Властта гарантира на БТК големите клиенти и ограничи конкуренцията

Българската телекомуникационна компания (БТК) успя да запази големите си клиенти до следващите промени в Закона за електронните съобщения. “Историческият” монополист си остави вратичка в новия закон за далекосъобщенията, който му дава възможност да спре конкурентните фирми да му отнемат големите корпоративни клиенти.

Народните представители гласуваха в петък нова промяна в одобрените вече текстове от проектозакона, чрез която се запази терминът “усукана метална двойка” в дефиницията на т.нар. “последна миля”. Специализираната материя на Закона за електронните съобщения обърка народните представители, защото в два поредни дни те гласува един и същи текст по коренно различен начин.

Преди ден независимият депутат Петър Манолов предложи от дефиницията да отпадне терминът “усукана метална двойка”. В петък председателят на комисията по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев (НДСВ) убеди депутатите, че са извършили сериозно нарушение на два европейски регламента, след което текстът беше прегласуван и терминът остана в закона.

Специалистите обясняват, че зад понятието “усукана метална двойка” се крие един от физическите начини за свързване на крайните абонати с телефонната централа. Практически това е абонатната линия, която има всеки клиент със стационарен телефон.  В закона тази абонатна линия всъщност е “последната миля”, чрез която компаниите за стационарна телефония стигат до всеки отделен абонат.

Основните дебати в парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации бяха дали в дефиницията на “последната миля” да остане понятието за металния чифт или да се запише всякакъв чифт. Защото законът задължава БТК като компания монополист при стационарните телефони, да не отказва на частните компании достъп до “последната миля”. При това монополистът е длъжен да определя за частните компании разходноориентирани цени за достъп до физическата си мрежа.

Пред Mediapool Йордан Мирчев заяви, че  металната двойка е най-разпространеният начин за свързване на крайните потребители в България и около 99 на сто от абонатите са свързани чрез метален чип. Това понятие е разписано в регламента от 2000 г. и в приложение 2 на регламента от 2002 г., каза Мирчев и допълни, че сме длъжни да го прилагаме, дори и да го няма в законодателството ни.

Той предположи, че зад неочакваното предложение за промяна на текста в последния момент в пленарна зала, стоят големи корпоративни интереси от конкуренти на БТК, които желаят да се наместят в нейния пазар без да правят инвестиции.

Според Петър Манолов обаче, прокарването на текста е от икономически подбуди и целта е операторите да бъдат поставени натясно и да подпишат нови договори с БТК, като вече се свържат с оптични връзки”.

"Г-н Мирчев в момента лобира за БТК и затова той обяснява нещо, което не е вярно", заяви Манолов.

Любен Дилов-син от ОДС заяви от трибуната, че с това определение се дава монопол на една компания за достъп до домовете ни и не се дава възможност на операторите да се конкурират за по-евтини услуги.

"Не знам кой и какво е взел, за да прокара такъв текст, но той няма нищо общо с пазарната логика", заяви Дилов.

Възмути се и независимият Минчо Христов, който каза, че с гласуването на този текст, освен че се нарушава конституцията, парламентът позволява на “група депутати да лобират за интересите на една частна компания - БТК, и да ощетяват българските потребители”.

"В момента БТК събира от всички български потребители по 13.80 лв. като монополист за работа, която тя не върши - т. нар. абонаментна такса", посочи той. Според него с приетия текст се осигурява пълният монопол на новите собственици на БТК, която бе продадена на американска компания

Според Йордан Мирчев атаките срещу него са резултат от факта, че гласуването на текста е съвпаднало с продажбата на акциите на БТК и опозицията се възползва, за да трупа дивиденти за изборите.

По неофициална информация на Mediapool, БТК планира бързо да смени металните чифтовете, с които корпоративните и клиенти се свързват с компанията с оптични. Металните чифтове са остаряла технология и дори за неспециалистите е ясно, че телекомуникационната компания няма да разширява тези връзки с абонатите си. Щом законът ограничава понятието за физическата свързаност само чрез металните връзки, дава възможност на БТК да откаже на конкурентите си достъпът до тези връзки.

Зам.-шефът на ДСБ Екатерина Михайлова призова да не се гласува предложения от комисията текст, тъй като за пореден път се нарушава конституцията. По същество това, което се предлага, е трето гласуване на законов текст, каза тя и призова управляващото мнозинство да не допуска това.

В противен случай ни давате основания отново да сезираме Конституционния съд (КС), обяви Михайлова.

Депутатът от ДСБ Атанас Атанасов заяви, че е “срамно това, което се случва в пленарната зала, тъй като 1/5 от депутатите са юристи и не може така да се потъпква конституцията”. “Цялата история е за едни пари, които са взети при една приватизационна сделка”, коментира той.

От своя страна председателстващият заседанието Любен Корнезов (БСП) посочи, че има подобен прецедент както в 40-ото НС, така и в 39-ото Народно събрание.

В крайна сметка с гласове на НДСВ, част от БСП и ДПС текстът бе приет.