Владимир Титов, посланик на Руската федерация в София

- Лично мен - не. Повече ме безпокои общата ситуация - от това, което напоследък се изписа в много вестници, се създава впечатлението, че няма нищо друго освен коварни замисли в двустранните отношения. Безпокои ме този общ фон. Във вашия вестник имаше публикации, които изтъкваха, че Русия винаги действа против интересите на България. А това е твърде погрешна посока на разсъждения.

- Но срещу Яни Янев има повдигнати обвинения за издаване на секретна служебна информация.

- Засега аз се опирам на официалното изявление, че около посолството е задържан човек и към него са предявени обвинения, свързани с документи. Но защо веднага се прави изводът, че щом това е станало близо до нашето посолство, то непременно въпросният човек е търсил връзка с посолството на Русия?! В района има и други посолства, нали.

- Това звучи малко като шега...

-Не, аз засега не виждам основание за коментар по случая.

- Напоследък често се говори и за друг човек, свързан с руското посолство - става дума за военния аташе Владимир Ломакин. Припомня се причината за отпътуването му от Варшава. Чуват се и гласове, че не е уместно той да продължава да бъде на работа в дипломатическата ви мисия. Какво ще кажете за това?

- Ще кажа, че г-н Ломакин никога не е бил обявяван за персона нон грата, докато е бил на работа в Полша.

- Т. е. не е вярно това, което се говори за него?

- Това е много добре известно, включително и на полските власти. Затова се чудя, че въобще се говори по този въпрос.

- Значи не отговаря на истината, че Владимир Ломакин е бил принуден да напусне Полша, след като е бил уличен в несъвместима дейност.

- Ломакин никога не е бил обявяван за персона нон грата.

- Според някои сведения кметът на Москва Юрий Лужков си е тръгнал от България неудовлетворен. В московски вестници се прокрадва критичен тон към отношението на българските домакини към него. Не мислите ли, че това е плод и на неизживените стереотипи за отношенията между големия и малкия брат?

- Не бих искал да обиждам журналистите - нито руските, нито българските. Но човек често се сблъсква с такава ситуация - участва в преговори, а на следващия ден отваря вестника и отразяването им там не съвпада с онова, което се е случило. По мое мнение визитата на кмета Лужков беше твърде успешна. На първо място, защото той имаше възможност да обсъди редица конкретни неща по двустранното сътрудничество на София и Москва, за размяната на собственост, което да улесни бизнесконтактите. Присъствах на всички разговори и мога да кажа, че Юрий Лужков не е искал от никого политически отстъпки. Обсъждаха се конкретни теми, не по всички позициите ни съвпадаха. Не е имало и никакъв политически натиск на големия брат върху малкия. Между другото, винаги щом има взаимоотношения и евентуален спор между „голям" и „малък", неизменно симпатиите са на страната на малкия, независимо кой е правият.

- В политиката обаче това не е утеха.

- Мисля, че това важи и за живота, и за политиката. Затова е по-удобно да си по-малкият.

- Излиза, че стереотипите могат да бъдат и изгодни?

- Е, това са различни неща. Във всеки случай невярно е впечатлението, че възприемаме България като по-малък брат. Образно казано, допреди десетина години бяхме твърде близки, като едно семейство. А когато в семейството възникне спор и дори се стигне до развод, заради силните емоции той се преживява много по-болезнено, отколкото конфликт между съседи. Но ние отдавна сме оставили зад себе си емоционалната нагласа. Ако някой в Русия възприема България като „близка чужбина", убеден съм, че в основата на това не лежат имперски амбиции, а искрена симпатия към вашата страна.

- В такъв случай излиза, че казаното неотдавна от руския президент Путин, че е време Русия да преодолее имперския си манталитет, вече започва да намира реално приложение?

- Ние нямаме имперски амбиции, имаме национални интереси. Те са малко или повече около границите на държавата. Естествено нашите национални интереси не свършват до държавните ни граници. Аз бих цитирал друго изявление на президента Путин, че Русия ще си сътрудничи само с източноевропейските държави, които имат желание за това. Никого няма да караме насила.

- А кои са тези държави, по ваша преценка?

- Смятам, че не сме изчерпали всички възможности за сътрудничество с балтийските републики.

- Балтийците обаче изтъкват, че именно рускоезичната част от населението в техните държави усложнява евроинтеграцията им.

- Въпреки всичко аз смятам, че непреодолими проблеми между нас няма. Никой от наша страна не поставя под съмнение, да кажем, българските национални интереси и суверенитет. Но нас ни обвиняват, и то без всякакви доказателства, че нашата цел е в разрез с вашите национални интереси.

