Властта на прокурорите - силно съветски елемент в българската правосъдна система

Петнайсет години след началото на демократизацията, в българската съдебна система впечатлява със силно съветски елемент, а именно изключителната роля, отделена за прокурорите. Докато страните от Централна Европа бързо се отказаха от това наследство и стесниха прекомерните прокурорски правомощия, българският подход по този въпрос наподобява руския.

Това изтъква в статия, поместена в академичното списание "Юръп-Ейшъ Стадис", германският изследовател Бруно Шьонфелдер, предаде Би Би Си.

Българските прокурори имат толкова обхватен мандат, че обществото продължава да възприема прокурорите, и в частност главния прокурор, като ключови фигури в правосъдната система. Това се вижда от почти ежедневните съобщения в медиите за дейността на главния прокурор, докато на съдиите се отделя много по-малко внимание. Както предишния главен прокурор Иван Татарчев, сега и Никола Филчев очевидно се радва на голямото си присъствие в медиите и предизвиква медийното внимание, като споделя последните си идеи и подозрения с журналисти и като се въвлича във всякакъв вид полемика, се посочва в статията.

Например през 2001-а година главният прокурор Филчев публикува списък на предполагаеми нередовни приватизационни сделки и обяви, че възнамерява да ги разследва. Това засягаше компании, даващи около 40% от брутния вътрешен продукт на България, като много от заподозрените собственици бяха реномирани западни корпорации. Но както е ставало често, Филчев успя да предизвика някои неприятни слухове, а разследването приключи почти без резултати.

През 2000-а година прокурорът предприе бързи действия, за да анулира спонсориран от ЕС договор с чуждестранен консултант, защото нямало копие на български език, с мотива, че се нарушава българската конституция, според която българският е официален език в страната. В същото време стотици случаи на крупни финансови измами и тежки престъпления остават ненаказани.

Навсякъде по света прилагането на закона е избирателно, но в България е свръхизбирателно и критериите за подбор понякога изглеждат произволни.

Според Приетата през 2003 година в следствие на силен натиск от Брюксел реформа не се справя с главния проблем - доминиращата роля на прокурорите, изтъква Бруно Шьонфелдер. Според него ролята на прокурорите в някои отношения дори се засилва.

Както прокурорите, така и съдиите, се ползват с несменяемост и имунитет. Имунитетът на съдиите е странен за западните наблюдатели, но това не е така в страна, където преди са осъждали по изфабрикувани доказателства.

Но имунитет, според Шьонфелдер, не трябва да означава безнаказаност, макар че, за жалост, именно това се случва. Авторът припомня, че досега не е имало нито един случай да е отнет имунитетът на съдия.

Обществото подозира магистратите в корупция и в епизодични връзки с престъпни мрежи. Има основания да се вярва на това, и предимно прокурори поддържат контакти с престъпници, добавя Шьонфелдер.

Изглежда, че българските магистрати са по-корумпирани от руските и това може да изглежда парадоксално, тъй като определено руските власти са по-корумпирани от българските.

Но причината е, че за разлика от руските, българските съдии взимат реални решения. Според Бруно Шьонфелдер един от начините да се намали корупцията сред съдиите е като се скъса по-категорично със започналото при комунизма принизяване на тяхната роля. Това принизяване се олицетворява от феминизирането на съдийската професия, докато повечето прокурори са мъже, пише авторът.

Споделяне
Още от България