Властта пак "спаси" ресторантьорите, заплатите във фирми с над 100 души - само през банка (обновена)

След като опита да саботира приемането на Бюджет 2023 в ресорната парламентарна комисия във вторник вечерта, ГЕРБ спази обещанието си от лидерската среща с ПП-ДБ в сряда и престана да спъва идеите на Асен Василев. Така повечето от предложенията на министъра, обявени от него като мерки за повишаване на данъчната събираемост, бяха одобрени от депутатите при окончателното гласуване на текстовете в пленарна зала в четвъртък, макар и с известни модификации. Силно впечатление обаче прави обстоятелството, че всички текстове, срещу които въстана рестораньорският бранш, отпаднаха, което създава впечатление, че този бизнес се ползва с особена политическа закрила.

Гласуването на бюджета продължава вече около 12 часа и протича напрегнато, но бавно, тъй като почти по всяка разпоредба се спори с часове. Депутатите започнаха гледането на законопроекта отзад напред, тоест от преходните и заключителните разпоредби, за да се види дали ще бъдат приети приходните мерки на Асен Василев.

Една от първите ключови мерки за данъчна събираемост, обявени от финансовия министър – плащането на заплатите само по банков път, бе приета окончателно в четвъртък следобяд, макар и в модифицирана версия. Саботирането ѝ във вторник вечерта от бюджетната комисия в Народното събрание бе една от причините Василев да обяви, че вече не подкрепя бюджета. Впоследствие на спешна лидерска среща между ГЕРБ и ПП-ДБ в сряда сутринта се стигна до консенсус, че текстът ще мине, макар и с лека промяна.

Така задължението за плащане на заплатите само по банков път остава за фирмите със 100 и над 100 души персонал вместо в първоначалния вариант - за праг от 50 души.

Отпаднал е обаче текстът, предложен от Василев, фирмите от ресторантьорския бранш и тези за кетъринг да плащат на служителите си само през банка, независимо от броя на персонала. Финансовият министър твърдеше, че това е мярка за изсветляване на сектора, който продължава да е един от най-сивите в държавата. Във визията на Василев засилването на данъчния контрол при заведенията бе в замяна на запазването на по-ниската ставка от 9% ДДС за техните услуги до края на годината. С окончателната редакция обаче браншът ще може да се ползва хем от по-ниска данъчна ставка, хем няма да е длъжен да плаща заплатите през банка, ако служителите на съответната фирма са под 100 души.

Гласуването на текстовете за плащането на заплатите по банков път предизвика много критики за това, че ще затрудни хората от малките населени места, където няма банкомати. Масова практика е села с хиляди души, както и малки градове да не разполагат с ATM устройства, защото никоя банка не се наема да прави разходи по инсталирането и поддържането им. По данни на БНБ банкоматите у нас са намалели от 5400 на 4977 броя от 2020 г. до 2022 г., което е свиване с близо 8%. Поставен бе и въпросът с таксите при теглене на пари в брой, поддържане на сметка и преводи. Асен Василев посочи, че банковата асоциация вече декларира, че ще предложи облекчени условия, но само за хората на минимална заплата. 

Заради проблема с таксите по-късно по предложение на Венко Сабрутев от ПП-ДБ, направено в зала, парламентът прие да не се плащат такси за обслужване и теглене от т. нар. сметка за основни операции, в която постъпват трудови възнаграждения. Сабрутев обясни, че идеята е хората, които получават средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи, обезщетения за социално осигуряване, социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти, да имат сметка, по която няма никакви банкови такси – такса обслужване и такса теглене, когато банкоматът е собственост на банката. Сметката за основни операции се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват горепосочените средства. Разпоредбата не се прилага за теглене на суми чрез АТМ и ПОС терминал, различни от обслужващата банка. Предвижда се разпоредбите да влязат в сила от 1 септември 2023 г. Въпреки всичко обаче не стана ясно как точно разпоредбата ще се приложи от банките и доколкото ще има реален смисъл от нея. Според Красимир Вълчев от ГЕРБ в момента, в който по сметката постъпят средства, различни от изброените, тя вече не се води за основни операции и върху нея отново се начисляват такси.

