Включване на ВЕИ в мрежата - според оферираната цена на тока

Включване на ВЕИ в мрежата - според оферираната цена на тока

От догодина инвеститорите в проекти за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще трябва да внасят депозитна такса от 10 процента на мегават от планираната мощност на централата като гаранция, че тя ще бъде изградена. От 2011 г. те ще се явяват и на конкурси  за присъединяване към преносната мрежа, като “Електроенергийният системен оператор“ на НЕК и електроразпределителните предприятия (ЕРП) ще избират онези, които предложат най-ниски цена на произвеждания ток.

Това предвижда Националният план за действие за енергия от възобновяемите източници до 2020 г., който на 30 юни бе изпратен за одобрение в Европейската комисия. В него е заложено и заработването от 2012 г. на онлайн инфокарта, от която инвеститорите да могат веднага да преценят къде е възможно да реализират проектите си.

Мерките целят регулиране на сегашния хаотичен интерес на бизнеса към ВЕИ-проекти и балансиране на високите цени от тези източници на енергия.

“Сега от всички заявени мощности само една пета са сериозните намерения, останалите нямат идея как ще продължат, по-скоро са правени, за да се продадат на друг да ги развива. Въвеждането на депозита за изграждане на ВЕИ-централи ще даде яснота кой е сериозен, а не само да се резервира капацитет за пренос и накрая да стане така, че хем да няма проекти, хем да са хвърлени инвестиции в мрежа“, коментира пред Mediapool Костадинка Тодорова, директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Големите производители на ток от ВЕИ вече трябва да си правят сметката какви технологии ще въвеждат в България и да подбират такива, с които накрая да могат да предложат на преносното предприятие най-ниска цена. След по-малко от шест месеца те ще трябва да се състезават с конкурентите си за присъединяването на централите им към мрежата, а не както сега НЕК и ЕРП-ата да са принудени да включват всички. Ще се избират проектите с най-ниски продажни цени на произвежданата от тях електроенергия, като се предвижда тази цена да остане фиксирана за целия период на гарантираното ѝ изкупуване.

В момента Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя всеки април цени на електроенергията от различните ВЕИ, за която съществува задължението да се изкупува за срок от 25 години за геотермална и слънчева енергия и 15 години за останалите възобновяеми източници.

Онлайн система ще показва местата за инвестиции

Планът предвижда също така от 2012 г. да стане готова публична национална информационна система, която да обхваща всяка община, съобщи Тодорова. Така инвеститорът ще може да види в момента къде и какви ВЕИ-проекти има, или се разработват, и дали съществуващата преносна мрежа стига дотам. “Като си хареса място за проект, да види има ли екологични ограничения за реализацията му или самата община смята да го използва за свои проекти“ коментира тя.

Тази система трябва да наслагва кадастралните планове, картата с НАТУРА-зоните, с електропроводите, както и данни за инвестиционните планове на НЕК и  електроразпределителните дружества. Информацията ще се актуализира постоянно на всички нива и инвеститорите бързо ще могат да си преценят възможностите и да знаят към коя община да се обърнат, а не да губят време и пари в обикаляне на различни институции и градове.

Планира се също така ВЕИ-планът, в който е заложено до 2020 г. 16 на сто от електропотреблението да се покрива от възобновяеми източници,  да се актуализира всяка година. Така ще се види как върви изпълнението му и на тази база преносните предприятия  ще си правят инвестиционните планове и после ще ги отчитат пред ДКЕВР. Тя пък от своя страна ще ги санкционира, ако не са изпълнили ангажиментите си, и ще решава за цените на тока за потребителите.

