Владимир Путин тревожи съседите си

Противно на френския президент Жак Ширак и на германския канцлер Герхард Шрьодер, ръководителите на страните от Централна и Източна Европа не са така благоразположени към руския президент Владимир Путин. Въпреки че засвидетелстваха съпричастност с руснаците при трагичните събития в кризата със заложниците в Беслан, Северна Осетия, те следят със загриженост авторитарните забежки на Кремъл.

Обявените от Владимир Путин политически реформи, премахването на прекия избор на губернаторите, промените в закона за избиране на федералния парламент, чиято цел е да бъдат премахнати малките опозиционни партии, убедиха източноевропейците, че Русия обръща гръб на подетите преди повече от десет години демократични промени. "Това е тревожно не толкова за Полша, колкото за самата Русия. Премахването на демокрацията няма да послужи на Русия и няма да доведе до победа срещу тероризма", заяви полският заместник-министър на външните работи Адам Ротфелд.

Печатът в новите членки на Европейския съюз е още по-критично настроен от политиците, които са принудени да показват сдържаност, за да не влошат и без това напрегнатите връзки с Москва.

Адам Михник, главен редактор на ежедневника Газета Виборча и бивш дисидент, отказва да прави сравнения между Путин и Сталин. Той отбелязва обаче, че руските нападки срещу полските медии по неприятен начин напомнят за лошите навици от съветско време: "Който си спомня за стагнацията от времето на Брежнев, познава добре тези инсинуации и заплахи", пише той.

Историята играе основна роля в преценката на политиката на съседа. Поляците, но също балтийците, чехите и унгарците, все още са белязани от събитията след Втората световна война. Те не са забравили руското господство над страните им и всеки знак, който им напомня за миналото, моментално се интерпретира като руско желание да се постигне, дори и непряко, контрол над региона.

Тази чувствителност е непозната за западните европейци, които продължават да живеят в еуфорията, последвала Студената война и засвидетелстват виновно снизхождение към руските управници и, в частност, към Владимир Путин. Цинизмът, с който той използва кървавата развръзка със заложниците в Беслан, за да укрепи властта си, не ги разтревожи, а затвърди мнението им, че в крайна сметка руснаците още не са дозрели за демокрацията.

От друга страна на сегашните руски ръководители им е трудно да се съвземат от загубата на източноевропейската преграда, която трябваше да предпазва СССР от западния империализъм. Те успяха някак да приемат еманципацията на така наречените народни републики, но им е трудно да преглътнат независимостта на трите балтийски републики и използват рускоезичните малцинства, особено в Латвия и Естония, за да умножат проблемите пред тези страни.

Москва все още е основният доставчик на енергийни източници за Централна и Източна Европа и смята, че това ще ѝ позволи да упражнява натиск върху страните от региона. Руското раздразнение стана още по-голямо, когато бившите сателити на Русия се присъединиха към ЕС и НАТО.

Новите посткомунистически ръководители в Централна и Източна Европа обаче не са единни в критиките срещу Русия на Путин. Не е учудващо, че сред подписалите международната петиция "Нека спрем да прегръщаме Путин" личат имената на Адам Михник, на бившия министър на външните работи на Полша и сегашен евродепутат Бронислав Геремек и на бившия чешки президент Вацлав Хавел.

За сметка на това сегашният чешки президент Вацлав Клаус има по-силово разбиране за демокрацията и не вижда нищо лошо във втвърдяването на руския режим.

По същия начин, някои държавни и правителствени глави в Източна Европа, които от прекалено желание да се харесат се присъединиха към американската война срещу терора, сега са притеснени, когато става дума да осъдят начина, по който Путин се опитва да реши чеченската криза.

Като цяло обаче най-новите тенденции в Русия будят загриженост в страните от Централна и Източна Европа. Причините са както вътрешни, така и външни. Има опасения, че втвърдяването в руските позиции ще бъде съпроводено от по-агресивно отношение към страните, които по времето на Елцин бяха наричани от Кремъл "близка чужбина".

За новите членки на ЕС, както и за България и Румъния, които трябва да се присъединят през 2007 г., стабилизирането на източните пазари е от първостепенно значение.

Бъдещето на Украйна, където скоро ще бъдат произведени президентски избори, ще бъде решаващо за целия район, обхванат между настоящите граници на ЕС и Русия. Поляците следят особено внимателно събитията в Украйна и са положително настроени към възможността един ден страната да влезе в ЕС. За Полша това ще бъде гаранция за демократизацията на Украйна и за нейната независимост. Това ще означава и провал за всеки опит за възстановяване на Руската империя.

Не е случайно, че неотдавна във Варшава полският премиер Марек Белка и естонският му колега Юхан Партс призоваха за общи действия на ЕС по отношение на Русия.

Новите източноевропейски членки на Съюза ще настояват за по-строга политика към Русия, докато Франция, Германия, Италия, Великобритания и другите, търсят по различни причини благоразположението на Москва. Те ще настояват съседските отношения със страните от буферната зона да присъстват постоянно в дневния ред на ЕС. Страните от Централна и Източна Европа имат опит и смятат, че връзките им с Русия трябва да зависят от нейното отношение към тях, а не обратно, както традиционно се възприема от големите европейски сили, чиито интерес към Украйна, Беларус или Молдова често се подчинява на връзките с Кремъл.

По БТА