- А как стои въпросът с НАТО? Лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов сравни разширяването на пакта с аншлуса на Австрия. Генералният секретар на алианса Джордж Робъртсън обаче увери, че разширяването е и в интерес на Москва, тъй като ще създаде зона за сигурност в Централна Европа?

- Гледаме на НАТО като на реален фактор в европейската и световната действителност, взаимодействаме си с алианса по много въпроси, включително и за стабилизация на положението на Балканите. Това обаче не означава, че нямаме и разногласия. Едно от тях е идеята за разширение на НАТО към границите на Русия. Не забраняваме на никого да избира пътища и средства за осигуряване на националната си сигурност. Не оспорваме на България възможността да се присъедини към НАТО. Но по отношение на разширяването на пакта вземаме предвид и определени моменти, свързани с нашата безопасност.

- Какво именно?

- Нашите военни изтъкват обстоятелството, че НАТО приближава базите си до руските граници. А това е потенциална опасност. Вторият важен момент е, че в концепцията за действие на НАТО нищо не се е променило. Преди пактът заявяваше, че опасността идва от СССР и Варшавския договор. Сега НАТО говори, че опасността идва от Изток. Ние пък казваме, че в Европа никой никого не застрашава.

- Добре, ако вече никой никого не заплашва в Европа, защо Русия лансира проект за европейска противоракетна отбрана?

- Ние не правим от нашия проект противовес на американските планове, а предлагаме заедно да помислим за решаване на задачите, които САЩ биха искали да реализират, но въз основа на ревизия на договора за противоракетна отбрана от 1972. В Европа наистина никой никого не застрашава, Русия също е част от Европа. Но да вземем натовската програма Партньорство за мир. Тя често провежда ученията си в близост до руските граници, а не в близост до Испания или, да кажем, Куба. Да вземем разширяването на НАТО с балтийските републики. Това е близо до Москва, до Санкт Петербург. В Литва, Латвия и Естония има построена от СССР инфраструктура, която потенциално може да бъде използвана против Русия.

- Как би реагирала Москва на разполагането на натовски бази в България, която също желае да стане част от пакта?

- Да се говори за бази е малко остаряло. В момента общата линия е насочена към съкращаването им по целия свят. Базите бяха важни в периода на студената война, държавите си дават сметка, че военните бази по-скоро нагнетяват напрежение.

- Но базите съществуват, Русия също трудно се отказва от своите в чужбина - например в Грузия?

- В Грузия базите съществуват включително и в интерес на Тбилиси.

- Все едно, тях ги има.

- Да, но там ситуацията е малко по-различна.

- А по отношение на България?

- Предпочитам да коментирам чак след като България евентуално вземе решение за разполагане на натовски бази. Всяка държава е свободна да избира линия на поведение. Но ако това поведение е в ущърб на общоевропейската стабилност и безопасност или на тази на съседите, това вече не е хубаво.

- Как тогава да тълкуваме едностранното предложение на председателя на руската Дума Генадий Селезньов България да се присъедини към голям панславянски съюз? Президентът Елцин също покани България в СССР-2. А миналата година г-н Ломакин на среща с български леви симпатизанти е застъпил същата теза?

- Ето че пак цитирате името и становище на военния аташе Ломакин. Преди всичко трябва да сме наясно какво точно е казал той. Аз самият често се сблъсквам със ситуации, когато казвам едно, а после в пресата излиза, че съм казал нещо по-различно. Руските политици и парламентаристи, както и в България, имат право да изразяват мнение.

- Но това не са случайни хора?

- И у вас се чуха декларации, например, относно самоопределението на Косово, но това не повлия на позицията на изпълнителната власт в България. Искам да акцентирам, че ние не мислим за никакво възраждане на Варшавския договор. Нямаме планове в подобна посока и не трябва да се мисли абстрактно за каквото и да било, ако няма еднопосочен интерес и у нашите партньори. Същевременно понятието за дружба е много силно и аз не виждам нищо лошо в това.

- Дружбата обаче не е пазарно понятие.

- Учудвал съм се как при обсъждане на делови въпроси, когато българската страна иска да издейства някакви икономически отстъпки, често се позовава на нашата дружба.

- Значи, ние, българите го правим, щом ни е изгодно, така ли?

- Многократно съм виждал такива тези, използвани от българската страна като аргумент в двустранни документи, докато Москва говори за пазарни отношения. За мен най-важното е цялата гама двустранни отношения да са на чисто пазарна основа, защото тя предполага определена предсказуемост и стабилност на икономическите отношения.

