Владимир Нестабилни

Сн. ЕРА/БГНЕС

В понеделник сутринта Владимир Путин сяда в черната лимузина с тъмни стъкла и в обкръжението на своята кавалерия - моторизирани полицаи - се спуска в града откъм запад, носейки се по празните, призрачни улици.

Той минава покрай прочутите кубета на храма "Василий Блажени", влиза в Кремъл през Спаските врати, слиза от лимузината и стъпва на червения килим, поздравява постовите и влиза в голямата зала с тежките полилеи, където полага президентската клетва. Този ритуал той изпълнява за трети път.

По пътя не го приветства ликуваща тълпа, която размахва знаменца.

Светът вижда съвсем други картини, свързани с инаугурацията - Путин по червения килим, Путин с ръка върху конституцията.

И бурните протести от предния ден. Виждаме кадри, които в епохата на Туитър и Фейсбук успяха да станат знакови - черни полицейски палки се стоварват през огражденията върху участниците в протестите, спецполицай влачи хванато за шията момиче, гневен униформен седи с окървавено лице.

Виждаме записите на летящи камъни, бутилки и димки, палки, удрящи по нечии бъбреци. Виждаме снимки на преобърнати химически тоалетни, превърнати в импровизирани барикади, и отбраняващи се младежи в раздрани дрехи с оголени кореми, които полицаите влачат към бронираните арестантски коли наблизо.

Какво ли не вижда светът - мирния енергичен марш на разположената на юг от Кремъл улица Болшая Якиманка, на която в почивния ден излязоха не по-малко от 70 хиляди души. Те скандираха: "Русия без Путин" и носеха иронични плакати, характерни за протестното движение от зимата.

В известен смисъл тази акция беше безсмислена - със или без фалшификации Путин е победител, и то с огромен превес. Всичко, което той говори и прави през последните пет месеца, показва, че явно не се занимава с изготвянето на стратегия за оттегляне. Той ще положи всички усилия, за да изкара най-малко пълния си шестгодишен мандат.

Миналия месец, когато за последен път излезе пред Думата в качеството си на министър-председател, един от депутатите го попита как се отнася към идеята от руската конституция да се изключи думата "пореден". Ставаше дума за формулировката, която принуди Путин да извърши сложна обходна маневра и да стане за четири години министър-председател, докато на президентското кресло отседява грейка на име Дмитрий Медведев и се опитва да убеди останалия свят, че не е грейка за кресло. "Смятам, че това е разумно, пое Путин подадената топка. "Може да се помисли за това".

И все пак в неделя на протестната акция дойдоха много хора. "Беше ме срам да не дойда", обясни едно момиче. "Някога внуците ще ме попитат: Какво правеше ти по онова време, когато всичко това се случваше в Русия. Трябваше да дойда, за да не ме е срам тогава от отговора". Възрастна беззъба жена, работеща като куриер, отбеляза: "Ако не аз, то кой? Разбирате ли?". Смисълът на проявата бе да се покаже на Путин в навечерието на пищната интронизация с реките от шампанско, че, както се изрази един от младите протестиращи: "той спечели, но не победи. Ние не сме победени".

Когато веселата скандираща пъстра тълпа от хипстери, националисти, анархисти, пенсионери и типични представите на средната класа стигнаха края на протестния маршрут, се оказа, че пътят за Блатния площад, където трябваше да се проведе митингът, е препречен от спецчасти и от група активисти на радикалния Ляв фронт.

Коридорът за Блатния площад силно се стесни, особено когато лидерът на Левия фронт Сергей Удалцов и борецът срещу корупцията Алексей Навални призоваха към седящ протест. Впрочем активистите не успяха да седят дълго на земята - веднага започна разгонването и изтласкването им, а хората, които не бяха седнали, се разбягаха с панически викове. От този момент всичко тръгна да се развива светкавично - бяха хвърлени димки, мятаха се стъклени бутилки, пуснат бе сълзотворен газ, проля се кръв.

Насилието плисна и се разля - по съседните улици хукнаха националисти и анархисти, крещейки някакви лозунги, полицията се хвърли да ги гони по кафенетата и станциите на метрото, след като ги ловеше, ги хвърляше в препълнените арестантски фургони.

Кой започна пръв, не е ясно. Димки летяха и от двете страни, участниците в протеста бързо загубиха разнородността си и се превърнаха в сърдити млади хора. Лицата на някои от тях бяха скрити зад маски, както правят футболните ултраси. Те не реагираха на призивите на полицията да се разотидат и на опитите на организаторите да стъкмят нещо като палатков лагер (за да се задържат на площада по-дълго време, както правеха участниците в украинската Оранжева революция през 2004-2005 г.). "Кой е тоя със синята тениска?", крещеше един от организаторите на протеста, сочейки младия човек, приканващ хората около него да не отстъпват нито крачка назад. "Той е провокатор. Изведете го оттук!".

