Виж кой (и защо) говори

Виж кой (и защо) говори

Напоследък няма ден без остро изказване в медиите на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов срещу съдебната власт. Това негово поведение не е от вчера. Новото е повишената интензивност на атаките срещу българския съд, от една страна, и от друга – активното включване на премиера в тази атака.

Докато в предишните издания на сериала "Цветанов громи съда” Бойко Борисов предпочиташе покровителствено да покаже "моркова”, след като вицето му е замахнало с тоягата, то сега Борисов очевидно е решил да се възползва максимално от набраната инерция и да не позволи Цветанов еднолично да обере лаврите от ежедневното медийно размазване на съдебната институция.

И друг път съм имал възможност да заявя еднозначното си отношение към управленския тандем Борисов - Цветанов, както и към управляващата "партия” ГЕРБ. Предварително бях убеден, че идването на власт на личния проект на бившия столичен кмет и още по-бивш главен секретар на МВР, и на хора с ценностните, поведенчески, биографични и експертни характеристики на Борисов и Цветанов, е край на надеждите ни за политическа нормалност и представлява тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност.

Изминалата година от управлението им потвърди притесненията ми, че посредствеността на едно управление никога не могат да бъдат само безполезни или забавни – те винаги са изключително опасни.

Опасно и противоконституционно

Ескалацията на войната на Цветанов и Борисов със съдебната институция е поредното доказателство за това. Методичното и целенасочено действие на първите мъже в изпълнителната власт срещу българския съд е изключително опасно и противоконституционно.

Абсолютно недопустимо от основния ни закон е представител на една конституционно регламентирана власт систематично да оказва въздействие и натиск върху друга власт извън кръга на вменените му със закон актове и действия в изпълнение на неговите служебни правомощия. Още повече, ако в конкретния случай атаките са по отношение на институция, която по конституция се явява коректив и има санкционни правомощия по отношение на "атакуващата” власт.

Правомощията на Министерския съвет са да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили; да ръководи изпълнението на държавния бюджет; да организира стопанисването на държавното имущество и т.н.

Няма как централната изпълнителна власт да осъществява каквото и да е въздействие върху независимата по конституция съдебна власт, част от която е съдът. Нещо повече – това е конституционно недопустимо и противоречи на принципите на върховенство на закона и разделение на властите.

Гражданите могат и трябва да изразяват каквото и да е мнение по отношение на всяка една власт. Но използването на властовия ресурс на една от конституционно конструираните власти, за да се влияе на действията, актовете, мотивацията и ефикасността на друга конституционно дефинирана власт, с изключение на изрично предвидените по Конституция правомощия и възможности, е незаконно и опасно. Обществото и гражданите се нуждаят от съд, който да е напълно независим от МВР и когато се наложи - да бъде коректив на действията на полиция и прокуратура.

"Опозиция" на съда?

При неотдавнашната акция на ГЕРБ за предсрочно прекратяване правомощията на президента Първанов управляващите изтъкнаха аргументи, че част от изявленията и действията на президента представляват навлизане в конституционните правомощия на законодателната и изпълнителната власт и по този начин се нарушава Конституцията чрез промяна на заложените в нея баланси и конституционни механизми. Поведението на Цветанов, а вече и на Борисов по отношение на съда е идентично с поведението на президента по време на скандала му с министър Дянков, за което бе поискано предсрочното прекратяване на президентските правомощия.

Със своите позиции и изявления срещу съдебната институция премиерът и вицепремиерът отхвърлят цялостната дейност на съда и което е по-важно в случая - заявяват, че ще са и ще бъдат систематична негова опозиция.

Борисов и Цветанов не могат да не съзнават, че атакувайки уж отделни, или 5% от всички съдии, те атакуват съдебната система като цяло. Безспорно тези изявления са политическо говорене, което само по себе си не води до смяна на баланса на властите, но несъмнено едно такова интензивно говорене е в състояние да промени характера на уреденото в Конституцията разделение на властите.

Съдът - любимата играчка на властта

Сигурно е излишно да напомням, че последните изречения са почти дословна перифраза на мотивите към проекторешението на НС за импийчмънт на президента Първанов.

Една от повтаряните от Цветанов мантри е за нереформираната съдебна система. Но реформата на съдебната система е въпрос преди всичко на законодателно (вкл. на конституционно ниво) решение. Т.е. отговорността е на законодателната власт, с други думи – на ГЕРБ. Правомощията на ежедневно оплювания от Цветанов Висш съдебен съвет (ВСС) са единствено по отношение на администрирането на съдебната система и осигуряването на нейната независимост, но не и по отношение на нейното "реформиране”. За целта управляващите от ГЕРБ трябва да имат правилното разбиране, визията, смелостта, експертния и интелектуален потенциал да го направят. Могат да осъществят конституционна реформа и да направят така, че най-после да се спази конституционният принцип на народния суверенитет и съдебната власт наистина да произтича от народа, както е записано в чл.1 от Конституцията.

Тоест съдът да престане да бъде любимата играчка, а днес – и любимата изтривалка за оправдание на корумпирани и бездарни политици, без да се знае кой точно е отговорен за нейното конструиране, състояние и дейност. Могат да променят материалния и процесуалния наказателен кодекс и да предпишат (в закона, а не по телевизията) на съда поведението, което се опитват да му вменят като задължение.

