Властта планира реформи в пенсиите, ТЕЛК и финансирането на болниците

По-голяма тежест на натрупания осигурителен стаж при определянето на размера на пенсията, изваждане на плащанията без осигурителен принос от пенсионната система и нов модел на финансиране на болниците са сред ключовите промени, заложени в управленската програма по отношение на социалната политика и здравеопазването.
Предвидена е също реформа в ТЕЛК, при която социалната подкрепа е по-тясно обвързана със способностите на човек да работи, а не произтича автоматично от процента намалена работоспособност, както е в момента.

Управляващите си поставят и амбициозната цел да пратят в историята клиничните пътеки като модел на финансиране в болниците и да въведат най-накрая диагностично-свързаните групи, за които се говори от 15 години. Заложено е по-тясно обвързване на парите за лечебните заведения с качеството на медицинската помощ. Има заявка и за по-справедлив модел на заплащане на медиците, който ограничава голямата ножица във възгражденията. Предвидени са също и рестрикции за разкриването на нови болници и стимули за извънболничната помощ.

Стажът с повече принос за пенсията, помощите – според нуждата

По отношение на пенсиите в управленската програма е разписан ангажимент те да се увеличават всяка година, за да се ограничи рискът от бедност. Успоредно с това всяка година трябва да се актуализират минималният и максималният осигурителен доход според реалните нива на възнагражденията. До края на 2029 г. се предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, които да увеличат тежестта на осигурителния стаж при изчисляването на пенсията. Така колкото по-дълго човек действително е бил осигуряван, толкова по-осезаемо това ще се отразява върху размера на неговата пенсия. Промяна е предвидена и при добавката от Учителския пенсионен фонд, чийто размер трябва да бъде увеличен.

Правителството прави заявка постепенно да намали зависимостта на пенсионната система от държавния бюджет, като засили връзката между това, което човек е внасял в системата, и размера на пенсията, който получава. Предвижда се пенсиите и добавките, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от пенсионната система и прехвърлени към социалното подпомагане. Законопроект за промяната трябва да бъде подготвен до декември 2027 г. Целта е социалната помощ да се насочва по-прецизно към тези, които действително имат нужда, вместо плащания с различна логика да се смесват в пенсионния фонд.

Реформа в ТЕЛК

Управленската програма предвижда нов подход към медицинската експертиза и произтичащата от нея социална подкрепа за хората с намалена работоспособност. Целта е да се измести фокуса от това какво заболяване или увреждане има даден човек върух това как то се отразява върху ежедневието му, способността му да работи и конкретните дейности, които може да извършва.

До декември 2027 г. трябва да бъде въведен нов модел, основан на оценка на функционалността. Тя трябва да дава по-ясна представа каква работа може да извършва даден човек и какви са реалните му възможности за участие на пазара на труда, така че финансовата подкрепа да бъде по-тясно свързана с конкретните потребности на човека.

Това означава, че еднакъв процент увреждане не би трябвало автоматично да води до еднаква подкрепа, ако реалните нужди и ограничения на двама души са различни.

Предвиждат се и механизми за проследяване на резултатите от предоставената подкрепа и засилване на контрола. Целта е държавата да може да измерва не само колко пари е дала, но и какъв резултат е постигнала тази подкрепа.

До началото на 2028 г. трябва да бъдат въведени нови стандарти за финансиране на социалните услуги. Идеята е публичните средства да се насочват по-ефективно и да има по-ясна връзка между финансирането и реално предоставената услуга.

Предвиждат се и механизми за проследяване на резултатите от подкрепящите мерки за хората с увреждания. Това би трябвало да позволи да се вижда кои услуги действително помагат и къде има нужда от промяна. За частните доставчици се предвижда и електронизация на лицензирането. Срокът е по-дълъг – до февруари 2030 г.

Парите за здраве започват да следват качеството

В здравеопазването една от големите заявки е промяна в начина, по който се разпределят публичните средства. Предвижда се преминаване към модел на заплащане, който стимулира качеството на медицинските услуги, а не само обема извършена дейност, както е сега.

До края на 2026 г. трябва да бъдат разработени критерии за качество, а резултатите от тях да бъдат обвързани с финансирането на лечебните заведения.

Намаляване на доплащането за пациента

Предвижда се пациентите и техните близки да не плащат за транспорт, извършен от екипи на Спешна помощ, като забраната трябва да влезе в сила до края на 2026 г.

Паралелно с това правителството планира мерки за намаляване на доплащането за лекарства за хронични заболявания и медицински изделия, покривани от НЗОК. Не става ясно дали става въпрос само за медицински изделия в извънболничната помощ или и за тези в болниците, които са сериозно финансово изпитание за пациентите, тъй като цените им варират от няколкостотин до няколкохиляди евро.

