ВКС ще преодолява натовареността с критерии за определяне на сложността на делата

Работна група от Наказателната колегия във Върховния касационен съд (ВКС) е разработила своя оригинална система за определяне на сложността на отделните казуси, разглеждани от магистратите, която ефективно да се справи с неравномерната натовареност.

 

Това стана ясно в петък на представянето на годишния отчет на съда от неговия председател проф. Лазар Груев.

 

Системата съдържа 6 критерия, които наред със задължителната система за случайно разпределение на делата, ще определят кой състав на ВКС да бъде ангажиран с всеки следващ постъпил казус.

 

“Във ВКС освен стриктното спазване на системата за случайно разпределение разработихме и коефициенти за фактическата и правната сложност на делата, тъй като бройката не може да бъде справедливият критерий, особено когато сме последна инстанция. Това е пионерско решение и ще го предоставим на Висшия съдебен съвет (ВСС)”, обяви Груев.

Шестте критерия са обемът на конкретното дело (измерен в страници – бел. ред.), многообразието на криминалната дейност (дали става въпрос за едно или повече престъпления), броят на подсъдимите, броят на допълнителните страни (дали има частни обвинители и граждански ищци), процесуалното развитие на казуса (за кой път е на разглеждане пред ВКС), както и дали проверяваният съдебен акт е оспорван и от прокуратурата, и от защитата.

Всеки един от тези критерии разполага с 5 степени на сложност, като най-високият брой точки, който може да събере дадено дело, е между 25 и 30, обясни зам.-председателят на ВКС и шеф на Наказателната колегия Павлина Панова. По думите ѝ най-често казусите са от втора или трета категория, около 28 дела са от четвърта, а по-малко от 10 са от пета, която отразява най-сериозната фактическа и правна сложност.

Панова уточни още, че колегите ѝ са се срещнали с членовете на Комисията по натовареността във ВСС, на които системата е била предоставена. “Ако изработят други критерии, ще се съобразим с тях, но дотогава ще работим по нашите”, добави зам.-председателят на ВКС, уточнявайки, че подобен продукт е имало в Благоевградския районен съд, но той не е бил толкова подробен.

Натовареността в по-големите райони на съдебната система от години е нерешим проблем, като в настоящия състав на ВСС за пръв път бе създадена ресорна комисия, която бе оглавена от Калин Калпакчиев.

Според данните на ВКС за 2012 г. всеки от 29-те съдии в Наказателната колегия е бил натоварен средно с 83 дела, което представлява леко увеличение, сравнено с 2011 г. (81 казуса). Миналата година са постъпили нови 2371 дела плюс 272, които са останали неприключени от предната година.

Сигналите за бомби в Съдебната палата отложили 13 заседания

 

По думите на Панова увеличение се наблюдава и в броя на отлаганите дела, които са 266 през миналата година. Провеждането на заседания по 13 от тях е било възпрепятствано от зачестилите напоследък фалшиви сигнали за бомба в Съдебната палата в София.

 

Най-много от разгледаните от върховните магистрати казуси са били свързани с престъпления срещу собствеността (11%), срещу личността (10%) и с транспортни произшествия (над 5%). Във втората категория водят делата за убийства (95), за телесни повреди (62) и за разврат (27), докато тези за пране на пари (5) и трафик на хора (2) са доста по-малко. Панова отчете намаляване на производствата за причиняване на смърт при катастрофа – общо 54 при 72 за 2011 г.

 

Производствата за възобновяване на дела са били 768, като едва в 19% случаите са били уважени. От тях около 200 са образувани по искане на главния прокурор като 85% от тях са били уважени от ВКС.

През 2012 г. Наказателната колегия е постановила три тълкувателни решения. Най-известното бе за изменението на мярката за неотклонение след постановяване на присъда, което бе поискано от бившия правосъдния министър Диана Ковачева след изчезването на дупнишките “братя” Пламен Галев и Ангел Христов.

