Владимир Квинт: Нищо не се е променило

Обиколих няколко региона във вашата страна - Софийско, Тракия, Родопите, Пловдив, Смолян, срещнах се с много хора, посетих ваши предприятия. Това, което видях за тези дни в България, не е обнадеждаващо. Никъде не усетих промяна - нито в ръста на жизненото равнище, нито в намаляване на безработицата." Това заяви пред "Труд" в края на миналата седмицата професорът по икономика от университета "Фордъм" Владимир Квинт, който бе в България в рамките на своята балканска икономическа обиколка.

Каква е оценката ви за икономическата ситуация в страната в края на 2001 г., проф. Квинт?

Нищо не се е променило. Бизнесът продължава да е задушен. Не се реализират дори инициативи на министър-председателя. Ето, преди няколко месеца се взе решение за създаване на фонд за микрокредитиране - 20 млн.лева. Всички казваха, че тази сума е малка. Знаете ли до днес колко лева са раздадени? Нито един! В началото отложиха програмата за 1 октомври, после - за 1 ноември, сега - за 1 март. Това е смешно! За това време някои хора можеха да почнат да си връщат заемите. Хората не искат подаяние, те искат държавата да им създаде условия за икономическа свобода.

Но едва ли толкова бързо може да настъпят промените в икономиката ни, проф. Квинт!

Ще ви дам и друг пример в подкрепа на това, че нищо не се прави. Облекчен ли е лицензионният режим? Не! Вашата страна е световен лидер по изискването на лицензи за всяка дейност. Така беше, така продължава да бъде. В резултат на това по индекс на икономическа свобода България е на 95-о място! Уганда е на 75-о, Монголия - на 78-о! Правителството не може да направи кой знае какво, но поне може да съкрати бюрократичните пречки. В момента бюрократите пречат да се реализира това, което иска министър-председателят. Данъчната система също не стимулира бизнеса. Липсва ви икономическа стратегия.

Но икономическите закони се приемат с предимство.

Възможно е. Но това не е достатъчно. Абрахам Линкълн беше казал, че закон без усилията за неговото въвеждане е просто добър съвет. Нима някой мисли върху специализирани програми за развитие на планинските региони, където безработицата е почти 100%? Там животът е ужасен - глад, социална нищета... Или пък е създадена програма за Тракия? Не! България има уникално географско положение. В някои отношения тя прилича на Мексико. Там при-граничните райони със САЩ са на специален икономически режим. Полосата от 20-30 км територията на Мексико е освободена от данъци. Това активира американски компании, които обединиха усилията си за създаване на малки и средни предприятия. Всички материали се доставят от САЩ и готовата продукция се връща пак в САЩ. Но за мексиканците са открити десетки, стотици хиляди работни места. Хем се учат на съвременен бизнес, хем се създава социална инфраструктура. Защо България не направи това по границата си с Турция и Гърция? Доскоро тази територия беше смъртоносната граница между комунизма и свободния свят. Сега там е царството на бюрократите.

Вие оценявате това като слабост в работата на министрите, неопитност или неспособност?

Не давам оценка за работата на министерствата. Не говоря за хора. Като икономист съм длъжен да говоря за идеи. За мен съществуват реални възможности за икономическо обновление на Тракия, за съкращаване на безработицата на базата на географските дадености - границата с Гърция. Това може да ви помогне много за скъсяване на туристическия бизнес, който може да ви носи повече от половината от националния продукт. На държавно ниво трябва да се решават не толкова текущите задачи, а да се изготви стратегия за развитие на страната. Какво е икономическата политика на една държава -икономическа стратегия + тактика. А ако нямате икономическа стратегия, тактиката ви ще е обречена на провал!

Какви са рисковите фактори, които нашите икономически министри не могат да преодолеят?

Обикновено правителствата имат два основни проблема - недостиг на ресурси и наличие на бюрокрация. В момента вашата бюрокрация стопира решенията на правителството. Разбираемо е, че поради тежкото наследство от предишното управление в България няма пари. Но как да си обясним, че не се решават стратегическите задачи: очертаване темповете на развитие, пропорциите, начините на стимулиране? За тях не са необходими средства.

Възможно ли е тежкото наследство да се превърне във воденичен камък за този кабинет?

Резултатът от погрешната политика на предишния кабинет, който гонеше макроикономически показатели, а не обръщаше внимание на обикновените хора, е ужасяващ: последната статистика показва, че България заема първо място в света по най-ниска раждаемост за периода 1995-2000 г. Затова време в България е започнало абсолютно намаляване ръста на населението. По този темп заемате второ място в света. Какви са причините? Бедност, неувереност в бъдещето, липса на препитание. Смъртността се увеличава и нацията ви започва да старее. България сега е осмата най-стара нация в света. 22% и е на възраст над 65 години. Ако животът в страната не се измени, темповете на намаляване на българите ще се ускорят. Това показва, че стратегическата цел на правителството е оцеляването на човека.

Как да стане това, след като приватизацията у нас изхвърля хората на улицата.

Инициативата отново е в правителството. Например то може да постави условия при приватизацията на предприятия в сферата на битовите услуги да не се повишават цените на тези услуги. При толкова висока безработица би трябвало да наложи изискването да не се съкращава нито едно работно място в приватизираните обекти. Приватизацията трябва да създава работни места, а не да съкращава. Ще ви дам един пример - 72% от работните места в ЕС, към който вие се стремите, са създадени от малкия и средния бизнес.

Как България може да се конкурира с Европа, след като повечето работни места у вас са в големите предприятия? Дори в САЩ в такива големи концерни като "Дженерал мотьрс", ,Дженерал електрик" 52% от работните места са създадени от малки и семейни фирми. 70% от дохода на най-голя-мата одиторска компания "Артур Андерсън", в която доскоро работех, дават средни и малки фирми. Това е световната ориентация на икономиката. В Тайван правителството вложи $ 2 млрд. за построяване на огромен бизнесцентър, в който предостави офиси на нови компании с идеи за развитието на страната. Това се нарича инкубатор за фирми. В България за тази цел могат да се използват някои освободени военни бази. През 2002 год. Ви предстоят големи съкращения в армията.

Готова ли е България за това? Не! Посетих в Пловдив Центъра по социална адаптация на демобилизирани военни. Такива в България има 5. Но те не са създадени на правителствено ниво. Има много инициативни българи, но те трябва да получат подкрепа от държавата. У вас има обективни условия за икономически растеж, но не се реализира политическа воля.

*Заглавието е на Mediapool