По-малко нови болници, повече лечение извън тях

Програмата предвижда и ограничения за разкриването на нови болници, нови медицински дейности и нови адреси на болнични филиали. Решенията трябва да се вземат след комплексна оценка, която да бъде електронизирана, а бъдещата Национална здравна карта трябва да показва в реално време къде има потребност от медицинска помощ и къде вече има прекомерна концентрация на услуги.

В същото време се предлага болниците да могат да извършват повече диагностика и консултации без задължителна хоспитализация. Пациентът ще може да бъде прегледан и изследван, без да бъде приеман в болница, когато състоянието му не го налага.
Това е важна част от идеята за ограничаване на ненужните хоспитализации, въпросът е как ще бъде реализирана. И в момента съществуват амбулаторни процедури, които са с по-ниски цени от клиничните пътеки, но болниците вместо да отчитат пациенти по тях, предпочитат да ги отчетат по клиничните пътеки заради по-високото заплащане.

Пращат клиничните пътеки в историята

Една от най-амбициозните, но и най-сложни реформи е свързана с начина, по който НЗОК плаща на болниците. Програмата предвижда пилотно въвеждане на модела на диагностично-свързаните групи (ДСГ) през периода 2026–2027 г.

Идеята е медицинската услуга да бъде остойностена в цялост, включително медицинският труд, вместо плащането да се основава основно на фиксирана цена за конкретна клинична пътека.

ДСГ трябва да отчита по-комплексно състоянието на пациента, необходимото лечение и ресурсите, които лечебното заведение реално използва.

Намаляват разликите в заплатите на лекари и сестри

Програмата поставя сериозен акцент и върху кадрите, тъй като без промяна в заплащането и условията за развитие трудно може да се очаква трайна промяна в здравната система.

Заложен е механизъм, според който разликата между основното възнаграждение на лекар специализант и лекар със специалност не трябва да бъде по-голяма от 30%. Същото правило се предвижда и за медицинските сестри.

Идеята е младите специалисти да не остават на значително по-ниски заплати, докато придобиват специалност и стаж.

Допълнителното материално стимулиране също трябва да бъде по-тясно свързано с реално положения труд и постигнатите резултати, вместо да почива на субективна преценка и пристрастия в конкретната болница.

Повече пари за лекарите, които обучават специализанти

Програмата предвижда още една промяна – заплащането на лекарите със специалност да бъде обвързано с успеваемостта на специализантите, които се обучават при тях.

Така се създава финансов стимул за опитните лекари не просто да имат специализанти в екипа си, а действително да участват в тяхното обучение и професионално развитие.

Дигитализация и единен изпит за специализация

Правителството планира да направи процеса по специализация на медицинските кадри по-прозрачен и предвидим, като го дигитализира изцяло – от обявяването на местата до завършването на специализацията. Предвижда се въвеждане на електронна книжка на специализанта, дигитални дневници и електронно оценяване, така че отделните етапи да могат да бъдат проследявани.

Планира се и единен изпит за специализация да се провежда поне два пъти годишно, което трябва да осигури по-ясни и еднакви правила за кандидатите. Допълнително ще бъдат въведени обективни критерии за зачисляване за специализация, включително при провеждането на интервюта в лечебните заведения.

Увеличават парите на медиците за работа в отдалечени райони

Програмата предвижда още увеличаване на заплащането на медицинския труд за работа в отдалечени и трудно достъпни населени места, обвързано с постигнатия обхват и регистрирани резултати. НЗОК трябва да разработи методика за заплащане на лечебни заведения, които извършват такива прегледи.

Предвижда се и разгръщане на мрежа от амбулатории за първична помощ в малки населени места, както и възможност за създаване на амбулатории за здравни грижи в отдалечени райони.

Предвидено е медицинските сестри и другите специалисти по здравни грижи да могат да сключват договори с НЗОК за извънболнична помощ в труднодостъпни региони. Това може да даде на хората в малките населени места достъп поне до базова медицинска грижа, дори когато там няма лекар.

Предвиждат се и мобилни медицински услуги и медицинска помощ от разстояние, които също да бъдат финансирани от НЗОК.

Дигитален контрол

НЗОК трябва да използва данните от Националната здравна информационна система за дигитален мониторинг на хоспитализациите и епикризите. Системата ще търси нередности и съмнителни случаи, които впоследствие да бъдат проверявани физически.
За пациента е предвиден и пряк механизъм за контрол – нотификация през приложението е-Здраве, когато неговите данни са използвани при хоспитализация или друга отчетена медицинска дейност.