Властите подслушват повече от необходимото

Властите подслушват повече от необходимото
Г-н Нотев, имат ли българските служби уклон да подслушват повече от необходимото?

Да. Степента на категоричност на това твърдение обаче може да бъде определена от данните, които ще получим за подготвяния отчет за календарната година. Тази тенденция се е развивала във времето и не е отсега. Специалните разузнавателни средства (СРС) не се използват като единствена и последна възможност в усилията да се съберат доказателства, когато става дума за защита на националната сигурност или разкриването на тежката организирана престъпност.

Имам усещане, че до този способ се прибягва, защото той е по-лек за хората, върху които лежат тези отговорности. Те прибягват до СРС понякога без да минат традиционния следствен път за разкриване на престъпленията. Това е безспорно. Вероятно тенденцията, започнала в предишни години, ще бъде потвърдена и от нашия отчет за 2010 г.

В Закона за СРС изрично се казва, че тези средства се прилагат като последна мярка, т.е., когато няма как да се приложат останалите способи в наказателния процес. В този смисъл законодателят е свършил своята работа. Остава законът да бъде се спазва, а контролът вече е работа на нашата комисия. Досега комисията се структурираше и определяше насоката на своята работа, затова ние не можем да кажем, че сме направили тематични или изненадващи проверки. Едва след като свършим това, ние ще можем да кажем дали законът е спазен, както и дали употребата на СРС в един или друг случай е било единственото възможно средство, което отново връща въпросът за спазването на закона.

Как е възможно да се ограничи употребата на СРС-та?

Досега сме обсъждали два начина. Заявителят на СРС трябва да получи санкцията на определен съдия от окръжния съд в съдебния район. Ние наблюдаваме почти пълно отсъствие на откази от страна на съдиите. Досегашните обяснения за това не ни удовлетворят. Практиката в момента е, че когато няма спазване на процедурата, съдията просто връща оперативния работник с устен отказ или с формален такъв.

Тази практика не бива да продължава. Съдът трябва да излиза с изричен мотивиран акт във всички случаи. Това е нужно, за да видим къде най-често се допускат нарушения. Тази информация е нужна основно за всички институции и служби, които се занимават с тази дейност, за да коригират своите практики. Съдията трябва да бъде този филтър, който да намали броя на разрешените СРС-та.

Другата възможност е контрол чрез бюджета. Трябва да се сложи точно ограничение на средствата, които могат да бъдат употребени за подслушване от всяко едно звено в системата. Проблемът е, че може да дойде момент, в който парите ще свършат, а ще бъде наложителна употребата на СРС. Трябва да има гъвкавост, някакъв буфер, който да поеме разходите в такива случаи.

Важна е самодисциплината на службите, както и дисциплината, която трябва да им бъде наложена отвън. Разбира се, ако не им стигнат парите, това не означава, че националната сигурност ще бъде поставена под някакъв значителен риск, защото е вярно, че този въпрос въобще нямаше да бъде поставян ако няма усещане, че имаме една прекомерно лека процедура, при която се достига до подслушване и проследяване. Прилагането на СРС-та е погазване на права не само за конкретното лице, а и на много други подслушването на много други хора покрай него, за които съдът не е издавал разрешение.

Разбират ли отговорните хора в държавата нуждата от промяна?

Поне декларират нуждата от промяна и заявяват, че са готови да се ограничи само до необходимото приложно поле на специалните разузнавателни средства. Оттук нататък обаче, според мен, не е възможен контрол върху ръководител от такова ниво (главен прокурор, вътрешен министър, шеф на ДАНС - бел.ред.) по отношение на това всеки път СРС-та се използват законосъобразно и дали те единственият възможен начин за събиране на доказателства.

Вътрешният министър, дори и да декларира, че трябва да се ограничат СРС-тата, няма как да издаде пряка заповед за тяхното намаляване.

Отговорният съдия, какъвто по презумпция трябва да бъде всеки български съдия, би следвало да промени мисленето си и ролята си в тази процедура. Съдиите трябва да спрат да разписват формални позволения под предлог, че не са запознати с цялото производство. Ако не се пречупи мисленето на съдиите и те не разберат, че са последната преграда преди злоупотребата с права на гражданите и на неограничен брой субекти, тогава няма как да се служи надеждна преграда.

Какви са най-фрапиращите случаи на нарушения?