С още две решения по-късно депутатите отново защитиха интересите на ресторантьорския бранш. Мнозинството отхвърли идеята за т. нар. безплатен обяд, която от самото начало изглеждаше силно проблемна. Финансовият министър бе заложил в текстовете потребителите да имат право да откажат плащане на сметката си в заведение или за кетъринг, ако не им бъде издаден фискален бон. Според Василев такава мярка се прилага в Гърция и е подобрила данъчната дисциплина. В същото време обаче има силни аргументи в посока, че подобен текст би се оказал противоконституционен. 

По-важното е, че депутатите отхвърлиха предложението на "Има такъв народ" ДДС ставката за ресторантьорските и кетъринг услугите, която сега е 9%, да се върне отново на 20%, тъй като вече няма Covid пандемия. С мотива, че не е редно подобна промяна да се прави в средата на годината, текстът бе отхвърлен.

"ДПС няма да подкрепи мярката за фискалните бонове за ресторантите, но ще подкрепи за касовата наличност", заяви Йордан Цонев от ДПС, който е и председател на бюджетната комисия. Не може да имаме най-ниските преки данъци в ЕС, най-ниските акцизи, едни от най-ниските осигуровки и да не дисциплинираме българския бизнес да започне да плаща, обясни той. Ако искаме да запазим конкурентната среда, трябва да се въведат непопулярни стъпки - като деклариране на касовата наличност на 3 месеца, смята председателят на бюджетната комисия.  

Впоследствие силно критикуваната от счетоводителите идея за регулярно деклариране на касовата наличност на фирмите все пак бе приета, но с две облекчения - това да става веднъж на три месеца, а не ежемесечно, каквато бе първоначалната идея, и второ, да важи, когато наличността е над 50 000 лв. 

Регистрираните по ДДС лица, които са предприятия по Закона за счетоводството - търговци, юридически лица, предприятия и др., в случаите, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (вкл. от предоставени заеми), надхвърля 50 000 лв., декларират наличността за съответното календарно тримесечие, записаха депутатите. Това ще става в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Поотделно се декларират данните за наличните парични средства в касите; размерът на наличните в касите вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица; размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица. Първият период, за който ще се декларират тримесечни данни, е третото тримесечие на 2023 година.  

Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, се повишава от 0.18 лв. на 0.30 лв. за милилитър от 1 август 2023 г., решиха още депутатите с промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Ставката за заместител на тютюна, съдържащ никотин, става 90 лв. за килограм от 1 август 2023 г.

Пленарната зала окончателно прие и друго саботирано във вторник предложение на Асен Василев - за предварително деклариране на стоки с висок фискален риск с цел засилване на фискалния контрол. Първоначалното отхвърляне на текста по предложение на ИТН във вторник разгневи финансовия министър и тогава той демонстративно напусна залата. Този акт в крайна сметка стресна депутатите и те приеха текста още във вторник.

Преди това, след близо два часа дебати, депутатите приеха енергийните предприятия (държавни и частни) да продължат да правят целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" до края на тази година. "Запазването на вноската позволява да се попълва фондът за енергийна сигурност, което пък дава възможност да се изплащат компенсации на бизнеса, ако цената (на електроенергията, б. р.) мине над 200 лв. на мегават час, затова сме предложили да се запази механизмът такъв, какъвто е, до края на годината", коментира Асен Василев. По думите му спорът е дали да бъде запазен механизмът за облагане на всички енергийни компании, вкл. и частни, и така да се компенсира бизнесът, или с това да бъде натоварен бюджетът. Държавните компании внасят средства по разпореждане на министерството, текстът ни е нужен за частните компании, обясни Василев. "Дава се и възможност, ако останат средства от европейските програми, те да могат да бъдат върнати във фонда, откъдето след това на Министерството на енергетиката ще бъдат възстановени 450 млн. лв, които то първоначално е дало да подпомогне фонда", допълни министърът.

Около полунощ депутатите одобриха още три важни програми за подобряване на сградния фонд в системата на образованието за периода 2024 - 2026 г., предложени от бившия образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев. Едната предвижда строеж и реконструкция на детски ясли, градини и училища - с бюджет до 240 млн. лв. Втората е за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища - с бюджет до 240 млн. лв. Третата е за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития - с бюджет до 100 млн. лв.