- В България темата за т. нар. възродителен процес е много деликатна. Напоследък се заговори по- усилено, че граждани на Руската федерация не искат повече да бъдат наричани татари и настояват да се възстанови предишното наименование болгар, премахнато през 1920 от Сталин.

- Руската държава вече не класифицира гражданите по национален признак - в руските паспорти няма графа „националност". Нямам никаква информация доколко такъв въпрос е наистина актуален. Според мен мащабите на този проблем са твърде преувеличени.

- Мислите ли?

- Да. Но ако хората се чувстват исторически свързани с определен етнос и желаят да развиват своя собствена национална култура и т. н., държавата им оказва пълно съдействие. Аналогично - в България живеят 25-30 хил. руски граждани и те също искат да имат достъп до руската култура.

- Става дума, че жители на днешната република Татарстан, създадена с декрет върху територията на волжките българи, против волята им са наричани татари.

- По паспорт всеки, който живее в Руската федерация, е руски гражданин. А какъв се чувстваш - узбек, татарин или нещо друго, това си е твоя работа. Евреите например създават свои организации.

- Не става дума за такъв тип структури. Ако човек иска да подчертае корена и потеклото си, как може да го направи?

- Зависи от човека. Може да излезе на улицата и да заяви „Аз съм българин!" Може да сформира партия.

- В какъв смисъл партия?

- И в България съществуват например ромски обединения. Това не е забранено. Има отделни по- активни личности, но не съм чувал за масово движение за такова етническо самоопределение. Ако се задълбочим, не е сигурно какви корени ще открием за себе си.

- Значи по- добре е да не се задълбочаваме в произхода си?

- Всички произхождаме от Адам и Ева. Някой може да заяви, че е потомък на марсианците и да си направи организация, която също ще бъде надлежно регистрирана.

- А може би т. нар. татари се страхуват масово да заявят желанието си да се наричат волжки българи?

- Бих казал така - бедата в Русия днес произтича от това, че никой от нищо не се страхува.

- Според журналиста Андрей Бабицки Чечения е голямата метафизическа грешка на Русия. В този смисъл не е ли парадокс, че във вашата страна никой от нищо не се страхува?

- Не мога да коментирам изказванията на всеки журналист.

- Но Бабицки има личен опит, получил отзвук и в чужбина.

- Проблемът с Чечения е в това, че твърде късно започнахме да се занимаваме с него. Но вече има положителни изменения в сравнение с това, което беше преди 2- 3 години.

- И не смятате, че Чечения е изгубена за Русия?

- Бих се отнасял към това с повече оптимизъм. От няколко години аналитици пророкуват, че Русия ще се разпадне, че след година ще има масов глад. Но прогнозите им не се сбъднаха.

- Може ли да се прави паралел между реформите в Русия и България?

- Общото е, че реформите не ни се удават леко. В Русия всички политически сили се обединяват около нуждата от реформи, като същевременно се изтъква, че те трябва да са социално ориентирани. Аз не просто абстрактно подкрепям ставащите във вашата страна промени, а дълбоко ги съпреживявам, знаейки от опита на своите съотечественици колко труден е избраният път. Желая на българите успех в осъществяването на набелязаните планове.

- Обикновено търсенето на по-лек преход е свързано с популизъм и забавяне?

- Там, където започва популизмът, реформите свършват. Според мен началото на промените в Русия беше по-силно, отколкото в България, тук имаше забавяне, включително и в приватизацията. У нас тя приключи по същество преди няколко години.

- Според някои анализатори проблемът на Русия е в това, че политическата борба се води между бивши и настоящи комунисти.

- След като в СССР 18 милиона души са били членове на компартията, естествено е мнозина от руските комунисти да са активни участници в обществените процеси. Но те не бива да се отъждествяват с върхушката. Сред тях има много честни хора.

- Като казвам комунисти, нямам предвид, че те са непременно нечестни.

- Става дума за това, че, от една страна, идеята за равенството, доведено до абсурд, води до див комунизъм. А другата идея - за свободата, доведена до абсурд при отсъствие на равенство, е равна на див капитализъм. Светът вече се насочи към разумно съчетание на свободата и равенството. Пример е Швеция. Не става дума за стари и нови комунисти, а за консолидация на обществото.

- А може ли общество, което 70 години е било консолидирано чрез плашилото на врага, лесно да се приспособи, след като врага вече го няма?

- Ако нещата в обществото и държавата не вървят, тогава се търсят стимули за неутрализирането на ситуацията и за консолидация, като се използва образът на врага, срещу когото населението се обединява. Днес Русия няма врагове.

- И не счита НАТО за враг?

- Не.

*Със съкращения от вестник "Демокрация" - 20.03.2001