Второто бе за съдбата на производствата по гражданските искове в случаите, когато настъпят основания за прекратяване на дадено наказателно дело – изтичане на давността, амнистия или смърт. Според мнозинството на колегията в тези случаи разглеждането на исковете трябва да продължи.

Според третото тълкувателно решение, прието от наказателните съдии във ВКС през миналата година, обезпечителни мерки като запор на имущество могат да се налагат в случаите, когато законът предвижда само глоба или конфискация само, когато освен образувано разследване има и повдигнати обвинения, както и ако е налице обосновано предположение, че обвиняемият действително е виновен.

“Тенденция в тълкувателните решения е непрекъснатото позоваване на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), на актове на Съвета на Европа, на Съда в Люксембург и на актове на ЕС. Това показва един широк поглед на съдиите от наказателната колегия върху материята”, коментира съдия Панова, която е и български представител в ЕСПЧ.

По думите ѝ обаче все още не се наблюдава достатъчно активност от страна на прокуратурата, омбудсмана и правосъдния министър. Основната част от тълкувателните решения се взимат по инициатива на председателя на ВКС.

От съда обърнаха внимание още, че до края на 16-годишното дело срещу тройния убиец Димитър Кънчев, (окончателно осъден на 18 години затвор миналата седмица) се е стигнало благодарение на настояването на съда за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. От началото на 2012 г. са в сила изменения на закона, според които ВКС не може да връща за ново разглеждане едно дело повече от два пъти. Процесът срещу Кънчев стигна 5 пъти до върховните съдии.

“По тази процедура са постъпили 15 дела м.г. - 7 дела за трети път, 4 за пети път, 1 за шести, 1 за седми”, добави Павлина Панова.

Увеличават се делата срещу работодатели, имотните намаляват

През 2012 г. се наблюдава още увеличение на делата срещу работодатели, съобщи другият заместник на Груев и шеф на Търговската колегия във ВКС – Таня Райковска. Като вероятна причина тя посочи вълната от съкращения покрай икономическата криза.

Влошената финансова ситуация в страната води и до друго – липса на споразумения по търговски спорове.

“През миналата година имаме 138 дела за търговска несъстоятелност. Сравнително малко са, но се забелязва тенденция, че споровете по търговски договори се увеличават. Спори се за всяка стотинка, няма споразумения, чака се до последната инстанция”, обясни зам.-председателят на съда.

Като сериозен проблем съдия Райковска отбеляза последните промени на Търговския закон, приети в последния момент преди разпускането на 41-ото Народно събрание. С тях бяха въведени нови основания за исканията за несъстоятелност, като бяха подменени и сроковете. От ВКС отбелязаха, че заради изменения в преходните и заключителни разпоредби на закона на практика се блокира работата на съда, тъй като новите текстове противоречат на досегашната практика.

“Това изменение е прието набързо и на тъмно”, каза Лазар Груев, уточнявайки, че депутатите изобщо не са пожелали да се съобразят с препоръките на колегите му.

Заради разпускането на предишния парламент ВКС е нямало и как да поиска от народните представители тълкуване на новите разпоредби. По тази причина е сезиран Конституционният съд, който е образувал дело по казуса.

Според статистическата справка за 2012 г. 22-мата съдии от Търговската колегия на ВКС са се занимали с 5107 нови дела.

7800 нови производства пък са постъпили в Гражданската колегия, обяви председателят ѝ Красимир Влахов. По думите му всеки от колегите му е получил средно по 150 нови дела през 2012 г. Като се добавят и старите, броят стига 212.

“Тенденцията, която отчетливо се откроява, е намаляване на споровете за собственост за сметка на облигационните и трудовите дела. Една от вероятните причини е заради изчерпването на проблематиката, свързана със смяната на собствеността след 1989 г. Вероятно и заради кризата, в която се наблюдават много съкращения и по-малко имотни сделки”, обясни Влахов.

По тази причина се е наложило съдии, занимаващи се с дела за собственост, да се преориентират към облигационни и трудови казуси, за да може съдът да се справи с промяната в натовареността.