Виждаме някакви хаотични мерки, но не и яснота какво искаме да постигнем и как

Виждаме някакви хаотични мерки, но не и яснота какво искаме да постигнем и как

"Ако продължаваме да губим време, както загубихме десет месеца да приказваме и да не правим нищо, и да трупаме бюджетен дефицит, не е изключено да имаме много сериозни проблеми. Дали ще са точно като гръцките или като латвийските, не е важно, важното е, че времето за разговори изтече". Това коментира бившият представител на България в Световната банка Любомир Христов пред радио Дойче веле за връзката между кризисните процеси в България и Гърция.

"Първото противодействие е да знаеш къде отиваш, за да знаеш как да стигнеш там. Аз засега гледам, слушам за едни, някакви, хаотични мерки, някои от които си противоречат едни на други. Но какво всъщност ние искаме да постигнем и как ще го постигнем, още не съм разбрал", допълва икономистът.

По думите му "ние сме едно шизофренично общество, което не иска да си плаща данъците, а иска за всичко да се грижи държавата".

Според него структурните реформи, стратегии и планове, трябва да са подчинени на една цел - "да си балансираме държавата, да се разберем колко данъци искаме и можем да плащаме и срещу тях какви услуги можем да получаваме. И да не искаме други услуги".

"Не мога да искам държавата да ме пенсионира на 63 години с 2000 лева пенсия и да не си плащам социалните осигуровки. Това няма как да стане...Виждаме, че в Гърция не става, защото те точно това се опитаха - да живеят а чужд гръб, а ние сме толкова умни, че даже трябва да правим същите реформи без пари отвън. Защото сме много умни, защото на нас пари от МВФ не ни трябват. Пари от пазарите не ни трябваха миналата година. Пък сега изведнъж се оказа, че ни трябват. Защо така бе, къде бяхме миналата година?"

Оптимистичната прогноза на Любомир Христов е, че "ще оцелеем пак и ще продължаваме, но въпросът е защо си пречим сами".

Експертът на Световната банка Емил Тешлюк коментира от своя страна, че заради географската близост между България и Гърция и поради факта, че десет на сто от българския експорт е предназначен за гръцкия пазар, може да се очаква известно отражение на кризата в Гърция и върху България.

"Събитията на Балканите показват колко важно е страните да ограничават своята задлъжнялост и да водят прозрачни баланси на бюджетните си приходи и разходи. Това се отнася за целия ЕС, включително и за България", добавя той.

Според него краят на кризата има две измерения и тече в два времеви интервала. "Ако се съди по динамиката на брутния вътрешен продукт, кризата може би ще приключи в края на настоящата година. Ако измерваме кризата според данните за безработицата, предкризисните равнища на заетост ще бъдат достигнати не по-рано от края на следващата година. Всичко зависи от политиката, която провежда българското правителство. Досега тя бе много активна", казва Тешлюк пред радио Дойче веле.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?