Вицепрезидентът: Бежанците да се използват за ръст на икономиката

Вицепрезидентът Маргарита Попова обяви, че България трябва да използва "познанията, възможностите и квалификацията" на бежанците, за да придвижи икономиката напред.

Тя коментира, че е въпрос на национална сигурност как да се интегрират бежанците, така че да произвеждат национален продукт, без да бъдат дискриминирани.

Според нея при намирането на най-правилните решения за посрещане на миграционния натиск в страната е необходимо да се съчетаят две каузи - човечност, хуманност, добродетелност и сигурност за всички.

По време на конференция за ролята на институциите и гражданското общество за гарантиране правата на бежанците тя съобщи още, че към момента в България има хора от повече от 50 държави и Сирия е само една от тях.

Попова посочи, че има нужда от консолидирана, единна и всеобхватна информация, за да може да бъдат разграничени търсещите закрила от незаконните имигранти. По думите ѝ в обществото липсва разговор какво получават от националните власти чужденците, които вече са получили хуманитарен статут или статут на бежанци. Тя смята, че трябва да се търси диалог най-вече с Турция и с ЕС.

Според вицепрезидента по-интензивен политически диалог трябва да се води със страните, през които преминава бежанският поток.

България е източната врата на ЕС и трябва да докажем, че можем да осигурим сигурна и надеждна защита и да намерим интелигентни решения, коментира Попова.

Роланд-Франсоа Вейл - представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН /ВКБООН/ в България от своя страна каза, че защитаването на правата на хората, търсещи закрила, е отговорност преди всичко на държавата, в която се търси закрила.

Държавата чрез прилагането на Конвенцията за бежанския статут от 1951 г. и на националното законодателство за убежището, както и чрез съответните директиви на ЕС, е тази, която гарантира всички права, дадени на хората, търсещи закрила и на бежанците, посочи Вейл.

Той отбеляза, че първото и основно право е да се търси убежище, което означава, че трябва да има достъп до територията на държавата, където се търси международната закрила.

След като бежанецът е на територията на съответната държавата, той има право на подходящо убежище, достъп до медицинска помощ, до образование, до работа, до съд, както и до свобода на придвижването, и всички тези права трябва да бъдат гарантирани съобразно със закона, чийто главен гарант е държавата, заяви Вейл.

Той посочи, че гражданското общество също има своята роля и част от нея е да наблюдава и да гарантира, че правата, посочени в законите, се спазват на практика.

Гражданското общество може да помогне и по-директно на хората, търсещи закрила, и на бежанците по отношение на достъпа им до различни административни институции, отбеляза Вейл.

Ръководителят на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев пък съобщи, че Европейският съюз е най-големият донор за справяне на кризата със сирийските бежанци. До момента Евросъюзът е отпуснал над 2 милиарда евро хуманитарна помощ за бежанците от Сирия.

През последните седмици у нас наблюдаваме както безспорни прояви на солидарност, така и изказвания на публични фигури, които тласкат обществения дебат в мрачни краски какво лошо ще ни се случи или вече ни се случва вследствие на бежанския поток, коментира Златев, цитиран от БТА.

Той отбеляза, че в случая със Сирия всяка държава-членка на ЕС може да получи подкрепа на европейско ниво чрез оперативни и финансови инструменти.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?