Висш пилотаж в общинските болници е невъзможен и ненужен

“Да си хирург в съвременните условия означава не толкова да си вършиш работата по най-добрия възможен начин, а да се съобразяваш с определено ниво на посредственост, което ти е наложено предварително...“, казва д-р Дилян Гуленов, който е хирург в болницата в Оряхово. Той се определя като “един от малкото истински поддържници на настоящата реформа в здравеопазването“, но наред с това е против да се отнема възможността на лекарите да извършват манипулации, които са прилагали с години.

Хирургът подкрепя болничното преструктуриране и дори смята, че е нужна твърда ръка и затваряне на болници без излишна йезуитщина. Но също така е на мнение, че критерият коя болница да остане и коя не, не може да бъде изискването за еднакво качество навсякъде. Гуленов смята, че са нужни промени в сегашното законодателство, тъй като не трябва да има уравновиловка в стандартите между големите областни и университетски болници и общинските.

“Под благовидния и народоугоден предлог да се осигури еднакво качество за пациентите се отнема възможността на лекарите в общинските болници да извършват манипулации, които те са правили години наред“, коментира пред Mediapool Гуленов.

Висш пилотаж в общинските болници - невъзможен и ненужен

“Основното обвинение е в некомпетентност и некъдърност на периферните професионалисти. Това, разбира се, не се декларира в прав текст, но е квинтесенцията, червената нишка на реформата. Тотално се игнорира почтеността на лекарите в общинските болници“, смята той. Според него обаче няма лекар, който би извършвал манипулации, за които няма компетентност. “Едва ли някой има смелостта и безумието да извършва нещо, което не може. Но пък, което можем и за което имаме компетентност, защо да не го правим?“, пита той. “Ние сме като маймунката - първо мери орехчето отзад, после го лапа“, казва Гуленов.

Според него един от ключовите пороци на сегашната система е това, че медицинските стандарти по различните специалности трябва да осигурят еднакво ниво на медицинската помощ във всички болници. По думите му за хората от системата, включително и тези, които пишат стандартите, е ясно, че еднаквото качество не може да бъде постигнато. “Не случайно от всички елитни болници искат разлика в заплащането по едни и същи клинични пътеки“, посочва Гуленов.

Ясно е, че условията в общинските болници са по-лоши и разходите за изпълнението на определени дейности са по-ниски от тези в елитните клиники, а броят на манипулациите е много по-малък“, допълва той. По думите му обаче това не би трябвало автоматично да води до прекратяване на дейността в общинските болници.“Даже и да се закрият голяма част от тях, няма гаранции, че оставащите ще изпълнят всички критерии, както областните и университетските“, казва хирургът. Общинските болници трябва да посрещнат масовия пациент и да решат спешните и сравнително стандартни и не толкова тежки медицински казуси. Ясно е, че в периферията не може, а и няма смисъл да се извършва “висш пилотаж” на диагностиката и лечението“, казва Гуленов.

Според него трябва да се окрупнят отделения със сходен характер на дейност, за да може към тях да бъдат приложени медицинските стандарти.

В същото време той е убеден, че общинските болници са много и броят им трябва да бъде редуциран. “Не трябва да използуваме йезуитщини от типа преобразуване и т.н. Болници трябва да се затварят“, категоричен е хирургът. “Това трябва да е политико-икономическо решение, взето на база на точни и публично ясни критерии – демографски, географски, транспортни. Фактът,че болниците са общински търговски дружества е абсолютна пречка и затова трябва да бъде законово елиминиран и нещата да се решат бързо и драстично. Когато една болница бъде адекватно географски ситуирана и в нея се съсредоточи съответния интегрален регионален икономически ресурс, когато има редовен транспорт до тази болница, тогава и персоналът и болните ще искат да отиват в нея и разстоянията от порядъка на 30-50 км. няма да са проблем“, казва Гуленов.

Той обаче смята, че идеите му са “утопии, които висшият лобизъм няма да допусне“.

