Властите снеха риска за свободата на медиите в българския GDPR

Властите снеха риска за свободата на медиите в българския GDPR

Предстоящите промени в Закона за защита на личните данни ще бъдат значително коригирани, след като в първоначалния си вариант бяха значима заплаха за свободата на медиите и възможността на журналистите да вършат работата си.

Очевидно ресорната Комисия за защита на личните данни, която е автор на промените, се е съобразила с част от критиките. Това става от окончателния вариант на проекта, който правителството внесе в парламента.

Целта на закона е България да адаптира европейския Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), който влезе в сила през май т.г.

В проекта е записано, че при обработване на лични данни за журналистически цели няма да е необходимо журналистът да иска съгласие. Фоторепортерите и операторите също няма да искат съгласие, когато снимат някого. Същото правило важи при обработване на данни за академичното, художественото или литературното изразяване

Медиите ще имат право да откажат на човек, който иска да изтрият името му от публикацията. Комисията за защита на личните данни няма да може да задължава журналистите да разкриват защитените си източници на информация.

В закона все пак е направена уговорката, че тези изключения ще важат, когато журналистът е действал законосъобразно, т.е. спазил е правото за "неприкосновеност на личния живот".

Премахната е и заплахата от затваряне на публичните регистри, което е организирано по търсене с единен граждански номер (ЕГН). Затова предупреждаваше "Програма Достъп до информация".

Премахнато и изискване за назначаване на длъжностно лице по защита на данните при обработване на личните данни на над 10 000 души, срещу което се беше обяви бизнесът. Това би спестило сериозни разходи на повече фирми, които поддържат сайтове с необходима регистрация. Заради множеството критики отпада и долният праг от 10 000 лева на глобите за нарушения на GDPR, който го няма в европейския регламент. Управляващите са решили, че е напълно достатъчно да препратят закона към санкциите в самия регламент.

Иначе GDPR въвежда огромни санкции при нарушения, свързани с обработването и съхраняването на личните данни. Те достигат 20 млн. евро или до 4% от световния оборот на компаниите за предходната година. Налага се по-голямата глоба. GDPR дава и опция за фиксиране на двойно по-нисък таван на глобата до 10 млн. евро или до 2% от оборота.

Новият проект обръща и специално внимание на информация, която съдебната система подава към обществото. В него се предвижда, че лични данни може да не бъдат заличавани, ако с това би се създал риск за националната сигурност, независимостта на съдебната власт и съдебните производства. Данните няма да се крият, ако засягат всякакви цели от широк обществен интерес, включително от важен икономически или финансов интерес. В това число влизат паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?