Единственият сериозен проблем е прекомерно увеличения брой на СРС-та. При работата на комисията ние не сме се натъквали на грубо погазване на права. Това се дължи и на опитността на службите, които боравят със СРС. Те добре познават етапите, през които трябва да минат и съответно да отбелязват всичко в регистри и дневници, включително и дневници, които сочат кои СРС-та са станали веществени доказателства и кои не. Когато работата на комисията се свежда до това да проверяваме тези регистри и отчети, ние не сме констатирали неграмотност и некомпетентност при воденето на тези регистри. Надяваме се, че те отразяват истината.

Смущаващ обаче е общият обем на СРС. Той не може да бъде прикрит и манипулиран. За миналата година имахме един отчет, който сочи около 10 000 СРС-та. Това число не може да бъде автоматично отнесено към броя на лицата, към които са прилагани СРС-та, защото по отношение на едно лице са прилагани по няколко различни видове СРС-та. За тази година ръководителите на институциите поеха ангажимент статистиката да бъде много по-подобрена, за да направи и по-конкретни изводи, да се каже колко граждани са били подслушвани и проследявани.

Очакванията за тази година са абсолютния брой СРС да нарасне и вместо 10 000, сигурно ще бъде 11-12 хиляди. През 2011 година ние смятаме да заложим на внезапните проверки.

Защо досега проверките не са били внезапни?

Нямаше как да стане, защото досега комисията работеше без установена практика и структура. Липсваше и нужния опит на експертния екип, който бе назначен към парламентарната комисия на квотен принцип, по предложение на всяка парламентарна група.

Материята, която е обект на проверка, е с поверителен характер. Трудно можем да си представим, че полицейските управления по места ще отворят широко вратите за подобно проверка без да имат благословията на централното ръководство от София.

Сега уведомяваме вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС, че предстоят такива проверки. Стараем тези срокове от предупреждението до самата проверка да бъдат максимално скъсени, но те не са дотолкова скъсени, че да направим невъзможно едно телефонно обаждане, за да се подготвят проверяваните структури.

В разговор с главния прокурор решихме да сформираме смесени екипи, за да гарантираме внезапността на проверките като се обезпечи това своеобразно нахлуване в служебните кабинети. Това може да стане само с участие на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Няма как да си представим обаче, че ще имаме правомощията веднъж и завинаги да нахлуваме в тези помещения, тези служби има своята самостоятелност и дефинираното от закона доверие към тях.

Смисълът на тези проверки е да се проверят деловодни книги, които са дължими по закон. През изминалата година бяха проверени всички областни дирекции, окръжните съдилища и остана само София-област. Имаме една завършена програма за проверки на всички регионални структури, които работят по закона за СРС. През 2010 г. се създаде възможност с разрешението на районните съдилища да се вадят разпечатки. Това засега е непроверена територия.

Може ли да се говори за пик в употребата на СРС-та през изминалата година?

Да. Ние вече казахме, че има тенденция към увеличаване, която е непрекъсната и постоянна. Моето усещане е, че ще бъдем изправени пред нов връх през тази година, но все пак мисля си, че няма да се наблюдава рязко покачване на броя. По-скоро ще наблюдаваме продължаване на тенденцията.

Разговорът за СРС започна отново заради случая с лекарите в Горна Оряховица. Какво направи комисията по този въпрос?

Въпреки напрегната програма на парламента, членовете на комисията успяхме да направим едно неформално събиране и решихме да изпратим запитване. Изпратеното писмо до МВР и прокуратурата получи своя отговор точно преди коледните празници. С него питахме дали получените СРС-та са получени по законен път, дадено ли е разрешение за тях и дали тази информация е декласифицирана. Ние получихме много ясен отговор, че тази информация е получена по законен начин в рамките на досъдебно производство и тя е декласифицирана.

По общо решение на членовете на комисията решихме да попитаме с какъв предмет е това наказателно производство, за да разберем дали това СРС е разпоредено не само законосъобразно, а и целесъобразно, което ни връща към началото на нашия разговор. Отговорът трябва да в първите работни дни на парламента. Главният прокурор Борис Велчев ни потвърди, че по този случай има и преписка (проверка - бел.ред.). В разговор с членовете на комисията той сподели, че неговото впечатление е, че това СРС е изпълнено при спазване на законовата процедура.

Още по темата
Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?