Формулата "остойностяване+лобизъм" отново ще попречи

Той смята, че източването на касата по линия на клинничните пътеки е практика както в големите, така и в малките болници и единственото решение е реалното остойностяване на дейностите. “Големите болници “пишат” скъпи пътеки, защото са им по възможностите. Малките “въртят оборот” на по-евтините пътеки. Причината е ясна - липса на реална оценка на дейностите и недофинансирането“, казва Гуленов.

“Освен това се гонят и критерии, въведени през шейсеттте години за оборот на леглата, използваемост и т.н. Нали гледаме “медицински” филми. Прави ли ни впечатление как лекарските екипи обгрижват един-единствен пациент и влагат целия си интелект и технически възможности в диагностиката и лечението му? Ако една средна по обем и сложност операция се оценява и заплаща колкото си струва, координирайки се и със световната практика в заплащането, то тогава екипът ще стои до главата на пациента и няма да мисли как да напише още две-три “пътеки”, които да докарат нещата до реалната им стойност. Сега хулим кардиохирурзите. Но за тях важи същото. Да не мислите,че една кардиохирургична операция по света струва 5000 евро?!?!?! Ха-ха! Ако на тях им се заплащаше операцията на “отворено сърце” колкото си струва, те нямаше да налитат с катетрите към всеки срещнат пациент“, смята хирургът.

“Така нареченото ”обричане на фалит” според мен е спорно. Първо, много болници са фактически фалирали още преди две-три-пет години.Тяхното поддържане е реализирано за сметка на ред финансово-икономически еквилибристики. Второ-фалитите са заложени в нормативната уредба, която от лекари ни направи търговци. А печеливша болница няма. Щом един бизнес не печели, той фалира. И това се отнася за всички болници. Така че, да не преиграваме с темата“, коментира той.

”Управлението на нашите псевдотърговски дружества е лишено от всякакви оперативни възможности, като изключим тези за присвояване. Е, чудно ли е тогава, че всички управляващи се втурват да правят инвестиционни разходи за ремонти и после изведнъж им се повишава личния икономически стандарт. Средствата за медицина идват от НЗОК и знаем, че едва покриват "пътеките". Е, какво да направи управителят, какви оперативни възможности да разгърне?", коментира Гуленов.

Според него реалното остойностяване на пътеките, като в тях се включи вложеният лекарски труд, е единственият правилен път. "Мрачната ми прогноза е, че комбинацията "остойностяване+лобизъм" отново няма да доведе до така желания просперитет на здравеопазването", казва Гуленов.

По повод последната антикризисна идея на управляващите – таван върху лекарските заплати, хирургът е категоричен: "Таванът няма да реши нищо. Което не е взето над масата, ще се вземе отдолу".

Подобно на много свои колеги Гуленов вижда в започналите масирани проверки в болниците търсене на причина, с която да се обоснове отрязването на отпусканите средства до размера на делегирания бюджет.

Да избягаме от солидарния модел

По повод предстоящите промени в здравноосигурителния модел Гуленов е на мнение да се прави, каквато и да е, но да се избяга от “солидарния модел”, колкото и да е социално обоснован.

”Според мен има две категории неосигурени - нещастни и нахални. Не броя баровците, които не се осигуряват умишлено.Те така или иначе си плащат, когато е необходимо. Но... голямата част от тези “нещастни”, които не се осигуряват сигурно пушат по една-две кутии цигари на ден. Да обяснявам ли по-нататък? Мисля, че не е необходимо.

И стигам до нахалните, при това възмутително нахални.Това са тези, които внасят някаква мижава сума за определен кратък период от време, срещу което идват в здравното заведение и ти вадят душата с претенции и изисквания под егидата: ”Язе съм си платил!”. И това срещу мен, който си плаща истинското здравно осигуряване в прогресия на получавания доход”.

”Затова скачат срещу Обама, защото в името на социалното равенство се опитва да игнорира сепарирането на осигуряващите се, наложено от досегашата им система.Не смятам, че е редно”, казва Гуленов.