И да поемат своята отговорност за промените в тези закони. Например да завишат санкциите, да премахнат възможността за споразумение с прокуратурата, да предвидят задължително задържане под стража като мярка за неотклонение и т.н.

Досега обаче куражът и широтата на мисълта им се простират до първосигналния рефлекс да демонизират съда в очите на обществото, за да имат оправдание на собствената си управленска и професионална несъстоятелност.

Няма ли престъпление според НК?

Тази прозрачна (и прозаична) цел на милиционерския тандем Борисов – Цветанов, с която те систематично атакуват и се опитват да влияят чрез медиите на съда и неговите актове – да посочат друг виновник за собствената им управленска, експертна и интелектуална несъстоятелност и за предизвестения провал на тяхното управление – ни показва специфичния умисъл на действията им, насочени към постигане на един незаконен по съществото си резултат. Тоест, незаконно и умишлено Борисов и Цветанов се опитват да постигнат изгодни за себе си резултати за сметка на медийното обругаване и дискредитиране на съда, чиито актове по конституция са единствената меродавна институционална оценка за работата на МВР.

Поради това считам, че тези систематични негативни внушения и ежедневен натиск от страна на вътрешния министър към съда са очевидно превишаване на неговите права и представляват длъжностно престъпление по чл.282, ал.2 от Наказателния кодекс.

Но за да не си помисли някой, че битката на Цветанов със съда е единствено позиционна, стратегическа, по принцип, и залогът е единствено "народната любов” и неистовото желание за превантивно оправдаване на очаквания управленски провал, вътрешният министър през изминалата седмица побърза да се намеси и в течащо конкретно наказателно производство.

Общото между Борисов, Цветанов и Лечков

Разбира се, водено не срещу кого да е, а срещу отколешния им (с Бойко) ортак, симпатизант, побратим от същата "кръвна група” и герой на нашето време – кметът на Сливен Йордан Лечков. Цветанов обяви на всеослушание, че "процесът, който се води срещу кмета Йордан Лечков, е към отшумяване”. Цветан Цветанов заяви, че "правителството много внимателно наблюдава този процес и случващото се в Сливен и изрази надежда процедурите в съда бързо да бъдат решени”.

Какво означава това – че правителството напълно игнорира съда и предварително оневинява "своя човек”, срещу който има повдигнати обвинения за извършени престъпления? И от висотата на властовата си позиция министърът изразява надежда в скорошното оправдаване на разследван за престъпления. Всичко това, съчетано с постоянния натиск и обругаване на съда, показва истинската цел на управляващите – пълно подчиняване на съдебната институция и превръщането ѝ единствено в послушен регистратор на това, което иска партийното и държавно ръководство. Познато до болка, и то отпреди повече от 20 години...

По стечение на обстоятелствата през същата седмица се озовах в Сливен. След половинчасови безуспешни усилия да стигна до централния хотел на града разбрах на място общото между Борисов, Цветанов и Лечков. Улиците на Сливен приличат на окопи, които съвсем скоро са били зарити. Всъщност някои още не са. Много от тези улици са затворени и няма как, без никакви знаци, да разбереш как да стигнеш до най-високата сграда в града, която виждаш непрекъснато, но все не можеш да се добереш до нея.

Тогава си спомних, че копането е стихия не само на Лечков, но и на самия вътрешен министър. Дотолкова, че патронът му и премиер Бойко Борисов обяви с гордост приноса на Цветанов в наказателно-правната наука и практика чрез въвеждане на авангардното процесуално-следствено действие "копане на трупове с багери”.

И докато за (фирмите на) Лечков е важно максимално бързо да се разкопае колкото се може повече от града, без да се мисли за живота на хората в него до зариването и за самото зариване, Цветанов и Борисов гледат да измислят колкото се може повече имена на полицейски акции и да ги покажат по телевизията.

Без да мислят за тяхното приключване, за доказателствата и за спазването на закона. И защо да го правят, като просто може да обвинят съда и да го принудят да играе тяхната игра. Което и правят ...

Както единият управлява града, така другите управляват държавата – разкопават, където пожелаят (понякога зариват), арестуват, когото си поискат (рядко има осъдени), овладяват все повече и повече бизнес, контролират всичко. Общо е и силовата начало (гръб) на бизнеса им, постепенно еволюирал в най-доходния – управлението на град, на цяла държава.

Разбира се, отново силово, както единствено знаят и могат. Но съдът пречи, защото има правото да ги спре и санкционира. Затова трябва да бъде поставен на място.

Още повече, че вдигнатият шум профанизира темата за върховенството на закона, замъглява общата картина и избутва някъде в периферията останалите изключително важни въпроси за едно държавно управление. Въпросите за състоянието на здравеопазването, социално-осигурителните системи, инфраструктурата, административния капацитет, образованието и т.н.

Изключително важно е да не забравяме, че съдът олицетворява закона. Не полицията, вътрешният министър или самият премиер, които и да са те. Че всички ние сме жизнено заинтересовани в България да има независим от управляващите съд, който да може да санкционира, възпира и наказва и полицията, когато това се наложи, а не обратното. Че много често мудните съдебни процедури, с техните различни инстанции, дори при наличието на отделни компрометирани съдии, са единствената гаранция за върховенството на закона.

Така е в правовите държави. А там, където гаранциите за ред и закон са силови и персонални, управлява мафията. Дори когато говори от името на държавата.

Още от

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?