Покупка или продажба на ВЕИ-квоти

Освен това годишната актуализация ще позволи при не добро изпълнение на плана съгласувано с Брюксел да се вземат бързи мерки за наваксване и да не се чака отчитането пред ЕК, което е на всеки две години. Санкциите при неспазване на ангажиментите са по две възможни линии. Страната ни може да бъде принудена да закупи от държави с повече произведена електроенергия от ВЕИ статистически прехвърляния, за да си отчете изпълнение. Другият вариант е Европейският съд да ѝ определи еднократна или дневна глоба до покриване на необходимите количества “зелена“ енергия.

Според Тодорова обаче вариантът с принудително купуване на ВЕИ-квоти на принципа на сегашната търговия с парникови емисии е доста хипотетичен, тъй като страната ни е договорила възможно най-ниското изпълнение. Реалистично е, без много усилия, да успеем да си покрием ангажиментите, смята тя.

“Най-хубавият вариант е надвишаване на заложените годишни изпълнения и прехвърляне на други държави на квоти от най-скъпата енергия – слънчевата, а не от водните, които са най-евтини и които ще оставим за статистически отчет на собствените нужди“, обясни Костадинка Тодорова. Тя обаче не се нае да пресметне какви финансови ползи би могла да има държавата ни от продажба на подобни ВЕИ-квоти, тъй като подобна търговия не е правена на ниво Европейска общност, а само на национално ниво в някои европейски страни.

От Българската ветроенергийна асоциация обаче изчислиха преди дни, че закупуването на права за прехвърляне на един процент енергия от ВЕИ струва  200-300 млн. евро годишно.

Националният ВЕИ-план въвежда не само задължителните 16 процента потребление на електроенергия от слънце, вятър и вода и използването на 10 процента биогорива, но регламентира и индикативни нива за използване на топлинна енергия от ВЕИ и енергия за охлаждане, които обаче тепърва ще се разработват.

Слънчеви колектори и биобрикети

Специално за използването на ВЕИ в отоплението и подгряването на вода се предвиждат стимули за слагане на слънчеви колектори по покривите на сградите, за да не се използва електроенергия от централи. Така ще бъдат постигнати и целите за намаляване на въглеродните емисии, където ангажиментите на страната ни са за спад от 20 на сто с опция намалението да достигне 30 процента при обща воля на членките на ЕС.

По думите на Тодорова такъв ефект може да се постигне и ако еднофамилните къщи не горят въглища, а специални биобрикети, произведени от отпадъци от дървообработваемата промишленост и от биомаса от отпадъците от консервните фабрики. “Ако и при топлофикациите се появи инвеститор куражлия да направи ВЕИ-проект за 1 МВ, това  ще свали значително цената на топлинната енергия. Това гарантира и диверсификация на доставките“, коментира представителят на МИЕТ.

“Ще задължим всички кметове да оползотворят пустеещите общински земи – дали ще се садят енергийни култури, дали за други ВЕИ-проекти“, допълни тя.  Националният план предвижда също така всички нови или ремонтирани общински сгради след 2014  . задължително да ползват поне 15 процента енергия от възобновяеми източници  – да сложат слънчеви колектори на покрива за затопляне на вода или да вкарат геотермални води в отоплителните системи. Възможностите за това след преминаване на държавните минерални извори за управление от общините стават големи. Въпрос на мениджърски умения на кмета“, коментира Тодорова.

Градско осветление от възобновяема енергия

Парковото, уличното и фасадното осветление в градовете също трябва да е от възобновяема енергия. Общественият транспорт ще трябва да се смени с транспорт на биогорива или да ползва електрически автомобили. На бензиностанциите ще трябва да има задължително зарядни за електромобили, предвижда още планът на правителството.

Инсталирането на до 30 киловата електрически мощности и на до 1 МВ за енергия за отопление и охлаждане ще е с облекчен режим – само ще се уведомява общината без обикновените граждани да минават през целия административен ред като за инвестиционен проект. Така човек само с проекта на монтажника може да информира общината, вместо да чака разрешителни. Същото ще е и за малки и средни предприятия, но само когато мерките им са в градските и крайградските зони, допълва Тодорова.
Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес