Властта даде старт на предизборната кампания с медийното събитие "Открито управление"

БСП и ДПС дадоха неофициален старт на кампанията си за евроизборите със среща, на която събраха главни редактори и журналисти от повечето медии, пред които министър-председателят и лидерите на двете партии обещаха великденска добавка към пенсиите, промяна в модела на земеделските субсидии, енергийни помощи за най-бедните при поскъпване на тока, наемане на безработни за селски шерифи и други мерки за бедните. Събитието, проведено в понеделник в НДК и излъчвано на живо по няколко телевизии и интернет, бе под наслов "Открито управление", вероятно като контратеза на обвиненията за задкулисно управление, отправени по време на летните протести.

Целта на срещата е да се покаже едно друго лице на управляващите, които били най-критикуваните за последните 20 години и хубавите неща оставали неразбрани - "честно и открито, с политически разговор без крясъци и популизъм, без изкривяване на политическия и обществения интерес", по думите на лидера на БСП Сергей Станишев.

Обявеният открит диалог без "забранени въпроси” и "край на говоренето на омразата и дефицита на доверие” не затрудни особено Пламен Орешарски, Сергей Станишев и Лютви Местан, тъй като нито форматът на събитието, нито зададените въпроси им създадоха проблем да изкажат отрепетирани отговори.

Въпросите на медиите бяха всякакви – от защита на производството на редки видове семена, през данъци, пари за Пловдив, земеделие, "Южен поток," разсичането на "гордиевия възел" на срастването на властта с бизнеса и медиите до многократно задавания въпрос през тези девет месеца - "Кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?".

Както се очакваше, това питане отприщи лавина от обвинения към ГЕРБ, а лидерът на ДПС заяви, че всеки път ще му отговоря така: "За държавника Пеевски ли ме питате?".

Тежкото наследство от ГЕРБ си личало по спадналата раждаемост

"Поех отговорността да стабилизирам страната след близо четири години на управленски волунтаризъм", каза във встъпителното си слово Пламен Орешарски, връщайки се към любимата на управляващите тема за тежкото, дори непосилно наследство на предходния кабинет.

Този път премиерът акцентира на един индикатор, чрез който да представи в колко тежко положение е заварил страната - раждаемостта.

"Ако през 2009 г. при старта на предходното управление, отчитайки едногодишно закъснение, имаше 81 000 новородени бебета, рекорд за предишните 20 години, то миналата година раждаемостта слезе на 59 000 бебета, тъжен рекорд за последните 50 години", каза Орешарски.

Как за девет месеца е изправена "асиметрията"

За девет месеца, колкото трае една бременност, сегашното правителство е успяло да подобри функционирането във всички сектори – връщането на ДДС на бизнеса, събираемостта на държавните приходи, рестарт на големите инвестиционни проекти като "Южен поток", интерконекторните връзки, с които ще се диверсифицират доставките на газ, строежа на VII-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", ускорено усвояване на еврофондовете, овладяване на бежанската криза, отчете Орешарски.

Част от изброените успехи не са се състояли – като изграждането на интерконекторите или по-високата събираемост на приходите. За други – като "Южен поток" – самият Орешарски призна, че проектът зависи от изхода на кризата между ЕС и Русия заради Украйна, а отделно от това българската страна още не е избрала изпълнители за строежа на българското трасе.

Орешарски акцентира на раздадените 500 млн. лв. от публичната инвестиционна програма на общините, за да парира обвиненията на ГЕРБ, стигнали и до Брюксел, а и до български съдилища, за несправедливо орязани проекти на общини, управлявани от опозицията. Според Орешарски 36% от средствата са отишли към общини с кметове на ГЕРБ, 24% - за общини на БСП, 17% - за общини на ДПС и 33% към всички останали. Той даде да се разбере, че така е изправена една "асиметрия" от времето на ГЕРБ, когато 86% от публичните средства са отишли за техни общини и едва 4% - на БСП, 2% – на ДПС и 8% на всички останали. "Асиметрията е очевидна", каза Орешарски.

Според него има обнадеждаващи резултати при безработицата, като за първите два месеца на годината работодателите са заявили 3600 работни места повече спрямо същия период на миналата година.

Кабинетът планира да стартира и програма "Сигурност", по която ще бъдат наети 5000 безработни за охранители в малките населени места със задачата да пазят местното население от крадци, каза Орешарски. Той завърши словото си с думите на Чърчил, че "демокрацията е лоша система, но няма по-добра".

