Властите са готови да следят недостига на лекарства, но аптеките имат резерви

Има ли контрол над фалшивите медикаменти у нас се оказа спорно

Властите са готови да следят недостига на лекарства, но аптеките имат резерви

Здравните власти имат готовност да започнат да тестват новата онлайн система за проследяване на недостига на лекарства от февруари. Тя ще бъде изпробвана първо пилотно сред по-малък брой производители, дистрибутори и аптеки, след което трябва да заработи ефективно и въз основа на данните от нея да се спира износа на дефицитни лекарства. Това обявиха в сряда от здравното министерство и Изпълнителната агенция по лекарствата.

Проблемът с липсващите в аптеките лекарства стои от години на дневен ред, тъй като около 50-60 медикамента са обект на засилен реекспорт. Заради по-ниските цени у нас търговци ги изкупуват легално и нелегално и препродават в страни от Западна Европа, печелейки от разликата. А пациентите у нас имат сериозни трудности с намирането им.

“Електронната система, проследяваща движението на лекарствата от вноса до евентуалния му износ, вече е разработена и предстои да се тества с участниците в бизнес процеса, ще се даде достатъчен срок за всички, за да могат да въведат първоначалната информация в системата и когато тя започне да работи нормално, ще бъде въведена в експлоатация“, каза зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева.

Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов съобщи, че “предстои в кратки срокове да започне тестов период с малък брой участници – производители на лекарства, търговци на едро и аптеки“.

“Системата представлява онлайн платформа, в която производителите, търговците на едро и аптеките ще подават информация за наличните в страната количества. Информация ще се подава и от НЗОК и МЗ. На база тези данни ще се прави анализ на наличностите и ще се генерира забранителен списък за продукти, които не са в достатъчни количества на българския пазар. Така че, когато продукт попадне в този списък, той няма да може да бъде изнасян от страната“, обясни Кирилов. Системата се изгражда от специалисти на ИАЛ и МЗ.

В аптечния бранш обаче имат резерви към въвеждането на новата система, тъй като освен нея през февруари влиза в сила и системата за верификация за предотвратяване на достъпа на фалшиви медикаменти на пазара. Според фармацевти всички нови изисквания вкупом създават твърде голяма административна тежест за бизнеса, който трябва за своя сметка да адаптира софтуера си към новите системи за проследяване на недостига и верификацията. Системата за проследяване на недостига освен това изисква ежедневен отчет от страна на аптеките за доставените и продадени количества, а при неизпълнение са заплашени от солени глоби. Неясно остава и как двете системи ще обхванат цялата аптечна мрежа при наличието на аптеки без компютър и интернет.

“Нито едно от изискванията - и по отношение на верификацията, и по отношение на системата за проследяване на недостига, и по отношение на връзката на фискалните устройства с НАП, не е страшно. Но всички взети заедно утежняват много бизнес средата. От една страна ни вменяват разходи, а от друга страна ни отнемат приходи – защото се отнемат отстъпки на дистрибуторите за аптеките по наредба на здравното министерство и таксата от 2 лева за обработка на рецепти“, коментира Николай Костов, собственик на веригата “Ремедиум“ и председател на Асоциацията на собствениците на аптеки.

По думите му е излишна тежест аптеките да докладват наличните количества за всички над 2000 продукта от позитивния лекарствен списък, както е записано в закона, вместо 50-60 лекарства, които са предмет на най-засилен реекспорт.

Според директора на ИАЛ "идеята на новата система за проследяване на недостига е да бъде максимално адаптирана към наличните софтуерни системи, така че да не се изискват допълнителни усилия от страна на участниците в системата". "Надявам се, че тя няма да бъде сериозно затруднение за тях", коментира Богдан Кирилов.

Спор има ли контрол над фалшивите лекарства у нас

Кирилов съобщи още, че Агенцията по лекарствата изследва “поне 100 опаковки годишно“ от различни лекарствени продукти и в последните години не е засичала фалшиви медикаменти.

За сравнение на верификация у нас по европейския регламент от 9 февруари подлежат 180 млн. опаковки лекарства по лекарско предписание годишно. Те ще са защитени с нов 2D код, който ще гарантира, че достигат по контролиран път от производителя, през дистрибуторите и аптеките до пациента и той получава оригинално лекарство.

“Ние имаме годишен план за надзор на пазара, при който се прави анализ на различни лекарствени продукти от различни терапевтични области. През последните години при този планов надзор не са установени нарушения. Продуктите, които са иззети за анализ отговарят на изискванията и на стандартите. Освен това работим съвместно с Европейския директорат по качество на лекарствата, с който също се осъществява надзор на пазара и когато има данни и сигнали от различни участници в тези процеси се осъществява контрол. Действително, няма голям брой установени нарушения и няма доказани фалшифицирани лекарствени продукти“, обясни Кирилов.

Според представители на аптечния бранш данните за между 1% и 4% фалшиви лекарства в ЕС са силно преувеличени за българските условия, защото това би означавало у нас да се продават милиони опаковки фалшиви лекарства, а това не е така.

На обратното мнение е председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев, според който “в България е пълно с фалшиви лекарства“. До този извод той е достигнал, посещавайки редовно фитнес зали, в които се продават медикаменти с неясен произход. И след въвеждането на системата за верификация, обаче, въпросните субстанции от фитнес залите няма да подлежат на контрол.

Хасърджиев даде пример с няколко известни от последните години случаи на контрабанда на лекарства и коментира, че единствената причина властите у нас да твърдят, че няма фалшиви лекарства, е защото не упражняват контрол. 

Още по темата
Още от България