ВКС даде реален достъп до съд за нарушения на европейското право

С Определение от 8 май 2015 г. по гр. дело № 1867/2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) за първи път прие, че исковете срещу държавни институции за вреди, причинени от техни актове, действия и бездействия, противоречащи на правото на Европейския съюз (ЕС), ще бъдат разглеждани от националните съдилища по процесуалния ред на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението на този, на пръв поглед, чисто процесуален казус е с изключително важно тъй като осигурява реален достъп до съд на търсещите обезщетение от държавата за нарушения на европейското право.

Това е така, защото съгласно чл.9а от ЗОДОВ, в производствата по този закон се внася проста държавна такса от 10 (десет) лева за физически лица и 25 (двадесет и пет) лева за юридически лица. Нещо повече, разноски по тези дела не се внасят предварително от ищците. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът заплаща всички разноски по делото, включително платените от ищеца държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Така, независимо от цената на иска и на частта, в която той е уважен, ищците ще заплащат минимални прости такси в посочения размер. Разноските за свидетели, експертизи, преводи и други, които нерядко възлизат на хиляди лева, в делата по ЗОДОВ се внасят от бюджета на съда или от ответника. Само ако исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, както и при оттегляне и отказ от иска, ищецът заплаща разноските след приключване на делото.

Значимостта на определението от 8 май 2015 г. се обуславя от факта, че нарушенията на правото на ЕС често засягат сериозни корпоративни интереси, свързани с данъчно облагане, обществени поръчки, еврофондове, конкуренция, държавни помощи и други. Поради това общият процесуален ред по Граждански процесуален кодекс (ГПК), предвиждащ 4 – процентна авансово платима държавна такса за предявяване на иска, определена върху цената на претенцията и авансово внасяне на значителни деловодни разноски, беше непреодолимо финансово и психическо препятствие за много търговци и дружества.

Скъпото правосъдие и липсата на съдебна практика в България за реализиране на отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС, отказваха много от засегнатите от нехармонизирани правни норми и властови практики да търсят възмездие за претърпените вреди. Сравнително малкият брой дела за репарация на вреди от нарушения на правото на ЕС и техните невероятни процедурни премеждия пред регионалните съдилища дълго време не позволяваха да бъде учредена и консолидирана задължителна съдебна практика на върховния съд за процедурaта, по която се разглеждат тези казуси. Точно от тази перспектива се разкрива изключителността на определението на ВКС от 8 май с докладчик съдия Майя Русева. То напълно съответства на задължителни за националните власти правни стандарти, обективирани в емблематичните решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по делата: "Аndrea Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, Gerhard Kobler v. Austria (C-224/01), Traghetti del Mediteraneo v. Italian Stare (C-173/03)".

Тези решения илюстрират базисни принципи на европейското право, в духа на които следва да бъдат тълкувани съответните норми от вътрешното право.

Така например от принципа за лоялно сътрудничество между държавите – членки и ЕС следва обективната отговорност на държавите, в лицето на всички публични институции, включително на върховните съдилища и на законодателното тяло при нарушения на европейското право.

В съответствие с принципа на равностойността, отговорността за нарушения на правото на ЕС следва да се реализира по ред, който не е по – неблагоприятен от предвиденото във вътрешното право на съответната държава – членка производство за репарация на вреди от държавата.

Според принципа на ефективността, процедурите за възмездяване на вредите, причинени от нарушение на правото на ЕС, следва да бъдат уредени така, че да бъдат практически приложими и да не правят невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение.

Определението на ВКС от 8 май 2015 г. не само създава предпоставки за преодоляване на ретроградната съдебна практика, при която националните съдилища отказваха да разглеждат искове за вреди от нарушения на европейското право, тъй като те не били предвидени в ЗОДОВ. Свързвайки прякото действие и задължителния характер на решенията на СЕС с процедурните правила по ЗОДОВ, то разширява материалния и субективен обхват на извъндоговорната отговорност на държавата. Вече всички публични институции, (а не само предвидените в ЗОДОВ) ще дължат обезщетение за всички нарушения на правото на ЕС. Това означава, че Народното събрание и Върховният административен съд могат да бъдат съдени за норми и практики, противоречащи на европейските правила за възстановяване на ДДС. Точно такъв е казусът, по който ВКС постановява определението от  8 май 2015 г. Ищец в него е търговско дружество, длъжник по изпълнително дело на частен съдебен изпълнител (ЧСИ).

Принудителното изпълнение е насочено към масивна сграда, собственост на дружеството. Извършена е публична продан и след получаване на продажната цена, ЧСИ превежда сума за ДДС по сметка на ТД на НАП София в размер на над 800 000 лева. Тъй като продажната цена е предостатъчна за покриване на дълга, част от нея е върната на длъжника и изпълнителното производство е прекратено. Търговското дружество сезира ТД на НАП - София с искане за възстановяване на недължимо платения ДДС, защото в случая продажбата е необлагаема доставка, по смисъла на чл.45 от ЗДДС, тъй като сградата, предмет на проданта, не е нова, по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби от ЗДДС. Възстановяване е отказано. Отказът за възстановяване на данъка е потвърден от Административен съд София – град, който признава, че продажбата на недвижимия имот, е необлагаема доставка по смисъла на чл.45 от ЗДДС, тъй като сградата не е нова, по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби от ЗДДС. Съдът констатира, че, нареждайки по сметка на ТД на НАП сума в размер на над 800 000 лева за ДДС, ЧСИ е извършил недължимо плащане по необлагаема доставка. Въпреки това недължимо внесеният данък не може да бъде възстановен на длъжника, защото единственият процедурен ред за въстановяване, установен в чл.129, ал.5 от ДОПК, не е приложим, тъй като недължимостта на данъка не е установена с влязъл в сила съдебен или административен акт. Заедно с ВАС и НАП, Народното събрание също е ответник, поради констатираната от ВАС липса на процедурен ред за възстановяване на недължимо платения данък.

Много от екологичните проблеми, спрямо които са приложими европейските директиви и регламенти също могат да бъдат решени или поне смекчени чрез професионално водени стратегически дела по ЗОДОВ.

Както беше посочено, делата ще се разглеждат при изключително щадящи финансови условия. Допълнително процесуално облекчение следва от чл. 7 на ЗОДОВ, според който исковете се предявяват пред съда по настоящия адрес на увредените лица. За сравнение, в общия исков процес за вреди от непозволено увреждане исковете се предявяват пред съдилищата, където е седалището на ответните институции или където е извършено увреждането. За разлика от общите правила на деликтната отговорност, в процедурата по ЗОДОВ, отговорността на държавата е обективна, а въпросът дали вредите са причинени от виновно поведение на конкретни лица не се обсъжда.

Приписват на първия астронафт стъпил на Луната – Нил Армстронг думите: "Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството". По подобен начин, на 8 май 2015 г., ВКС направи малка стъпка за решаване на конкретния казус, но истински скок в модернизирането и европеизирането на българското право, чрез фокусирането му върху правата и еманципацията на човека от държавата.

* Анализът на адвокат Михаил Екимджиев е публикуван в "Капитал". Mediapool го препечатва без редакторска намеса.