Властта най-сетне се притесни от учителската стачка

Властта най-сетне се притесни от учителската стачка

На десетия ден от началото на учителската ефективна стачка, която не стихва, а обратното – става по-упорита, властта спря да се прави, че протестите на преподавателите са маловажни, и в сряда се захвана вкупом с проблемите със заплащането в образователния сектор.

Съветът на коалицията се събира заради стачката?

Загриженост и тревога обхвана управляващата коалиция, лидерите на която, с изключение на премиера Станишев, не направиха и намек публично, че стачката ги вълнува. В сряда депутати от управляващото мнозинство коментираха пред Mediapool, че са загрижени от засилващите се учителски протести. Темата е била обсъдена и рано сутринта в сряда на заседание на парламентарната група на левицата, на което мнозина са коментирали, че проблемите в сферата на образованието се трупат от месеци и не може “така безотговорно да се подхожда към темата”.

“За учителски протести се говори още от пролетта, беше ясно, че парите за тях не стигат, защо трябваше да чакаме до последно, за да мислим как да излезем от ситуацията”, обясни социалист. Именно заради намиране на изход от сложната ситуация с учителите, което може да изиграе и лоша шега на управляващите преди местните избори, депутати обясниха, че вероятно ще се стигне и до свикване на Съвета на тройната коалиция. Това можело да стане идната седмица, като на срещата тримата лидери Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, ще потърсят най-доброто решение за туширане на протестите.

Президентът предложи да е арбитър на спора

Президентът Георги Първанов, който обяви в началото на втория си мандат, че социалната политика ще е приоритет за него, в четвъртък рано сутринта, преди посещението на френския президент Никола Саркози, ще събере при себе си спорещите страни, за да им посредничи в решаването на спора. Досега Първанов не забелязваше протестиращите учители, които всеки ден се събираха пред прозорците на президентството.       

От прессекретариата му съобщиха в сряда, че поканата за срещата е отправена към вицепремиера и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, финансовия му колега Пламен Орешарски, към председателя на парламентарната комисия по образование Лютви Местан, синдикалните лидери Желязко Христов и Константин Тренчев, както и към председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева и шефовете на Синдикат “Образование” Крум Крумов и на Независимия учителски синдикат Аспарух Томов.

И парламентът се размърда

По същото време и парламентът се размърда, след като във вторник председателят на Народното събрание Георги Пирински парира предложението на просветния министър Вълчев двете комисии – бюджетната и образователната – да се съберат да обсъдят проблема. В сряда от пресслужбата на Народното събрание разпространиха съобщението, че двете комисии „са готови да изслушат Даниел Вълчев и Пламен Орешарски във връзка със стачката на учителите”.

В началото на пленарното заседание обаче отново бе отхвърлено исканото от ДСБ изслушване на премиера за кризата в образованието. „За втори път мнозинството го скри от нас", заяви лидерът на партията Иван Костов. Той посочи, че според разчети на партията, за 25% увеличение на учителските заплати, ще са необходими само 37,5 млн. лева.

Преизпълнението на бюджета пък давало допълнителна възможност да бъдат отпуснати още 100 млн. лева за образование. „Ние казваме, че трябва да се преговаря сериозно, защото стачката вече премина в политически действия, а това показва неспособността на Сергей Станишев и Даниел Вълчев да се справят с проблема”, посочи Костов.

Зам.-председателят на ДСБ Веселин Методиев заяви, че за пръв път в историята на Софийския университет сега при откриването на учебната година на входа на Аулата е имало плакати с искания за увеличение на заплатите. Според Методиев, ако студенти, учители и преподаватели във висшите учебни заведения излязат на улицата заедно, това щяло да бъде ескалация на напрежението, с което правителството няма да се справи.

Просветният министър прояви миролюбива отстъпчивост

Внезапна отстъпчивост бе демонстрирана и от самото просветно министерство. Министър Даниел Вълчев предложи в писмо до председателите на синдикалните организации и стачни комитети в образованието провеждане на преговори на 5 октомври от 14 часа в сградата на МОН.

В писмото си Вълчев благодари на синдикатите за изразената готовност за преговори. „Правителството разглежда това като проява на добра воля и желание за продължаване на диалога”, посочва Вълчев. „Вярвам, че всички заедно ще положим нужните усилия за намиране на най-добрите за България решения”, завършва той.

Запитан дали стачката на учителите няма да му изяде главата, министър Вълчев каза в кулоарите на парламента: „Оставката ми в момента сякаш не е център на дискусията”. А на въпрос дали има 100 млн. излишък от бюджета, които могат да се дадат за учителски заплати, както твърди лидерът на ДСБ  Иван Костов, министърът обясни, “Г-н Костов е финансист, може би знае за такива средства”.

Министърът допълни, че има по-различно отношение към синдикатите, не защото има нещо против тях, а защото трябва да се прави разлика между един синдикален чиновник и един учител. “Мисля, че така е редно да се прави и нищо лошо няма в това. Така, както аз не си позволявам да говоря от името на някаква общност, така си мисля, че не всеки би трябвало да говори от името на хората, които представлява”, посочи той.

На въпрос за отказа му да се срещне с учители в 142 СОУ във вторник и дали това не води до ескалация на напрежението, министърът обясни, че почти всеки ден се среща с учители и не мисли, че след като вчера не е отишъл в 142 СОУ, това означава ескалиране на напрежението. “За да има разговори, трябва да има взаимна добронамереност, мисля, че такава вече е налице. Готов съм да си стисна ръцете с всеки”, каза той.

Запитан дали ще си стисне ръцете с председателя на Съюза на българските учители Янка Такева, Вълчев отговори: “Не знам какво против имате към г-жа Такева. Аз много пъти съм си стискал ръцете с нея. Тук става дума за това какво се влага във въпроса – дали съм готов да си стисна ръцете с нея. В някои правни системи стискането на ръце означава невербално сключване на сделка, ако говорите за това – за него трябва да има сближаване на позициите, каквото за момента, струва ми се, все още няма. Убеден съм обаче, че ще се стигне до момента, когато това ще стане факт”, каза Вълчев.

От своя страна заместничката му Ваня Добрева обяви също в кулоарите на парламента, че исканията на учителите са справедливи.

Смятам, че действително не са достатъчни парите на учителите, както не са достатъчни парите за заплащане на млади учени, асистенти, докторанти, професори, коментира тя. По думите ѝ учителите са съсловието, за което през последните 18 години нищо не е направило нито едно правителство и в момента са абсолютно прави да изискват от управляващите да решат проблемите им.

Ваня Добрева посочи, че е хубаво, че обществото изразява желание за повече солидарност и повече справедливост, но не е добре, когато се тръгва към дестабилизация на общественото положение. „Смятам, че трябва да се стигне до компромис и да има разговори, в които да се види, в зависимост от бюджетната рамка за следващата година, какви са възможностите”, каза Добрева.

Според зам.-министъра в момента се правят преизчисления на бюджета на министерството и се очаква до средата на месеца да има по-ясна представа  какви възможности има в системата. Тя смята, че един от вариантите е да има съкращения в системата.

Премиерът: Имаме план за поетапно увеличаване на учителските заплати

Пред бизнесфорум в столицата премиерът Сергей Станишев отдели голяма част от обръщението си към бизнеса на кризата с учителите. Той призна, че е основателно недоволството в образователния сектор от ниските заплати. „Готови сме и сме заявили тази готовност с конкретен план за увеличаване на заплатите в следващите година и половина, като само за следващата година ръстът ще е над 30 на сто”, повтори вече известното премиерът. Той отбеляза обаче, че това е само едната част от проблема, другата част е свързана с качеството на средното и висше образование.

„Като общество трябва да сме готови да инвестираме много повече в образованието, научната и развойна дейност, но комбинирана с реформи. Не може работата на един учител да свърши с класните занимания”, каза още министър-председателят. Той допълни, че трябва да се извърши децентрализация в процеса на управление на училищата, да се премахнат изкуствените прагове за брой на децата в клас, да се въведе и диференциация вътре в съсловието, защото, по думите му, „има учители, които влагат цялото си сърце и знания и те трябва да бъдат по-силно стимулирани”.

Станишев обаче изрази страха си от ескалация на протестите за заплати и в други сектори. „Този феномен, с който се сблъскваме, ни заплашва с вълна от действия под натиск - учители, после горски работници, медицински работници, университетските преподаватели ... Ние сме пред два изхода - или увеличение със 100 процента на всички и висока инфлация, което е неприемливо, или се търсят разумни решения в диалог, за какъвто е готово правителството", заяви той.

Кабинетът ще съсредоточи своите усилия за изработване на политики за стимулиране на изследователската и развойната дейност, каза още Станишев. По думите му за следващата година е планирано увеличение на средствата за наука с близо 60 млн. лв. като ниво на финансиране на науката в публичния сектор България е на едно от първите места в ЕС.

Синдикатите: Ще искаме догодина 5% от БВП за образование

На преговорите с образователното министерство синдикатите ще настояват за 5% от БВП през 2008 г., заяви пред днешния протест на учителите пред Народния театър в столицата президентът на КНСБ Желязко Христов.

Той каза още, че национално споразумение няма да бъде подписвано, без синдикатите да са получили нужния за това мандат от преподавателите.

Според говорителя на Националния стачен комитет Николай Николов, на протеста в сряда присъстват около 5000 души.

От Единния национален стачен комитет съобщиха, че досега в палатковия лагер в София са събрани над 9000 подписа в подкрепа на исканията на учителите.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?