Сред тълпата наистина имаше провокатори, но кой ги бе пратил? Дмитрий Гудков, депутат в Думата от партия "Справедлива Русия" и активен участник в протестното движение, каза по-късно, че до него стигнали слухове за сътрудници на печално известното полицейско управление за борба с екстремизма, които инструктирали преди началото на митинга в едно от кафенетата футболни запалянковци - любимо оръжие на държавата. Той лично видял хора с черни маски, които се нахвърлили на полицейския кордон по време на седящия протест. Но не можа да каже със сигурност дали те са били наети от властта или са били просто младежи от редиците на националистите и анархистите.

В известен смисъл, няма значение. Но е от значение, че вчерашният протест ще се запомни с образите на кръвта и грубата сила. Което означава, че е премината определена граница.

Протестното движение, някога мирно и ведро, а след това прескочило оградите, но пък нацелило се в по-ефективни конкретни действия като наблюдението на гласуването и участието в местните избори в различни части на страната - днес се асоциира с насилие и среща насилствен отпор. С други думи, то навлезе в периода на радикализация - организаторите на предишните митинги в навечерието на протеста на 6 май се оттеглиха и отидоха да почиват и оставиха кормилото в ръцете на радикалния сталинист Удалцов. Това, разбира се, бе добре дошло за Путин и компания, които не за първи път твърдят, че в основата на протестните движения не е средната класа, а радикалите, които се стремят да насаждат хаос и да вдигнат в Русия цветна революция и че с тези хора трябва да се постъпва като с врагове, каквито те са всъщност.

Възникващият модел - закостеняването на властта в Кремъл и смяната ѝ с ожесточаването на опозицията - е наблюдаван нееднократно в най-новата история на Русия - от идването на власт на болшевиките, през сталинисткия период и времето на разпада на СССР.

Към края на осемдесетте години на миналия век, когато Михаил Горбачов се опита меко да реформира ръждясалата съветска държавна машина, властта така дълго бе изтласквала на дъното и обявявала за престъпници хора, които 30 години преди това се бяха застъпвали за "социалзъм с човешко лице", че те започнаха да считат държавата за враг, щом тя ги е броила за врагове. В резултат те не се оказаха заинтересовани от еволюцията ѝ и се зарадваха, когато тя окончателно рухна.

С други думи - това бе началото на парализата - тези, които бяха във властта, разглеждаха компромиса като слабост, а тези, които отсъствието на компромис изхвърли на улицата - като предателство. И колкото по-силно се окопаваха двете страни, толкова по-малко вероятно бе конструктивното решение. Единственият изход може да се окаже революцията и пълното разрушаване на статуквото. А както показва руският опит от 1917 и 1991 г., стремежът да се започне всичко отначало начисто излиза много скъпо.

През зимата видяхме този процес. На среща с журналистите на 28 декември - четири дни след като сто хиляди московчани - безпрецедентен брой за последните десетилетия - взеха участие в протестен митинг на проспект "Сахаров", Путин сви рамене и попита: "С кого да разговарям?". Участниците в протеста той бе нарекъл пионки на Държавния департамент на САЩ, стремящи се към насилия провокатори и бъбриви глупави маймуни от киплинговата "Книга за джунглата". С нервен тон той отбеляза, че е приел символа на протеста - бялата лентичка, закачена на реверите, за презерватив.

Това, че на 5 декември в началото на протестите Навални ревеше в микрофоните: "Ще прегризя гърлото на тези говеда", и това, че на следващите два дни полицията арестува на протестите почти хиляда души, разбира се, само наливаше масло в огъня...

... В понеделник Путин слага ръка на конституцията, а след това отива да отпразнува встъпването си в длъжност на прием с патица, пюре от авокадо, филе от есетра и най-хубавите руски вина.

В същото време Русия ще продължи да стои на кръстопът. Опозицията може да поеме по пътя на мъчително бавния, но конструктивен път на гражданската активност, по който тя вървя през последните месеци, или да се разпръсне на сърдити радикали и на изплашено от техните действия болшинство.

До какво е водило това в миналото - вече знаем.

Що се отнася до Кремъл, той зае ясна позиция. Путин с неговото захласване по антични амфори и лова на тигри пред възхитената публика се придвижва към мрачно-комичната театралност в стила на Кадафи. Когато хаосът от Блатния площад се пренесе на московските улици, путинският прессекретар Дмитрий Песков каза с удивителна прямота по телеканала "Дожд": "Според мен полицията действа меко. Бих искал да бе действала по-твърдо".

В отговор един от опозиционните блогери написа в Туитър. "Какво значи по-твърдо? Да стрелят, що ли".

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?