Властта се прави на глуха за исканите от ЕК реформи

Настоящите и бивши управляващи за пореден път демонстрираха притеснителна неадекватност и на фона на острите критики от Еврокомисията за липсата на реформи, която спъва ефективното усвояване на еврофондовете в настоящия програмен период и поставя сериозни въпроси за следващите 7 години. По време на парламентарен дебат в петък, иницииран от лидерите на съуправляващите партии БСП и ДПС, те отново се отдадоха на взаимни обвинения за "торбата с обещанията на път към Брюксел".

На правителството бе възложено да подготви актуализиран вариант за разпределението на еврофондовете от 2014 до 2020 г.

В неофициално писмо до българското правителство, изпратено през юли, еврокомисарят по регионалното развитие Йоханес Хан посочва, че очакват в началото на септември цялостен проект на Партньорското споразумение между българското правителство и ЕК за новия програмен период. Изброявайки най-важните теми в преговорите, Хан започва с липсата на реформи във важни области като водния сектор, транспорта, здравеопазването, енергийната ефективност, интеграцията на ромите и др.

За писмото се разбра по време на заседанието на парламентарната комисия по еврофондовете в сряда, но съдържанието му стана известно на следващия ден, когато от екипа на вицепремиера и правосъден министър Зинаида Златанова решиха да опровергават публикацията на Mediapool "Кабинетът в конфликт с Брюксел за управлението на еврофондовете" . От съдържанието на писмото обаче става ясно, че ЕК действително настоява за "силна и ефикасна координация" на еврофондовете и че тя е "наложителна". Говорейки за необходимостта от единно управление, ЕК препоръчва ресорен министър или вицепремиер, който да отговаря само за еврофондовете.

Освен това се поставя под съмнение създаването на новото Министерство на инвестиционното проектиране и се иска пътната агенция да мине под контрола на транспортното министерство.

Тези препоръки са пристигнали в момент, когато след дълги и трудни преговори, пазарлъци и баланси между партийни и бизнес лобита, БСП и ДПС успяха да си разпределят министерства, агенции, шефски постове и сфери на влияние.

На заседанието на комисията в сряда вицепремиерът Златанова даде да се разбере, че на този етап не се обмисля промяна в модела на управление на еврофондовете, за да няма сътресения в системата.

По време на петъчния дебат в парламента, обаче, лидерът на БСП Сергей Станишев подкрепи предлагания от Брюксел подход, "за да не е всяка програма сама за себе си".

Без да анализират защо се стига до загуба на договорени вече еврофондове и как да бъдат извършени реформи така, че, предвидените за новия програмен период пари да бъдат не само максимално усвоени, но и полезни, управляващите и опозицията влязоха в спор защо правителството на ГЕРБ не е договорило повече пари.

Инфраструктура, магистрали, пречиствателни станции

От коментарите на представителите на БСП стана ясно, че поддържат виждането европарите да продължат да се използват за инфраструктура, магистрали и пречиствателни станции за отпадни води, макар специално водният сектор да е посочен от еврокомисаря Хан като един от нереформираните сектори, което пречи на усвояването на евросредствата.

Никой от депутатите не се спря на призивите на ЕК за ускоряване на здравната реформа, за да може да се обновят болниците и медицинските центрове; на реформите в технически фалиралата БДЖ, за да може да се развива най-екологичният транспорт, както и съмненията, че образователното министерство е способно да се справи с управлението на отделна програма, при положение, че в момента не усвоява добре европарите.

Какво ще се прави с новото Министерство на инвестиционното проектиране

Относно притесненията на Брюксел за отражението на новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране върху усвояването на средствата от еврофондовете, тъй като то става ключово за реализацията на строителните проекти, Орешарски коментира единствено, че то няма да увеличи административната тежест върху бизнеса.

В писмото на Брюксел се казва, че за ЕК е неясно какъв точно ще е мандатът на това министерство и какви ще са последствията за структурите по управление на еврофондовете. Като припомня, че подобни реорганизации често водят до объркване и загуба на ефикасност, ЕК напомня и проблема с припокриването на функции.

Ведомството, за което се твърди, че е под контрола на ДПС, още не е структурирано, а то трябва да издава строителните разрешителни, които са изключително важни за работата на инфраструктурите и пътните проекти, финансирани с пари от ЕС. Освен това предстоят още редица законови промени, за да може нормативно да функционира това министерство.

Състоятелността на неговото съществуване се засилва допълнително и на фона на препоръките на Брюксел пътната агенция, която сега е подчинена на строителното министерство, да мине към транспортното.

Депутатът от ГЕРБ и бивш регионален министър Лиляна Павлова заяви в пленарната зала, че "това министерство е кухо, то няма конкретна тематика, с която да се заеме”.

"Вие изразихте съмнения още в началото, че мярката няма да е успешна. Предлагам след известно време да коментираме резултатите”, призова я Орешарски. "Мисля, че политиката, която и сега демонстрираме, е обратна на предположението, че с новото министерство ще се утежни административната тежест върху бизнеса”, заяви той.

Все пак премиерът не отхвърли риска инвестиционното министерство да не заработи, защото такъв имало при всяко ново ведомство, "но правим всичко възможно да изпълним максимално добре първоначално поставените цели”.

Защо не са договорени повече пари

В изказванията на депутатите не се чуха конкретни предложения за каквито и да е реформи.

Натоварена със задачи бе вицепремиерът Златанова, която до средата на ноември трябва да представи нов план за разпределяне на европарите и да отчете как усвоените вече средства са подобрили икономическата среда в страната.

Правителството на Бойко Борисов тръгна за преговорите в Брюксел по следващия финансов период на ЕС с голяма торба обещания, заяви Сергей Станишев от парламентарната трибуна. Правителство на ГЕРБ обещаваше, че страната ни ще получи 18-19 млрд. евро за страната, а след преговорите се завърна с много по-малко ангажименти, допълни той и изчисли, че за кохезионна политика за България се отделят 120 евро на човек, а в Естония - по 388 евро.

Лидерът на БСП заяви още, че сега договорените пари по оперативните програми са с 10 процента по-малко от средствата за изтичащия период, пропускайки обаче вдигането с 1 млрд. евро на директните плащания за земеделските стопани.

"Вие им се връзвате на празните партийни обещания и приказки, които говорят", отвърна му лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Той отново разказа как в Брюксел лидерите на ЕС са заседавали 36 часа по първото в историята на ЕС орязване на бюджета.

"Не е битката кой да получи повече. Вие четете цифрите като дявола евангелието", продължи Борисов и призова министър-председателя Пламен Орешарски да не допуска политизиране на темата.

"Аз съм щастлив, че четири държави, сред които и България, получихме повече от предишния период, защото не си представям, ако бях премиер в Испания и се върна от 35 на 15 млрд. евро”, каза Борисов. Той изрази надежда, че "лидерът на европейските социалисти, когато коментира решение на ЕС, си дава сметката, че е важно не коя държава ще надиграе друга, за да получи повече пари, а водещо е европейската солидарност”.