ВКС също отряза акционерите в КТБ, казусът вече е в Страсбург

Подобно на КС, последната инстанция отказва да тълкува дали Законът за банковата несъстоятелност противоречи на конвенцията за човешките права

ВКС също отряза акционерите в КТБ, казусът вече е в Страсбург

Върховният касационен съд (ВКС) потвърди решението на втората инстанция за фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), с което датата 20 юни 2014 г. бе определена за начало на неплатежоспособността ѝ.

 

Тогава БНБ постави КТБ под специален надзор, а отне лиценза ѝ четири месеца по-късно - на 6 ноември 2014 г. Именно тази дата първоначално бе определена от Софийския градски съд (СГС) като дата за фалита на банката, но впоследствие Софийският апелативен съд (САС) го промени.

 

С определението си, публикувано на сайта на съда в сряда, ВКС потвърждава и решенията на предходните две инстанции, с които бяха оставени без разглеждане жалбите на големите акционери в КТБ "Бромак" и "Бългериан акуизишън къмпани", както и на бившите шефове на частната банка.

 

Аргументите на върховните съдии Тотка Калчева, Ирина Петрова и Вероника Николова са същите, като на колегите им от СГС и САС. Те цитират чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) – "Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица", както и чл.16, ал.1, изр.3 от ЗБН – "Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът".

Именно по тези две разпоредби бе сезиран и Конституционният съд (КС), но преди дни той се произнесе, че те не противоречат на конституцията, въпреки че ограничават правото на защита на акционери на банки с над 5%.

Макар че определението на ВКС не е окончателно и може да се обжалва пред друг състав на съда, най-вероятният развой е претенциите на акционерите и бившите изпълнителни директори на КТБ така и да не бъдат разгледани. По този въпрос вече бе сезиран Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), където делото е висящо.

Адвокатът на "Бромак" Менко Менков коментира пред Mediapool, че все пак ще обжалва пред друг състав на ВКС, но едва ли ще има успех предвид повтарящите се мотиви на трите инстанции дотук. По думите му съществува хипотетичен вариант да се търси отговорност на държавата пред български съд за нарушаване на европейското законодателство, като така по казуса ще бъде ангажиран и Съдът на Европейския съюз в Люксембург.

 

Поводът е отклоненият от КС конкретен въпрос дали тези две разпоредби от ЗБН не противоречат директно на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), която гарантира, че всички граждани и юридически лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

Този елемент от казуса е коментиран, меко казано, странно от ВКС в определението му по делото, в което се отбелязва, че "разпоредбите на ЗБН не са обявени за противоконституционни, а доколкото е задължителен изводът на Конституционния съд, че те не нарушават равенството на страните в процеса, нито правото им на защита, същите не могат да се приемат за противоречащи на ЕКПЧОС".

Всъщност конституционните съдии отказаха да тълкуват този въпрос и така предоставиха тази възможност на Върховния касационен съд, който от своя страна се позовава единствено на позицията на КС по питането за евентуалната противоконституционност на текстовете от ЗБН без изобщо да отговори мотивирано дали те са съобразени с европейската конвенция.

По този повод известният правозащитен адвокат Михаил Екимджиев коментира в сряда, че тази част от мотивите на ВКС по казуса "КТБ" предизвиква "същински цивилизационен и културен шок", демонстрирайки "фундаменталната базисна дезориентация на върховните съдии относно йерархията на нормативните актове и ролята на ЕСПЧ".

"Азбучното правило е, че решенията на ЕСПЧ задават общовалидни и общозадължителни правни стандарти на държавите, ратифицирали Конвенцията. Това означава, че от перспективата на ЕСПЧ и Конвенцията няма абсолютно никакво значение какво е решението на българския Конституционен съд. Този извод се налага по категоричен начин и поради наличието на решение на ЕСПЧ по идентичен казус (делото "Капитал банк”), в което еднозначно се прие, че лишаването на акционерите от право на обжалване е несъвместимо с чл.6 от Конвенцията", каза Екимджиев, цитиран от специализирания сайт "Съдебни репортажи".

Споделяне
Още по темата
Още от България