Вкусът на свободата и анархията

34-годишният Рамуш Харадинай на времето беше бодигард в дискотеката на луксозен швейцарски ски-курорт близо до Женевското езеро. Това беше преди 12 години. После се завърна в Тирана, оглави регионалната организация на Армията за освобождението на Косово /АОК/ в Дукаджик, а след войната пое председателския пост на Съюза на бъдещето на Косово и стана номер три в йерархията на неофициалната власт в провинцията.

През юли 2000 г. Рамуш и въоръжената му банда от 40 души нахлу една нощ в чифлика на фамилията Мусай и влезе в престрелка с хората на противниковия клан. Нощната история имаше сериозни последици. Прокуратурата на временната администрация в Косово предяви обвинение срещу партийния лидер Рамуш.

За неговите придърженици, които редовно демонстрират в Прищина и настояват за освобождаването му, Рамуш е истински идол. След продължилите цяло десетилетие войни вече не може да се прави разлика между политика и престъпност в новите малки държавици на Балканите. Новите държави на територията на разпадналата се Югославия не представляват общности, а инструменти в ръката на малки организации - като се почне от политически партии или етнически организации и се стигне до чисто престъпни групировки.

От десет години насам всяко ново правителство, което поема властта в Босна или Македония, първо сменя шефа на митниците и шефа полицията. Но не за да сложи край на корупцията, а за да я продължи с помощта на своите хора. В балканските държави политика и престъпност са тясно преплетени, престъпността се закриля от най-високо място. Следвоенния елит не държи много на правовата държава и демокрацията. Политиката служи за прикритие, тя е средство за лично обогатяване, осигурява имунитет и международна репутация на контрабандисти, измамници и изнудвачи.

Организираното срастване и преплитане на политика и престъпност започна с войните в началото на 90-те години. В Белград бизнесменът Ваня Бокан препоръча на своя приятел, сръбския президент Слободан Милошевич, един оригинален източник на финансиране. Цигарени концерни като БАТ, Филип Морис или Рейнолдс продават продуктите си не само на лицензирани компании, които плащат данък върху тютюневите изделия, снабдяват ги с бандерол и ги пласират в своите страни. Многонационалните гиганти продават стоката си и на съмнителни посредници като например на италианския мафиот Джерардо Куомо, който през лятото на 2001 г. бе екстрадиран от Швейцария в Италия по обвинение в контрабанда с цигари. По данни на германската митническа полиция от 1993 до 2001 г. най-малко 10 000 камиони са превозили пратки с цигари до черногорското крайбрежие и оттам са ги прехвърлени в Западна Европа. Според тогавашното законодателство те представляват легален "транзит".

От столетия бедна Югоизточна Европа представлява нещо като крайно "депо за бракувани идеи". Днес новите малки държави в границите на бивша Югославия са люпилна на организираната престъпност, разпаднала се Югославия представлява рай за собствениците на публични домове, гангстери и контрабандисти на цигари.

Бивша Югославия предлагаше на контрабандистите идеални условия - подземен свят с международен опит, врял и кипял във всякакъв вид бизнес, власт, която получава заповеди от центровете на неофициалната власт, население, което се чувства забравено от света, и обича да му погажда номера. Да не забравяме и трите пристанища, които са на по-малко от 100 км от италианския гр.Бари. Югославия не се интересуваше какво става със стоката, след като тя напусне югославските пристанища, така както американските концерни или Швейцария не дават пет пари за маршрута на веднъж продадените цигари. На апулийското крайбрежие нелегалната стока се приемаше от гангстерските банди на местния синдикат на мафията, Сакра Корона Унита.

В началото цигарената търговия бе оригинален източник за финансиране на една презряна държава като Югославия. Бизнесът обаче изяде главите на собствените си родители. По времето, когато бизнесменът Ваня Бокан, приятел на Милошевич и бащата на държавната контрабанда с цигари в Сърбия, бе убит в Атина в началото на 2000 г., оборотът на контрабандистите бе по-голям от държавния бюджет на някои балкански държави. Зоран Ячев, на времето съветник на македонския вътрешен министър и днес шеф на македонската секция на организацията Прозрачност без граници, изчислява огромните постъпления по следния начин - между 2 и 3 долара е разликата в цената на пакет цигари марка Марлборо с платено и неплатено мито. Печалбата от пратка цигари, превозена с камион, може да достигне 1,5 милиона долара. Според Ячев само през Македония ежемесечно преминават контрабандни пратки цигари на стойност 310 милиона долара - 80-процентовата печалба осигурява добър живот на спедитори, шофьори, митничари, полицаи и политици.

През средата на 90-те години контрабандата с оръжие се смяташе за патриотичен бизнес, а контрабандата с цигари в ущърб на Западна Европа бе акт на отмъщение заради строго спазваното ембарго, наложено на Сърбия от 1995 до 1999 година. Контрабандната търговия бе толерирана от държавата и на първо време осигуряваше печеливш бизнес на организираната престъпност.

"Санкциите през 90-те години бяха за организираната престъпност на Балканите онова, което през 20-те години представляваше сухият режим за американската мафия", казва загребският политолог Пуховски. В белградското царство на сенките имаше 142 еизяснени убийства - през последните дванадесет години умряха бившият сръбски президент Иван Стамболич, един министър, двама шефове на полицията, виден журналист, двама близки приятели на семейство Милошевич, четирима известни командири на чети и няколко дузини босове от подземния свят. "Когато залавяха някого, откриваха у него служебен полицейски документ", разказва Добривое Радованович, шеф на института по криминология в Белград.

