Властите ще дебнат от 24-метрова кула кой гори отпадъци във "Факултета"

За първи път високите съоръжения напускат гористите местности и влизат в града

Столична община прибягва до нестанадртни практики, съчетаващи похвати от древността с модерни дигитални решения, в опита си да ограничи незаконното изгаряне на отпадъци, а оттам и да намали замърсяването на въздуха в града. В четвъртък общината съобщи, че 24 -метрова наблюдателна кула, наподобяваща далекопровод, ще се следи за нерегламентирано горене на отпадъци на открито на територията на кв. "Факултета".

Високи наблюдателни кули са строени предимно през Средновековието и действително са били работещо решение в очакване на врага. Изградената от Столична община обаче ще следи отвисоко за пламък и залага на модерни решения.

"Става дума за интегрирана система от камери, която следи за цялото горене, което се извършва на открито пространство. Софтуерът засича точното място на източника и алармира", обясни Красимир Димитров, директор на  дирекция "Аварийна помощ и превенция" Красимир Димитров.

Кулата е изградена точно в този ромски квартал на града, защото оттам имало най-много сигнали за горене на открито, мотивира се администрацията на Йорданка Фандъкова. Високо 24 метра съоръжение ще бъде издигнато на най-високата точка в район "Красна поляна".

Кулите за първи път напускат горските територии

Оказва се, че това е четвъртата територия на Столична община, в която ще има висока противопожарна кула, която се следи от аварийните екипи на Столична община. Досегашните 25-метрови съоръжения обаче бяха монтирани в гористи местности - връх Готен, Стара планина при град Бухово, село Плана в местността "Манастирище" в едноименната планина и село Бистрица в местността "Цари връх" на Витоша.

Първите три кули бяха финансирани по Програмата за развитие на селските райони по проект "Устойчиво управление на горите и опазване на околната среда чрез създаване на система за превенция на ранно оповестяване - противопожарна защита". За целта са усвоени 300 000 евро.

Кули, вместо "зелен билет"

Около 10 пъти тази зима София бе сред градовете в света с най-голямо замърсяване от фини прахови частици и дори "засрами" мегаполиса Делхи в Индия. Въведената неотдавна мярка "зелен билет", на която бяха възлагани надежди да изкара столичани от колите, обаче не бе задействана нито веднъж.

"Зеленият билет" позволява в дните с много запрашен въздух да се ползва градския транспорт на еднодневна цена от 1 лев.

В същото време основната мярка на общината за борба с фините прахови частици - смяната на мръсните печки, бележи слаби резултати. За целта има осигурени средства по два европроекта, директно от Брюксел по програма Life и от оперативната програма "Околна среда", по които общо са предвидени 77.3 млн. лв. От 55 000 домакинства, отопляващи се на дърва и въглища, едва близо 5700 заявиха интерес по двете програми или едва 10.3 на сто.

Столична община пилотно стартира от тази година и два автобуса, които да извозват ученици до две централни софийски училища и да спестят трафика на родителите им по два пъти на ден до центъра на града. Подобна мярка обаче би имала някакъв реален ефект за въздуха в столицата, ако се приложи за всички софийски училища.


До момента кулите на Столична община бяха само в гористи местности.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Прави ли са да протестират превозвачи, таксита и транспортни синдикати?