай разпростира влиянието си върху Хималаите чак до нас и това при положение, че вече има икономика, пет пъти по-голяма от нашата", каза огорчено миналата седмица Сарат Чанд, заместник-командващ на въоръжените сили. "При сили с такъв мащаб. . . това ще остане заплаха за години", прогнозира той.
 
Стратегическата зона "Пилешка шийка"
 
Долината Чумби, където се намира спорното плато Доклам, е стратегически важна зона за Индия.
 
Тя е само на десетина километра от т.нар. коридор Шилигури - тясна ивица земя, известна като "Пилешката шийка" и единствена териториална връзка за Делхи между равнините на север и североизточните щати.
 
"Индия възприема строителството на този път като заплаха, тъй като китайците слагат край на статуквото в тази спорна територия", заяви за АФП Шън Динли, вицепрезидент на Института за международни изследвания към университета Фудан в Шанхай.
 
Според полковника от китайската армия Чжао Сяочжо тези опасения "са смехотворни": "Индия обръща внимание само на военното използване на граничната инфраструктура и слабо се интересува от икономическата ѝ роля", каза той пред англоезичния държавен вестник "Чайна дейли".
 
Пекин оспорва също суверенитета на Индия над щата Аруначал Прадеш, за който двете страни водиха мълниеносна война през 1962 г.
 
Колкото до Доклам, "той е част от територията на Китай от древни времена", смята Пекин и обвинява индийските войски, че са прекосили граница, установена със споразумение от 1980 г., което е договорено от . . . Великобритания.
 
Бутан - съюзник на Индия, който не поддържа дипломатически отношения с Пекин - наблюдава отстрани, но има усещането, че е под прицела на "пропекинско лоби", казва Джаядева Ранад, директор на базирания в Делхи Център за анализ и стратегия за Китай.
 
"Бутан е ограничен в това, което може да предприеме пряко. Той протестира против Китай, отправи ноти, но какво повече може да направи?", отбелязва Ранад.
 
Вътрешен натиск
 
Подложени на силен натиск от "националисти" в държавите си, нито китайският президент Си Цзинпин (с наближаването на решаващ конгрес на комунистическата партия), нито индийският премиер Нарендра Моди могат да отстъпят, смята Хуан Цзин, специалист по китайско-индийските отношения в Националния университет на Сингапур.
 
"Ситуацията е много напрегната. Не смятам, че Китай ще има избор, ако индийските войски не се изтеглят. Си ще трябва да покаже на китайския народ, че държи на думата си", казва за АФП Хуан.
Индия, от своя страна, се опасява, че възходът на китайската търговска и военна мрежа в Индийския океан ще саботира геополитическия ѝ статут и се тревожи от икономическия коридор Китай-Пакистан, който ще даде на Китай достъп до Арабско море. . . през спорната територия Кашмир.
 
Сегашната конфронтация доказва волята на Индия да се съпротивлява: "Това е послание към другите страни в района" по отношение на Китай, проявил се като сила, която "никой не е предизвиквал", отбелязва Джаядева Ранад. 
 
По БТА.
Още от Свят