Режимът на Милошевич издаваше полицейски документи на белградския престъпен свят. "Нашите престъпници ни станаха колеги", си спомня бившият шеф на секцията на Интерпол в Белград Будимир Бабович, "назначаваха ги на бърза ръка и така получаваха имунитет." Някои от тях започнаха в Хърватия или Босна втора, не-по-малко престъпна кариера като сръбски "герои от войната".

През средата на 90-те години обаче се извърши смяна на ролите, политиците вече не се задоволяваха само с част от печалбите на контрабандистите. Самите политици се включиха в контрабандния бизнес.

През 1995 г. младият тогава премиер на Черна гора Мило Джуканович реши да направи законен бизнеса с контрабандата. Правителството започна да издава разрешителни за "транзит на тютюн".Таксите за лицензиите се прибираха от държавната фирма Тобако Транзит /МТТ/, която се превърна в златната кокошка на републиката. Парламентарна анкетна комисия доказа през юни миналата година, че за период от пет и половина години, тоест от началото на 1996 до средата на 2001 г., само от пристанището Бар са прехвърляни през Адриатика по посока Западна Европа 29 милиона кг цигари. Всеки ден два самолета Ил, напълнени с кашони цигари, са кацали на летището в Подгорица. За първите 8 месеца от основаването си държавната фирма МТТ е превела 13,6 милиона марки на държавна сигурност. Транспортната компания Зетатранс, натоварена със спедицията, е прибрала 216 милиона долара, пристанищната администрация на гр. Бар - 7,7 милиона долара. Парламентаристите продължават да проучват въпроса кой е получил останалите пари.

Хърватският тютюнев трафикант Кестнер обвини на страниците на загребски вестник президента Джуканович, че от транзита на цигари е получил като подарък "часовници на стойност 1,5 милиона марки", жилище с площ от 400 кв. м и 1,5 милиона марки суха пара.

Тъй като в страната вече не влизат необмитени цигари, модерни катери превозват от тайни пристанища в Черна гора, Албания и Хърватия кокаин, хероин, жени и момичета, които продават в Италия и принуждават да проституират. "Контрабандните маршрути си остават същите, просто се сменя стоката", обяснява висш европейски полицай.

С преориентацията от контрабанда с цигари към контрабанда с твърди наркотици, на Балканите се извърши смяна на властта - в политиката и подземния свят. Албански картели проникнаха в периметъра на полудържавно организираната контрабанда в Сърбия и Черна гора. По данни на Европол 40 процента от хероина, който идва на западноевропейския пазар, пристига през Косово. След краха на комунизма албанците изместиха турските синдикати от "балканския път, историческия коридор на дрогата от Западна Азия за ЕС.

В Албания има идеални условия за нелегален бизнес. Наркобосовете купуват политици или просто заемат най-важните постове. През 1997 г. босът на мафиотската фамилия Ханаси в пристанищния град Дуръси стана шеф на градската полиция. В началото на септември т.г. граничната полиция в италианския гр. Бари залови двама албанци с 47 кг хероин, визите им бяха издадени от канцеларията на албанския премиер. В Албания бяха разкрити полицаи, които складирали хероин в жилищата си или криели там нелегални изселници. Ако изобщо някой се бори с престъпността, това е съответната противникова банда, осигурила си в момента контрола над държавните органи.

На времето призивът за свобода обединяваше хората - имаше се предвид свобода от опеката на държавата, възприемана открай време като враг. Целта бе всеки човек или всяко семейство да е свободен да се занимава със собствения си бизнес. До ден днешен разграничителната черта между законно и незаконно се тегли произволно от орумпираните власти. Резултатът от победата в борбата за свобода са зоните, където цари беззаконие, черните дупки, каквито са Северна Албания, Западна Македония, а, за известно време, и Косово.

Албанците контролират не само райони, но и отделни "подотрасли" - търговия с наркотици и жени, контрабандни маршрути или проституция. 70 процента от проституцията в Лондон, половината от търговията с хероин в Западна Европа, цялата търговия на твърда дрога в Швейцария и германската провинция Баден-Вюртемберг са в ръцете на албанци. Банди от Косово доминират в търговията с хероин на пазара в Полша и Словакия. А това са страни, в които почти няма албански преселници, което говори, че влиятелните картели систематично разширява своя пазар. "Тези организации действат стратегически, извършват точни анализи и ползват услугите на нищо неподозиращи специалисти. Те дори организират семинари с представители на неправителствени организации и после анализират резултатите."

Следователите знаят къде контрабандистите перат парите си, чрез бензиностанциите. Между Прищина, столицата на Косово, и градчето Качаник близо до македонската граница, тоест по протежение на около 50 км, са построени 27 бензиностанции. "Бензиностанциите са идеалните перални", твърди германски полицай, "каквито са и грандиозните мотели, които могат да се видят навсякъде на Балканите.

Македонското правителство се гордее, че по показател борба срещу търговията с жени страната е поставена в първата група наред с Германия и Холандия. Благоприятната оценка по този показател Македония дължи на факта, че по закон заловените жени не се екстрадират, а настаняват в един център за жертви на насилието в Скопие. При пределянето на рейтинга на Македония очевидно не е взет под внимание бумът на публичните домове. Те не могат да съществуват, ако нямаше търговия с хора. "Нито една

жена от Молдова или Украйна не идва доброволно в Македония", казва Зоран Ячев, специалист по въпросите на организираната престъпност в Скопие.

При полицейска хайка в Битоля през юли два от най-посещаваните публични домове не бяха претърсени. Те са собственост на полицията.

БТА, със съкращения