Коледните и великденските бонуси стават традиционни

От тук нататък най-важният приоритет е развитието на икономиката – нова политика за индустриализацията на страната, каза Станишев. "Мнозина ни се смяха, но това е основен европейски приоритет", допълни той.

Орешарски повтори, че реиндустриализацията ще става без наливането на държавни пари във фалирали частни компании, каквито заявки има по отношение на фалиралия химически комбинат "Химко", изкаран на публична продан, както и за "Кремиковци".

Към момента правителството не е представяло какъвто и да е официален план за реиндустриализация и не е ясно нито какви ще са приоритетите, нито с какви пари ще се случват, нито какъв краен ефект се очаква.

Целта ни е индустрията да достигне 20% от БВП, каза Орешарски и допълни, че ще разчитат на частни инвестиции. Той спомена, че има заявен интерес за производството на автомобилни части. През последните години България се развива като автомобилен клъстър на редица известни марки. Орешарски допълни, че ще се насърчават и високотехнологични производства.

Ще се продължи и с политиката на социално размразяване, като ще има великденски бонуси за пенсионерите, които живеят под прага на бедността – под 251 лв., каза Станишев. Коледните и великденските надбавки не са предизборни обещания, те стават традиция, допълни Местан.

Орешарски обаче не каза какъв ще е размерът на великденски бонуси за най-бедните пенсионери, както и за сметка на какво ще бъдат осигурени парите.

Европарите за земеделие се обръщат към малките фермери

Лидерът на ДПС обяви за "фундаментална грешка", направена с присъединяването ни към ЕС през 2007 г. - определянето на механизма на преките плащания, които довели до земеделие от "южноамерикански тип". Затова сега 6% от фермерите получават 80% от евросубсидиите – над 1.082 млрд. лева, посочи Местан.

Поради тази причина още от 2014 г. ще прилагаме преразпределителното плащане, като малките фермери със земя до 300 декара ще взимат с 15 лв. повече на декар от големите. "И сега най-важното – малките, рискови производители ще получават по 1250 евро без зелени ангажименти", каза Местан. Според него това е "най-радикалната промяна за създаването на трайна заетост". "Това не е обещание, това просто ще се случи", каза Местан.

Той пропусна да спомене, че в селската програма е предвиден ресурс за навлизането на лафките и по селата. По схемите за подкрепа на неземеделски дейности е предвидено финансиране на мобилен магазин тип павилион, като субсидиите се движат от 5000 до 400 000 евро.

Заради идеята да реши фундаменталния проблем на българското земеделие и българския земеделски производител, "кабинетът заслужава пълния си мандат", заяви Местан.

Обръщане на посоката на медиаторството

Пламен Орешарски не можа да каже колко пари и на кои медии е дало правителството му за тези девет месеца на управление, но обеща да направи справка и да предостави допълнително информация по този въпрос. Стремим се по никакъв начин да не се допуска привилигированост на медиите, каза премиерът.

Очакваме от главните редактори да кажат какво трябва да се промени по отношение на медиите, готови сме да внесем този законопроект, каза Сергей Станишев.

"Ще обърнем посоката на медиаторството. Ние ще бъдем формалните вносители на този законопроект. Ние няма да редактираме вашата законодателна инициатива", допълни Лютви Местан.

Журналисти обаче не се съгласиха, че е необходим закон за медиите. Те поискаха да се спазва конституцията, където е предвидено със закон да се регламентира дейността само на държавните – БТА, БНР и БНТ. Останалото трябва да бъде оставено на саморегулация на бранша, заявиха от Дарик радио.

Срещата "Отворено управление" продължи три часа, а след края ѝ социологът Андрей Райчев резюмира смисъла ѝ така: "Струва ми се, че управляващите разумно направиха това, за да подчертаят, че ситуацията е нова. Това е ситуацията, в която те мислят да останат дълго на власт и приканват медиите така да се отнасят с тях. Това някаква начална стъпка в тази посока".

"Не е лошо да има едно работещо правителство", коментира той пред БНР и допълни, че има "морална връзка между евроизборите и стабилността на правителството". "Ако те понесат поражение на изборите много трудно ще могат да казват, че хората са ги избрали, тъй като това е национално гласуване. Ако спечелят, ще имат възможността да подчертаят, че са по волята на българския народ на власт".